Европейско проучване показва нуждата от по-добри грижи за хората с депресия

Необходими са по-добри грижи за пациентите с депресия в Централна и Източна Европа, те трябва да бъдат поставени в центъра на общественото внимание в региона.

Зад този извод се обединиха представители на правителствата, заинтересовани страни в сферата на здравеопазването и пациентски организации по време на форума Globsec 2022г., който се проведе в Братислава, Словакия.

По време на събитието бяха представени доклади с анализ, проведен на базата на карта с показатели за депресията („Барометър на депресията“) за 10 държави от Централна и Източна Европа и балтийския регион.

Докладите от тези страни съдържат препоръки за серия от действия, насочени към подобряване на контрола на депресията и грижите за пациентите. Представители на пациентските организации, участващи в изготвянето на „Барометъра на депресията“, представиха пред отговорните лица, формулиращи политики, Пациентски меморандум. С него те апелират за по-активно участие на пациентите и по-добро качество на грижите за депресията.

„Тихата пандемия“

Депресията е най-разпространеното психично заболяване днес. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от депресия страдат повече от 40 млн. души в Европейския съюз, което е 4,3% от всички европейци. Предвид психологическите ефекти от COVID-19 глобалната тревожност и депресия са се увеличила със значителните 25% през първата година на пандемията. Вероятно, сега това число е още по-високо. Същевременно в контекста на пандемията от COVID-19 проблемът с депресията стана по-актуален от всякога. Затова лекарите и учените по света го нарекоха „тихата пандемия“.

В Централна и Източна Европа и балтийските държави повече от 2,4 млн. души страдат от депресия. Въпреки, че този брой е висок, депресията често остава скрита, тъй като за голяма част от населението проблемите, свързани с психичното здраве, са обект на стигма. Обобщените данни сочат, че повечето случаи на депресия остават без лечение.

Изследването „Барометър на депресията“ показва, че е необходимо да се инвестира в грижи.

Десет екипа от експерти и учени от Централна и Източна Европа и балтийските държави анализираха състоянието на грижите за депресията в своите държави и представиха основните резултати от своето изследване, обобщени в отделни доклади „Барометри на депресията“ за съответните държави, на форума на Globsec 2022 в Братислава.

Методологията на барометъра е разработена от The Health Policy Partnership, организация за изследване на политиките в здравеопазването, в партньорство с GAMIAN (Глобален алианс на мрежите за подкрепа на хората с психични заболявания), EUFAMI (Европейска федерация на асоциациите на семействата на хора с психични заболявания) и Европейската психиатрична асоциация.

„Депресията засяга 3,8% от световното население, включително 5% от възрастните и още по-висок процент от хората на възраст над 60 години. Точно както се опитваме да се справим с пандемията от COVID-19, трябва да съсредоточим усилията си да се борим с този нарастващ проблем, който засяга цялото общество. Време е да действаме“, заяви Йозеф Шувада, член на изпълнителния съвет на СЗО.

Докладите “Барометър на депресията” за 10-те държави са част от една по-широкомащабна серия от индивидуални измерители за оценка на ключовите национални здравни политики и услуги, осигурявани за хората с депресия в Белгия, Франция, Италия и Румъния.

„Въпреки очевидната необходимост от подобряване на грижите за психичното здраве, повечето държави от ЦИЕ и балтийския регион изостават в сферата и инвестират по-малко средства в сравнение от средното за ЕС. Професионалният капацитет, както и базираните в общността грижи за хората с най-голям риск от депресия, също трябва да се подобрят”, заяви Анна Михалкова, регионален координатор на проекта „Барометър на депресията“ в Seesame, обобщавайки основните резултати от изследването.

Интегрираните грижи представляват здравна система, в която пациентът е в центъра и се подкрепят хората с депресия през целия им живот. Това е от съществено значение за осигуряване на адекватна подкрепа и лечение. Интегрирането на услугите за психично здраве и социално подпомагане могат да увеличат шансовете за успешно лечение на лицата, които са засегнати от депресия, както и да намалят тежестта на заболяването.

Представителите на пациентските организации изразиха съгласие със заключенията и ги потвърдиха в общ за региона Пациентски меморандум. „Настояваме провежданите политики по страните, да подобрят интегрираните системи, които се отнасят за грижата за пациентите, както и да се въведе събиране и използване на данни и ангажиране на пациентите с включване на технологии в грижите.“, заяви Богдан Добник, директор на пациентската организация OZARA (Словения).

„Пациентите с депресия и техните семейства заслужават същия стратегически план както пациентите с онкологични заболявания“, добави Анджей Врсански, директор на Лигата за психично здраве, най-голямата представителна организация на потребителите и доставчиците на здравни грижи в сферата на психичното здраве в Словакия.

Политиците поемат ангажимент да поставят депресията в центъра на своето внимание

След десетилетия на недостатъчно финансиране на системите за здравни грижи за психичните заболявания и продължителни дискусии, относно провеждането на реформи в тази област, представителите на правителствата на държавите от региона са готови да поставят депресията на дневен ред.

„Тъй като тази година Словакия поема председателството на Вишеградската четворка, ние искаме да направим грижите за психичното здраве свой приоритет и да насърчим към сътрудничество и усъвършенстване на здравните системи в целия регион и дори отвъд него,“ заяви Роберт Бабел’а, държавен секретар при Министерството на здравеопазването на Словашката република.

Резултатите от изследването „Барометър на депресията“, проведено в Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения, Сърбия, България, Литва, Латвия и Естония, могат да бъдат видени тук.