Нови правила спират криминалните трансплантации у нас

Правилата за извършване на трансплантации са променени така, че в България никога повече да не се извършват криминални трансплантации. Това съобщи министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров, който днес засади рози в Розовата градина до НДК. С тях се отдава почит на донорите на органи.

"Вече не е възможно властта да използва позициите си, за да прережда хора в листата на чакащите за трансплантация", увери още той, цитиран от БТА.

Това е важно за всички, които някога ще бъдат изправени пред дилемата дали да дарят органите на близките си, или не, допълни още Кацаров.

"Променен е начинът на оценка на подреждането в листата на чакащите, начинът, по който се изготвя протоколът и подписването му, създадени са механизми, които да не променят реда на чакащите и хората да се подреждат според оценката на съвместимостта на органите. Досега липсваше протокол и правила за това как се извършва оценката и подреждането", уточни министър Кацаров.

Предстоят промени в организацията на дейността на болниците, свързани с донорството на органи, съобщи министърът и допълни, че те ще позволят в близките 2-3 години да се увеличи броят на трансплантациите.

Той посочи, че са били анализирани причините за малкия брой трансплантации в страната, като за последните десет години средногодишно е имало 10-20 трупни донора.

За увеличаването на броя на трансплантациите не се изисква промяна в закона. Проблемът не е в нежеланието на хората да дарят органите на близките, а в организацията на дейността в донорските бази. Вече са направени и нормативни промени, които няма да позволяват пререждане в листата на чакащите, увери той.

Донорските бази в страната са 30 и ние целим, когато има индикации за пациент в мозъчна смърт, ръководството на болницата да подкрепи и да съдейства на координаторите по донорство, каза за БТА Мирослав Мутафчийски, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". По думите му с новите промени се очаква и да се повиши броят на донорските бази.

От началото на тази година до момента в България са реализирани 11 донорски ситуации след настъпила мозъчна смърт. Успешно извършени са 43 трансплантации – 14 от жив донор и 29 от трупен донор. За сравнение – за цялата 2020 донорските ситуации след установена мозъчна смърт са 4.

1010 български граждани живеят с надеждата да получат орган, който да им позволи да водят нормален живот.

Промените, които посочи здравният министър, са заложени в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и за подбор на конкретен реципиент на орган или тъкан. Документът беше обнародван в края на август 2021 г.

С измененията се създават специални правила, които уреждат възможността за извършване на трансплантация на чужди граждани на територията на страната. 

Предвижда се оптимизиране на механизмите по включване на потенциални реципиенти на органи в служебния регистър на ИАМН и въвежда задължителна периодична актуализация на данните за здравословното състояние. 

Регламентирана е процедура при първоначално включване в служебния регистър да се извършва проверка на пълнотата на данните в уведомлението, което лечебното заведение изпраща в ИАМН, тъй като досега не съществуваше механизъм за допълване или корекция на данните, което пряко рефлектира върху възможността на даден пациент да му бъде извършена трансплантация.

Данните от служебния регистър на ИАМН показват, че към момента само 12 % от пациентите са с актуализирана информация за тяхното здравословно състояние.

Въвеждането на изискване за периодично актуализиране на медицинските данни в служебния регистър ще гарантира навременно проследяване на здравословното състояние на потенциалните реципиенти за наблюдение на основното им заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.

Целта на промените е да се въведе по-голяма обективност на процеса по определяне на конкретен реципиент на орган, чрез съчетаването на медицинска експертиза и граждански контрол. Успоредно с това се въвежда активно управление на служебния регистър на лицата, нуждаещи се от органна трансплантация чрез своевременното актуализиране на данните в него.

Създават се гаранции при извършването на органни трансплантации на чужди граждани от лечебни заведения в страната, че са спазени всички законови изисквания и се минимизират възможностите за трансплантационен туризъм или трафик на органи. Промяната има за цел и увеличаването на броя на идентифицираните потенциални донори, което ще се отрази върху възможностите на системата за трансплантация.