Колко опасни могат да бъдат фалшивите новини около COVID-19? Питайте ибупрофен

Освен притеснения за здравето на хората, COVID-19 донесе и редица фалшиви новини - от това, че 5G пренася коронавирус до това, че използваното от над 50 години нестероидно противовъзпалително средство ибупрофен влошава симптомите на заболяването. Всичко това гарнирано с конспирации, стартирани от прибързани публикации на политици и държавници. А опитът с изказването на американския президент Тръмп, което беше разбрано като препоръка да се пие белина за дезинфекция, нагледно демонстрира колко опасен може да бъде един туит в условията на пандемия.

В същата ситуация попадна и лекарственото средство ибупрофен, което е на пазара повече от 50 години и се използва от милиони потребители по цял свят. Някои от симптомите на COVID-19 са именно треската, високата температура и болките, които традиционно се облекчават с лекарства като ибупрофен, парацетамол и комбинации с парацетамол (популярните “прахчета”). Поради факта, че в условията на карантина пациентите бяха съветвани да си стоят вкъщи и да прибягват до ходене в болница само в краен случай, за тях бе изключително важно да знаят кои са лекарствата, които са им под ръка и могат да се ползват за облекчаване симптомите на заболяването.

В пространен материал изданието WIRED разказа историята на едно проучване, което показва колко бързо може да се създаде паника около конкретно лекарство, когато то е публикувано в условията на пандемия.

Всичко започва на 11 март, когато учени от Университетската болница в Базел в Швейцария и Солунския университет “Аристотел” публикуваха материал-писмо в изданието The Lancet Respiratory Medicine. В писмото са разгледани три ранни групи от случаи от Китай, които обхващат почти 1300 пациенти, тежко болни от COVID-19. Авторите на материала отбелязват, че значителен брой от тези пациенти са имали високо кръвно налягане и диабет, от 12 на сто до 30 процента в зависимост от изследването, като излизат с теория, че по-високите стойности на конкретен ензим, известен като ACE2, може да повиши риска от коронавирусна инфекция.

Подобно на всички патогенни за човека вируси, причинителят на COVID-19 - наречен SARS-CoV-2, прониква в инфектираните клетки благодарение на селективно разпознаване и свързване със специфична рецепторна молекула по тяхната повърхност. Специфичният рецептор, който позволява прикрепването и навлизането на SARS-CoV-2 в човешките клетки е ангиотензин-конвертиращият ензим тип 2 (АСЕ-2). Следователно, тъй като вирусът не може да проникне през мембраната на клетката без участието на този биологичен “троянски кон”, способността за инфектиране и съответно възприемчивостта към COVID-19 зависят от това доколко и в каква степен съответните клетки имат АСЕ-2 по повърхността си. Тъй като вирусът експлоатира тези ензимни молекули за своето проникване в клетките, в хода на инфекцията наличните по повърхността им АСЕ-2 молекули намаляват и това води до блокиране на физиологичните им функции, свързани със синтеза на хормоноподобния пептид ангиотензин (1-7), който участва в регулацията на съдовия тонус, кръвосъсирването и възпалението.

Високото кръвно налягане и диабетът се лекуват с лекарства, които потискат възпалението, наречени АСЕ инхибитори. В същото време инхибиторите предизвикват повишаване на АСЕ2. Това взаимодействие кара авторите да твърдят, че има връзка между пациенти, които имат хронични заболявания и след това се заразяват с COVID-19.

Това е моментът, в който влиза и ибупрофен. Лекарството, предлагано без рецепта, не само сваля треската, но и намалява възпалението (класът лекарства, към които принадлежи, са известни като НСПВС или нестероидни противовъзпалителни средства). Този ефект, както при противовъзпалителните лекарства, приемани от пациенти с хронично заболяване, може да доведе до повишаване на АСЕ2.

Въпреки че тези твърдения са спекулативни, три дни по-късно френското здравно министерство публикува предупреждение за употребата на ибупрофен при пациенти с COVID заради “сериозни странични ефекти” във “възможни или потвърдени случаи”. Същия ден се появява и туит на френския здравен министър Оливие Веран, според когото ибупрофен и други НСПВС могат да бъдат “влошаващ фактор” при COVID инфекции. Той директно препоръча на пациентите да ползват парацетамол, без да подкрепя тази препоръка с конкретни доказателства.

Историята за това колко е “опасен” ибупрофен обиколи света. Въпреки че бюлетините на френското здравно министерство не включват никакви случаи, френските медии съобщиха, че министерството е получило “информация от неидентифицирани лекари”, описващи случаи с COVID-19 сред неидентифицирани млади хора, които са приемали “огромни дози” от НСПВС. Информацията започна да циркулира масово във Facebook групи и WhatsApp, където бяха цитирани “четирима младежи”.

В създадената паника редица здравни власти по света се включиха или в подкрепа, или против твърденията на френското здравно министерство. В България ръководителят на националния щаб за борба с пандемията ген. Мутафчийски коментира твърденията на френските власти и каза, че “Китай е най-опитната страна в борбата с коронавируса. В китайските препоръки се споменават противовъзпалителни, нестероидни средства, в които влизат и двете лекарства. Това вече е достоверна информация за 80 000 случая. Докато французите работят с неофициална информация. Общото между тримата починали било, че взимали ибупрофен”, като накрая добави, че “това са пълни глупости”.

В същото време Европейската агенция по лекарствата публикува, че “към момента не съществуват научни доказателства, които да доказват връзката между ибупрофен и влошаването на състоянието при COVID-19”. “Когато започват лечение на температура или болки свързани с COVID-19, пациентите и здравните специалисти трябва да имат предвид всички налични лекарствени продукти, включително парацетамол и НСПВС”, написаха още от ЕМА.

Становище по темата изрази и Световната здравна организация, която в свой туит каза, че “не застава против употребата на ибупрофен”, след като се появиха фалшиви новини, че СЗО не препоръчва употребата на ибупрофен за облекчаване симптомите на COVID-19.

Световната реакция на въпросното “писмо” накара авторите му да се дистанцират от първоначалните си твърдения. В публикация на сайта на университета един от авторите Майкъл Рот пише, че писмото “не представлява препоръка за употреба на дадени лекарства или не” и моли пациентите да се консултират с лекуващия си лекар, ако имат въпроси, както и предлага да бъдат направени още проучвания във връзка с COVID-19 и ACE2 рецепторите.

Писмото в The Lancet допълнително допринесе за паниката на хората. Самият материал обаче не представлява проучване по изискванията на научните издания за това, а “коментар”.

"Коментар означава: Това са нашите мнения", казва за WIRED Кристика Купали, лекар по инфекциозни болести в Калифорния. „Това не означава, че има медицински доказателства. Не мисля, че има научна литература, подкрепяща това”.

Само преди няколко дни се появи информация, че учени са започнали изследване за употребата на ибупрофен при лечение на хоспитализирани пациенти с COVID-19. Екип от две лондонски болници ("Гай" и "Сейнт Томас") и от Кралския колеж допускат, че лекарството, което и сега широко се използва като температуропонижаващо, противовъзпалително и болкоуспокояващо средство, може да облекчи тежките дихателни състояния на пациенти с коронавирус.