Експерти: Глобите за неизвършени профилактични прегледи не работят

Личните лекари не са заинтересовани да налагат глоби на пациентите си за непроведена профилактика, защото ще ги загубят, а хората имат интерес да проверяват здравния си статус, но не го правят, констатират експерти в коментар за нивото на профилактика у нас.

Каква е картината в поликлиниките

Половината от пациентите в пълнолетна възраст не посещават общопрактикуващия си лекар за профилактични прегледи. Българинът се счита за здрав и ходи на лекар при необходимост, казва управителят на 2 ДКЦ в Пловдив д-р Валентина Костуркова в репортаж на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS. 

По думите ѝ едва 1/4 от пациенитте, които подлежат на задължителни профилактични прегледи за онкологични заболявания, са посетили онколози. Само 3% от смятат, че ракът е лечимо заболяване, цитира резултати от допитване д-р Костуркова.

Проблем е, че пациентите нямат директен достъп до специалист от извънболничаната помощ. За да стигнат до нас, трябва личният лекар да им издаде направление, а направленията често не достигат. Трябва да има повече направления за консултации със специалист, защото първичната профилактика е изключително важна. Колкото в по-ранен етап се установи заболяването, толкова по-добра е прогнозата за пациента, казва офталмолог от пловдивската поликлиника.

"От 100 до 300 лв. е глобата за неявяване на профилактичен прегле или за имунизация", посочва Мария Петрова, адвокат по медицинско право и подчертава, че населението не се чувства стимулирано.

Според бившия директор на "Пирогов" д-р Спас Спасков личните лекари не са заинтересовани да глобяват пациентите си, защото ще се отпишат от листата им и ще отидат при друг.

Няма реални стимули това да се прави, категорични са експертите.

Според адв. Петрова по-ефективни са позитивните стимули. Проблем е, че организацията на тези прегледи е лоша, че хората не разполагат с достатъчно време, че има опашки пред кабинетите и няма е-здравеопазване, смята тя.

"Ако има стимули – по-ниска здравна осигуровка, бонус изследвания, населението ще бъде по-стимулирано", казва адвокатът по медицинско право.

Д-р Спасков цитира опита на частното здравно застраховане:

Голямата част от профилактичните прегледи в момента са по линия на частните здравни фондове, там организацията е много добра. Когато има стегната организация, кой ден, как, къде да се отиде над 80-85% от хората посещават профилактични прегледи.

Бюджет 2023 на НЗОК - повече пари за профилактика или за иновативна медицина

Бюджетът трябва да отговаря на общото и после на частното. Имаме фундаментален проблем с регулацията на болниците. На практика всеки може да открие болница, да сключи договор с Касата за бутикови специалности, които са скъпо платени, но всички останали звена остават на заден план. Много често хората влизат в болница за изследвания и образна диагностика, които могат да се правят в извънболничната помощ, казва Петрова.

Според д-р Спасков винаги ще има спор за това кой сектор на здравеопазването да бъде по-добре финансиран, но трябва да се търси баланс. Той припомня, че НЗОК работи с утвърдени методи и лекарства, в този смисъл иновативната медицина остава встрани от интересите ѝ, но модерното лечение би могло да бъде финансирано по друг начин.

"Процесът по финансирането на лечението в чужбина е тромав", твърди адв. Петрова и цитира случаи, при които деца с ДЦП се нуждаят от неврохирургична и ортопедична операция едновременно.

Допитване до специалисти потвърждава, че такива операции в България не са правени. В един момент тези деца получават възможност да се лекуват в САЩ и същите специалисти, които твърдят, че у нас такива операции не се правят, негодуват, че губят пари. В резултат, след среща с представители на НЗОК, решават, че ще се научат. Няма нищо лошо, ако не се учим на гърба на децата, казва Мария Петрова.

Д-р Спасков е категоричен, че българската медицина трябва да бъде стимулирана да се развива и да се прилагат най-съвременни методи на лечение.

Следете новините ни в GoogleNews