''Мислех да слагам край на живота си, но ми дадоха надежда''

"Мислех да слагам край на живота си, но лекарите ме спасиха и ми дадоха надежда". Това споделя 76-годишен мъж, който успява да запази крака си от ампутация след две неуспешни операции и отрязан пръст. 

Лекарите от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда споделят, че рискът от загуба на крайника е бил над 90%. 

76-годишният Ставри Петров чувства умора и болка в десния си крак и посещава лекар. Специалистите в Бургас установяват, че мъжът има тромб в артериите. В началото му предлагат медикаментозно лечение, след което операция за отстраняването му. След хирургичната намеса обаче става ясно, че тромбът не е бил успешно премахнат.

След операцията болката беше още по-силна, не можех да стъпя на десния си крак. Избрах една болница в София, реших, че няма да ме излекуват в провинцията. В лечебното заведение, в което отидох, ме оперираха повторно и не се подобрих, а се влоших. Стигна се до ампутация на палеца на крака. Казаха, че не могат да ме излекуват, да се прибера и да си почина две седмици, а след това щели да отрежат целия крак от бедрото надолу, разказва Ставри.

В опит да спаси крайника си 76-годишният мъж започва проучване на различни специалисти. Избира да се довери на д-р Николай Вълчев, специалист по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

„Докторът остана след работа. Прегледа ме и веднага ме прие за операция. Той спаси крака ми, въпреки че другите лекари искаха да го ампутират. Нямам думи, с които да опиша д-р Вълчев“, допълва Ставри.

Освен ампутацията на пръста след двете неуспешни операции и големите разрези на крака, в крайника на Ставри има големи сраствания, които правят работата на съдовия хирург още по-трудна.

Диагнозата беше ясна и крайникът категорично имаше индикации за ампутация, но реших да направим байпас, който се състои от три сглобени вени с обща дължина почти един метър. Специалистите, при които е бил Ставри, са отстранили пръста му, но фактически това не решава проблема. Когато раната от ампутацията на пръст няма кръвоснабдяване, тя никога няма да зарасне. Тоест, правилно е първо да се извърши реваскуларизация, след което хирургично да се обработват некротични тъкани. След двете операции нашата работа се усложнява много, тъй като тези предходни разрези ни ограничават в използването на синтетични материали, например изкуствена протеза, защото има опасност от инфекция, обяснява д-р Вълчев.

Обичайно кръвта достига до долните крайници по бедрената и задколянната артерия, която от коляното надолу се разделя на три по-малки артерии, които се проследяват до ходилото. В случая на Ставри единствената артерия, която е проходима, се намира в най-долната част на крака. Поради запушванията обаче до нея не достига кръв. Байпасът, който д-р Вълчев сглобява, е от горната част на крака, заобикаля цялото запушване и стига до единствената здрава артерия надолу. Парчетата вени, които се използват за сглобяването на байпаса, се взимат от двата крака на пациента.

Ставри се възстановява бързо от операцията, а няколко месеца по-късно се подлага на интервенция за премахване на тромб и от левия крак. Хирургичната намеса обаче е навременна и конструирането на байпас отново извършва д-р Вълчев. .

От санитарите в Клиника по съдова хирургия до началника ѝ проф. д-р Васил Червенков, всички се грижиха за мен. Направиха някакво чудо и спасиха крака ми, въпреки че всички казваха, че трябва да се реже и няма друг изход. Възхитен съм. Бил съм и в Чехия в болница, никога не съм виждал такова нещо. Препоръчвам д-р Вълчев и колегите му за лечение на такива проблеми. Аз мислех вече да слагам край на живота си, те ме спасиха и ми дадоха надежда. От сърце го работят, все едно лекуват своите деца, своите родители. Няма разделение, на всеки се обръща внимание и се работи с отношение. Като говоря за тези хора, ми потичат сълзи от радост и благодарност към тях, казва Ставри.

Симптомите на запушване на съдове по долните крайници се проявяват като болка при вървене на определено разстояние. Обикновено пациентите споделят, че болката напомня на мускулна треска. В крайните стадии пациентите изпитват болка и в покой като понякога се появяват и рани по краката. Това вече означава, че кракът е застрашен от ампутация и се изисква спешна операция.