Пациентка с лупус: Въпреки болестта, родих здраво дете

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) отбеляза Световния ден за информираност за ревматоидните и мускулно-скелетни заболявания – 12 октомври, с фотоизложбата „Животът е повече от болестта“. В нея бяха представени хора, които живеят с автоимунното заболяване лупус. Една от тях е Антония Ташева – преподавател в Техническия университет в София и майка на момиченце на година и седем месеца. Своята история Антония Ташева сподели за Портал на пациента.

Г-жо Ташева, какви симптоми имахте преди да ви диагностицират с лупус?

През 1987 г., още като бебе на 10 месеца, съм била с подути стави на ръцете и на краката. И това е забавило прохождането ми. Поставили са ми диагноза реактивен артрит, който доста трудно бил овладян. През годините имах няколко отключвания на артритни състояния, обикновено след прекарване на вирусни инфекции. Но на 14-15-годишна възраст започнах да чувствам постоянна умора и да поддържам температура 37,2. Имах и порозовяване на лицето – типичният пеперудообразен обрив при лупус, както и студова алергия – посиняване на ръцете. Понеже живеех в малък град, обикаляхме по различни доктори, но никой не беше в състояние да ми постави диагноза. По тази причина диагнозата ми се забави с 5-6 години. Чак когато станах на 18 години и се готвех да стана студентка в София, една млада кардиоложка, която наскоро беше учила за лупуса, ме прати при ревматолозите в клиниката на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на ул. "Урвич" 13, като бе написала „със съмнение за лупус“. Там, разбира се, веднага ме диагностицираха. Това беше през 2005 г.

Как ви лекуваха?

През 2007 г. ме лекуваха с пулсова терапия – големи дози кортикостероиди в рамките на няколко последователни дни, в добавка и антималарик - резохин. Имаше подобрение. Но лекуващият ме ревматолог предложи да спрем кортикостероидите и да включим имуноглобулини. Направиха ми 4-5 вливания на имуноглобулини и след тях се подобрих дотолкова, че спрях постепенно всякакви лекарства. Винаги съм се чувствала най-добре от лечението с имуноглобулини. Постигнах ремисия на симптомите, но имунологичната картина винаги ми е била с високи показатели, над нормата.

Вероятно сама сте си плащала за лечението с имуноглобулини?

Тогава родителите ми я плащаха. Преди да забременея отново проведох курсове с имуноглобулини, които си заплатих сама.

Вие сте си планирала бременността?

Това беше изключително планирана бременност предвид това как ме бяха наплашили някои лекари. Направих подготовка за подобряване на цялостното ми състояние. Изчистих всички възпаления, като минах и на специален хранителен режим, за да не възникнат нови. Родих естествено напълно здраво, доносено дете. Кърмих го година и половина, което за мен е постижение, тъй като беше против препоръките на повечето доктори. Те според мен споделяха остарели разбирания в медицината. Наложи ми се да чета чуждестранна литература, в която разбрах, че дългото кърмене се отразява добре при моето заболяване. Кърменето намалява стреса, защото и самото раждане е стрес за организма. И гледането на дете може да се превърне в стрес, защото е сериозна промяна в живота на жената. Но се убедих, че кърменето успокоява. При нас с дъщеря ми беше много приятен процес.

Какво ще посъветвате младите жени с лупус?

Трябва да вярват, че може да родят здраво дете. Но преди това трябва да постигнат добро здраве и да работят с много специалисти. Не е достатъчно да се консултират с един ревматолог и един АГ-специалист. Има специализирани гинеколози, които работят с жени с такива заболявания като моето. Трябва да се промени и начинът на живот като цяло, за да се постигне бременност и се износи и роди здраво дете. Не е лесно, но е възможно и си заслужава абсолютно всички усилия. Даже в момента се чудя дали да не родя второ дете. Предстои ми влизане в болница за оценка на състоянието ми и ще водя преговори по въпроса с моя ревматолог. Вярно, че не съм първа младост, ще стана на 38 години, а родих на 36. Отлагах дълго време бременността, защото ме бяха наплашили, че ще умра, че ще пометна и какво ли още не. Да, има риск, но това не е причина да се откажеш да станеш родител, ако си в добро здраве и в ремисия. Разбира се, всичко става под наблюдение на различни специалисти.