Експерти: Нужна е пътна карта за онкологичната помощ

Трябва да се разработи пътна карта за онкологичната помощ и експертността при диагностиката и лечението на рака на гърдата. Това е най-спешната стъпка за подобряване на резултатите от лечението.

Това бе категоричното мнение на експертите от Института за изследване лечението на рака на гърдата, който днес проведе първата си конференция. Институтът съществува от една година и е създаден с цел да се обединят усилията на всички ангажирани с лечението на този карцином, каза председателят му доц. Желязко Арабаджиев.

Допреди 15 години имаше дефицит на лекарства, а в момента има излишък на медикаменти които са регистрирани и се прилагат понякога с една и съща индикация. Това създава проблем, защото няма ясно разделение кое лекарство е по-добро. Има объркване дори при опитните онколози, когато трябва да бъде приложена най-подходящата за конкретния пациент терапия. Това вече е предизвикателство, обясни доц. Арабаджиев, който е и началник на Клиниката по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Доц. Желязко Арабаджиев: Свидетели сме на изключителен напредък в лечението на рака

Съвременното лечение на рака, включително и на рака на гърдата, е комплексното лечение – обясни доц. Ася Консулова – началник на Клиниката по медицинска онкология на УСБАЛО „Проф. Черноземски“ и председател на научния комитет на конференцията.

Медицината еволюира, всяка седмица и месец. Целта ни е да представим на нашите колеги новостите и те да бъдат въведени рутинно в клиничната практика. Но това, което прави лечението на рака на гърдата съвременно, е неговата комплексност. Това означава, че ракът не се лекува само от онколог, фокусиран върху медикаментозната част от терапията, нито само от лъчетерапевт, нито само от хирург. Комплексното лечение изисква екипност, много специалисти, които да обсъждат и решават коя е най-добрата стратегия за лечение на конкретния пациент във всеки етап от терапията. Комплексността изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание социалния му статус, дали е склонен да се придържа към предписаното лечение. Комплексното лечение е реална практика в много онкологични звена в България, но за съжаление не се прилага навсякъде, обясни доц. Консулова.

Борбата с рака у нас: ниско ваксинално покритие срещу HPV, липса на скрининги, криза за кадри

"В момента се работи в две направления - терапевтични и профилактични ваксини срещу рак. Има клинични изпитвания, които са в начална фаза, но резултатите са впечатляващи. Комбинирането на терапевтичните РНК ваксини с имунотерапия при тройно негативен рак на гърдата осигурява дълготраен контрол върху заболяването, без метастази. Данните от изпитванията са ясен сигнал, че след две-три години вероятно тези ваксини ще стоят на масата с терапевтични възможности", каза доц. Арабаджиев и призна, че към профилактичните противоракови ваксини отношението все още е противоречиво, тъй като има общо недоверие към ваксинацията, която се прилага на здрави хора.

Ракът на гърдата е най-честият карцином при жените, на Запад се отделя изключително внимание на това заболяване и лечението е комплексно, нещо, което в България не се прави. Докато в останалите страни смъртността от онкологични заболявания намалява у нас тя расте, коментира лъчетерапевтът д-р Калоян Йорданов, началник на Клиниката по лъчелечение в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

"Ходенето на лекар не означава, че сте отишли при колега, който знае какво прави. Наличието на онкологична помощ в селца и паланки, които искат да правят нещо само за да го правят, драматично влошава качеството на медицинската помощ. Такива пациенти идват при нас във влошено състояние. Няма качество, защото никой не го търси", каза д-р Йорданов и подчерта нуждата от единни стандарти и комплексен подход при лечението на рака на гърдата.

Потвърждение на думите му е историята на Вероника Пенчева, пациентка, която преди пет години е диагностицирана с рак на гърдата. Вероника е с фамилна обремененост, но след консултация с няколко специалисти и е обяснено, че няма такъв проблем. Когато попада в клиниката в "Токуда" установяват, че е ракът е в четвърти стадий. Младата жена започва лечение две седмици след като е диагностицирана. Казва, че по време на химиотерапията не е спряла да работи, да се грижи за детето и семейството си и е успяла да преживее стреса от диагнозата благодарение на връзката, която е успяла да изгради с лекуващия я онколог д-р Елиз Тазимова от Клиниката по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Доц. Арабаджиев: Ерата на химиотерапиите свършва, бъдещето е на ваксините

Преди 10 г. на пациента се съобщаваше набързо диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше разяснение какви изследвания и последващо лечение ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники разговорът с пациента е обстоен, с разяснения какво ще претърпи в процеса на лечението – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и др. И този разговор не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамиката на заболяването. Съвременните терапевтични подходи значително промениха прогнозите за тези пациенти. Удължи се значително не само животът им, преживяемостта, но се подобри и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред, каза д-р Тазимова.

Скрининговите програма за рак на гърдата трябва да са под контрола на държавата. У нас има най-много компютърно-томографски апарати на глава от населението в ЕС. Лечебните заведения за лекарствено лечение на рака са над 45, но това не подобрява показателите ни, призна доц. Арабаджиев. Според него трябва да има национални стандарти, съобразени с европейските, и тук държавата трябва да влезе във функциите си.

Трябва да има агенция към Министерството на здравеопазването, която да е посветена само на онкологията и да следи за изпълнението на всички препоръки. Подобно контролно звено е заложено в противораковия план, но той е по-скоро политически документ, а не законодателен. Задължително има нужда от контрол върху лечебната дейност в болниците, в които се лекува рак. В момента НЗОК е единственият контролен орган, но той следи само изписването на лекарствата. Трябва да е ясно кой ще сертифицира експертните центрове, къде ще бъдат създадени те, каква е ползата за лекарите и пациентите, категоричен бе доц. Желязко Арабаджиев.