Експерти: Здравната система се нуждае от механизъм за инвестиции във високите технологии
Внедряването на иновациите и съвременните решения в здравеопазването в България напредва, но все още е скокообразно поради липса на дългосрочна визия за развитието на системата и прицелните резултати. Необходимо е съгласие на всички нива в обществото каква здравна система искаме и за необходимите инвестиции, като всяка стратегия трябва да бъде със срок не по-малко от 10 г.
Това е основният извод от XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“, която събра на 12 ноември над 200 експерти, свързани със съвременните достижения в здравните системи.
Форумът бе открит от д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-ото Народно събрание, д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването, д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателските организации в Надзорния съвет на НЗОК, адвокат Силвия Величкова, представител на пациентските организации в надзора на НЗОК.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина цитира проучване, което показва, че онколозите са най-информирани между здравните специалисти за биомаркерните изследвания. Лекари и пациенти очакват тяхното реимбурсиране.
„Рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания действат в комбинация, не е само високо кръвно или само висок холестерол“, каза проф. Постаджиян в интервю на сцена с тема „Скрининг и превенция на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания - ролята на иновациите и големите данни“.
Те могат да бъдат профилактирани, а мощен инструмент за това е скринингът, посочи той. Кардиологът призова скрининговият подход да бъде съчетан и когато се правят изследвания за даден рисков фактор, да се проверява и за други. Проф. Стайков посочи, че исхемичните мозъчни инсулти са с много висока смъртност в цял свят, но ако се обхванат рисковите фактори честотата им може да спадне до 80% - хипертония, дислипидемия, диабет, пушене, прекомерната употреба на алкохол, липсата на двигателна активност, обструктивната сънна апнея. От януари до октомври инсултите са намалели с 2000 по данни на НЗОК има позитивна тенденция, допълни той. Тромболитичното и ендоваскуларното лечение са съвременните терапевтични подходи при инсулт. „В резултат около 70% от нашите пациенти излизат без тежки неврологични последствия“, каза още проф. Стайков.
„Загубата на зрението има сериозно отражение върху пациентите, здравните специалисти и обществото. Наше проучване за социалната цена на загубата на зрение в България, Германия и САЩ от 2022 г. сочи, че в България тежките зрителни заболявания са свързани с 447 млн. евро годишни разходи“, каза Хишам Сабри, изпълнителен директор на Roche България. Нужни са стратегия и повишаване на информираността, за да се провеждат профилактични прегледи.
Рина Мусич, ръководител на клъстъра за Югоизточна Европа в MSD, говори за иновациите в онкологията и въздействието им върху клиничните резултати.
„В света има революция в лечението и грижите за онкопациентите, огромно е подобрението при пациентите с меланома, белодробен рак и др. За съжаление обаче в България има отрицателни тенденции смъртността от ракови заболявания расте.
През последните 10 г. продължителността на живота е нараснала с 3 г., със съществен принос на иновациите. В България е нужен системен подход в превенцията и скрининга“, каза Рина Мусич и даде пример с успешни резултати от скринингова програма в Хърватия преди 3 г. с участието на джипитата.
Проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска“ , представи приоритетите на Националния план за сърдечносъдово здраве.
„Известно е, че сърдечносъдовите заболявания са убиец номер едно в България, ние като лекари го виждаме, но обществото някак го забрави. В последните години в голяма степен намалихме смъртността от острите сърдечносъдови заболявания. Инфарктът обаче е острият инцидент, изявата на сърдечносъдовото заболяване и ние вече имаме нова цел да не се стига до острите инциденти“, допълни той.
Чл.- кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София , началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", призова за холистичен подход в лечението на диабета. „Основните ни цели са да не допускаме тежките усложнения на диабета и да подобрим грижата за пациентите“, каза тя.
Владимир Афенлиев, директор на дирекция "Лекарствени продукти и диетични храни" в НЗОК , направи преглед на разходите за лекарства по заболявания. Начело в топ 10 на хроничните заболявания за 2023 г. са диабет инсулинозависим и тип 2, предсърдно мъждене, псориазис.
През 2024 г. от общо 8 млрд. лв. бюджет на НЗОК около 2 млрд. лв. са за лекарства, медицински изделия и диетични храни. „През следващата година очакваме допълнително 250-300 млн. лв. за лекарства, но не знаем дали така ще стане. Почти всяка година касата одобрява около 40 нови лекарства, които постъпват с оценка на здравните технологии и ясни разходи. Фокусът ще бъде върху иновациите, но не бива да оставяме и групите с преобладаващи генерични медикаменти, тъй като те покриват най-големите групи от населението със социално-значимите заболявания“, каза Владимир Афенлиев.
„България е по-скоро към групата на развиващите се държави, по продължителност на живота е сред последните в ЕС. Страната ни е в позиция на догонване и по инвестиции, и по реформи, които да подобрят крайните резултати“, заяви Лука Чичов, регионален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа.
През последните години България се доближава до средните европейски нива в достъпа до иновативни терапии, като при онкопродуктите е над средното ниво, но със значително забавяне на времето за внедряване на лекарствата. Бюджетът на НЗОК се очаква да достигне до 4,5% от БВП за 2024 г., като е бил 3,7% през 2019 г. В другите европейски страни се отделят от 5% нагоре.
Д-р Галя Йорданова, директор на дирекция “Лечение в България и чужбина и трансгранично обслужване” в НЗОК, посочи, че над 54% делът на неразрешените лекарствени продукти за лечение на деца, което е безалтернативно и основно за редки заболявания.
Според Светла Качарова, председател на управителния съвет на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти, достъпът до лечение на редки болести с неразрешени за употреба в България лекарствени е предизвикателство.
„Проблемите са сериозни, комплексни и засягат различни сфери на взаимодействие със заинтересованите страни“, обясни тя. Става дума за лечение с лекарства-сираци за редки болести. Терапиите са скъпи те се произвеждат в изключително малки количества, но в ЕС от редки болести са засегнати над 30 млн. души.
„В бюджета за 2024 г. се финансират иновативни технологии като робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и терапевтични методи и др. От няколко години се финансират иновативни технологии в неврологията, АГ, онкологията, има ръст на клиничните пътеки и процедури с иновации. На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като пациентът се връща по-бързо в ежедневните си дейности“, заяви Станимир Михайлов, управител на НЗОК в коментар за механизма на финансирането на иновативните методи. Всяка година се разширява достъпът на пациентите до иновативни лекарствени продукти през тази година има 28 нови лекарства и 19 нови показания.