Лекари оперират пациенти без нужда, връзват хора в съзнание за леглата

Лекари оперират пациенти без нужда, за да има оборот. Болни са връзвани за леглата, въпреки че са в съзнание след излизане от упойка. 

Това разказа доц. Марин Генчев, преуспял неврохирург в Германия, който се завърна в България и след няколко месеца като началник на Клиниката по неврохирургия в болница „Св. Анна” напусна, по бТВ. 

„Моята цел беше да създам една модерна клиника, в която да се работи хирургия както в Германия, в която лекарите да не се чувстват задължени да оперират пациенти без да е нужно, за да има оборот, в която персоналът получава и адекватно възнаграждение, и по няколко причини това стана абсолютно невъзможно”. 

Лекарите да оперират пациенти без да е нужно е един световен феномен, каза докторът.

„Затова исках да имам собствена клиника, по цял свят движеща сила стават все повече финансовите резултати и все по-малко резултатите, които показваме като лекари, призна доцентът. Случиха се три неща в болница „Св. Анна”, които направиха промяната абсолютно невъзможна, обясни той. 

„Първо - бяха ми отнети всички възможности да контролирам назначаването и израстването на персонала. Могат да бъдат назначавани хора без мое знание и одобрение, могат да бъдат повишавани хора в длъжност без мое знание и одобрение и това означава, че аз практически нямам никакъв контрол над персонала.

Второ - бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това как един пациент ще се лекува. Като началник клиника вие имате право да кажете, особено в спорни ситуации: „Ние ще направим това”. Две седмици преди да напусна беше назначен ръководител на клиниката, аз бях началник, той беше методичен ръководител на клиниката, и при първото ни общо посещение при пациент бяхме на различно мнение и тогава разбрах, че няма как това да продължи по този начин.

Трето, което мен много ме притесняваше, може би най-много ме е притеснявало, беше че от страна на колеги имаше не много човешко отношение към пациенти. Например на една пациентка, която оперирах с един челен тумор, тя след операцията се събуди, беше една жена на 60 – 65 години, отиде в друго отделение и на следващата сутрин я заварих вързана, в пълно съзнание. Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час битка с тях докато това се случи.

По думите му едва ли връзването е било с медицинска цел, тъй като при пациент с ясно съзнание, който иска да бъде развързан, няма индикации това да продължи. В Германия, ако влезете в такова отделение, вие не виждате нито един пациент вързан, допълни доцентът.

Връзването на пациенти очевидно е практика, което мен много ме натоварваше. Стигна се до там, че аз до такава степен се притесних, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, ходих по частни болници да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля – как може аз като началник клиника да искам да оперирам пациенти в една частна структура. Звучи като губене на време”, разказа доц. Генчев. 

Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб, каза още лекарят. Той допълни, че екипът, с който е работил в болница "Св. Анна", е бил страхотен. Проблемът е в организацията, няма ред. Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро здравеопазване. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари”, коментира доцентът.