Откъде идва разликата между високата смъртност от Covid-19 на Запад и ниската на Изток

Руските власти твърдят, че смъртността от коронавирус в страната е значително по-ниска, отколкото в останалия свят. Априлските данни на правителството в Москва показват, че общата смъртност в столицата е с 18% по-висока, в сравнение със същия месец на 2019 г. Ниската леталност от COVID-19 обаче може да е свързана с методологията, по която се отчитат смъртните случаи.

„В Русия има много ниски нива на смъртност от коронавирус“, нееднократно отбеляза шефът на Роспотребнадзор (федералната служба за защита правата на потребителите и благосъстоянието им) Анна Павлова. По думите ѝ този резултат е постигнат благодарение на „своевременното откриване и лечение на пациентите“.

„Нивото на леталните изходи от новата коронавирусна инфекция в Руската федерация е 7,6 пъти по-ниско (средно за света), а в Москва този показател е 6,8 пъти по-нисък“, заяви на 12 май вицепремиерът Татяна Голикова.

През април от коронавирус в Русия починаха 1145 души. Повече от половината смъртни случаи са в Москва, където от COVID-19 са починали 642-ма души.

На 10 май експерти обърнаха внимание на новите данни за общата смъртност в Москва. Управлението на ЗАГС (органът, който регистрира гражданското състояние) публикува данни, според които през април в столицата са починали над 11 800 души. Това е с 18% повече от същия месец на миналата година и с 20% повече от средната смъртност през този месец за периода 2010-2019 г.

В абсолютна стойност превишението през април тази година възлиза на почти 2000 смъртни случая повече, сравнено със средните показатели до момента. Но ако от COVID-19 през този месец са починали само 642 души, откъде са се взели още почти 1400 смъртни случая?

„Руските власти не манипулират статистиката“, каза на 12 май Голикова.

Причината може да е в това, че те използват друга методология на отчитане на смъртните случаи. Руският отдел на Би Би Си обяснява къде е разликата и тя може да обясни не само конкретните числа за Русия, а и изобщо разликата между високата смъртност на Запада и ниската - на Изтока.

Как да се брои правилно

Да се сравни смъртността от коронавирус в различните страни не е лесна задача заради различната методология, която се използва. В Белгия например в тази статистика се включват и смъртни случаи, при които има подозрение за инфектиране с коронавирус. В резултат данните за смъртността на Белгия са значително по-високи, отколкото в останалите страни.

Повечето страни включват в негативната статистика всички починали, които са дали положителен тест за коронавирус. Тоест смятат се не само болните, които са починали непосредствено от инфекцията, но и тези със съпътстващите заболявания.

Съдейки по методологията, Русия брои отделно починалите от COVID-19 и смъртните случаи със съпътстващи заболявания. По-рано вестник The Moscow Times обърна внимание, че в някои региони на страната смъртните случаи се изчисляват точно така.

В сайта на Челябинска област например пише, че към 12 май от коронавирус в региона са починали 4 души, а други 8, с потвърден COVID-19, са починали от други заболявания.

В Екатерининбург от началото на епидемията са починали 7 души с коронавирус, но от други заболявания, съобщи на 5 май за изданието E1.ru оглавяващият местното здравеопазване Денис Демидов. При това в официалната статистика на починалите от COVID-19 е отбелязан само един.

По официални данни в Саратовска област от COVID-19 са починали 5 души, още 12 са били с положителен тест, но са умрели от други заболявания (тези 12 не са включени в официалната статистика на загиналите от COVID-19).

Вероятно в официалната статистика на Москва също се отчитат само смъртните случаи непосредствено от COVID-19. Те са 35% от общия брой починали с официално потвърден коронавирус, казва пред The Moscow Times доцентът от Института по демография ВШЭ Сергей Тимонин.

Пред Би Би Си Тимонин уточни, че той е стигнал до този извод, анализирайки информация от различни източници.

Според оценката му, към началото на май, в Москва са починали около 1500 души с потвърден коронавирус приживе, но при които първоначалната причина за смърт, според резултатите от проведения патологоанатомичен анализ, са други заболявания.

„Окончателна и достоверна информация за броя на починалите от коронавирус и на починалите с коронавирус ще бъде публикувана от Росстатом (федералната служба за статистика), на база смъртните актове, съпоставяйки ги с предварителните и окончателни данни“, каза Тимонин пред Би Би Си. – „Същото ще бъде направено и в другите страни и крайните цифри ще бъдат коригирани.“

След публикуването на материала за статистиката на леталните изходи от COVID-19, здравното министерство излезе с коментар:

„При анализиране на ръста на смъртност трябва да се има предвид, че дори в тези случаи, когато новата коронавирусна инфекция се диагностицира, първоначалната причина за смъртта могат да бъдат други състояния – например остра съдова патология, други остри заболявания, както и външни причини.“

Главният патологоанатом към Министерството на здравеопазването акад. Георгий Франк, от Руската академия на науките, също се обяви против практиката коронавирусът да се смята за основна причина за смъртност при всички болни, при които е бил установен. „В някои случаи новият вирус е само фоново заболяване“, отбеляза той.

В една част от случаите COVID-19 може да бъде основна причина за гибелта на човек, а в други може да е само фон, дори съпътстващо заболяване, ако протича слабо, а той има някаква сериозна болест.

"Ако пациент страда от рак на стомаха, с метастази, и има лека форма на COVID-19, естествено, на първо място е ракът на стомаха, който е причинил смъртта на болния“, казва Франк в ефира на радио „Ехото на Москва“.

Експерти от различни страни, включително САЩ и Великобритания, смятат, че при анализа на смъртността от коронавирус е необходимо, освен всичко друго, да се вземе предвид общото увеличение на броя на смъртните случаи по време на епидемията.

Така всички смъртни случаи от Covid-19 ще бъдат включени, независимо от това как се поставя диагнозата. Тези данни ще помогнат да се разбере колко души са починали в резултат на косвеното въздействие на пандемията – например от претоварване на здравната система.