Една трета от медсестрите, които се дипломират, веднага напускат страната

Около 40 хиляди медицински сестри не достигат в България, а на година се дипломират 700, от които една трета веднага напускат страната. Това каза в интервю за БТА Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, по случай Международния ден на сестринството.

Медицинските сестри в България са 24 281, като средната им възраст е 53 години. До 45-годишна възраст са 36 процента от тях. Колкото са по-млади медицинските сестри, толкова по-добре е за тях и за здравната система, защото работата е тежка, психически и физически е уморителна. Продължават да се строят нови болници, а персоналът намалява, припомни Василева.

По думите ѝ, младите хора могат да бъдат мотивирани да изберат професията с уважение, спазване на стандартите за работа, добро заплащане и условия на труд. 

По последни данни медицинските сестри в страната са под 25 хиляди. За да се осигурява необходимото обслужване на пациентите и за да е „спокойна“ системата, са необходими още 30 хиляди медицински сестри, които да работят в болниците. Допълнително още 10 хиляди медицински сестри са необходими в помощ на общопрактикуващи лекари, на медицински центрове, за училища, детски градини и ясли. Години наред изразяваме тревогата си от ситуацията, посочи Милка Василева.

Във времето отговорните фактори се опитват да предприемат мерки за облекчаване на ситуацията, като една от тях е увеличаване на броя на местата за студенти в медицинските университети и факултетите по здравни грижи.

Има ли смисъл от увеличаване на броя на студентите, ако няма интерес

Има смисъл да се увеличи броят на местата за студенти, ако сме сигурни, че ще има желаещи да учат за медицински сестри. Проблемът с липсата на медицински сестри е световен и различни международни организации в свои декларации настояват правителствата да инвестират в здравните грижи, да направят политики за задържане на персонала, да има по-добро заплащане за медицинските сестри, да има по-добри условия на труд, така че съществуващият кадрови потенциал да се запази и да има интерес към професията. Професията е много трудна, а обществото свързва медицинската сестра с една спринцовка, но тази професия е автономна, с изключително сериозно обучение, изискванията към нея са огромни, отговорността е изключително висока, отбеляза Василева.

Медицинската сестра и брой на пациентите

В проучване на Международния съвет на сестрите е доказано, че увеличаването на броя на медицинските сестри с 1 на 10 легла води до намаляване на смъртността от мозъчни и сърдечно-съдови инциденти в първите 30 дни с 11-28 процента, както и с 8-12 процента до една година след инцидента. От Съвета изразяват тревога, че се очаква до 2030 г. в Европа да има недостиг на 9 милиона медицински сестри.

Стандартите за обслужване на пациенти от една медицинска сестра са в зависимост от лечебното заведение – университетска болница, общинска болница, болница за долекуване, но средно една медицинска сестра трябва да обслужва седем пациенти. В България една медицинска сестра работи с 30 и повече пациенти. В страната ни медицинските сестри, за сметка на собственото си здраве, спасяват системата, посочи Василева и припомни, че все още липсва стандарт за здравни грижи.

От асоциацията настояват стартовата заплата на медицинска сестра да е в размер на три минимални заплати.

Синдикатът на българските медицински специалисти се съгласи на две минимални заплати като някакво по-разумно и възможно действие, за да може все пак да се осигурят тези средства. Минимум 1500 лв. трябва да е стартовата заплата според Колективния трудов договор, но не във всички лечебни заведения това е изпълнено, коментира Милка Василева.

По думите ѝ в чужбина стартовата заплата е значително по-висока. За да е пълноценна в работата си, медицинската сестра не трябва да работи повече от 12 часа на смяна, след което задължително трябва да има почивен ден, но това в България се случва много рядко.

За 20 години регламентирахме професиите от направлението „здравни грижи“ и сега има Закон за съсловната организация, Национален електронен професионален регистър, Правила за добра медицинска практика, Кодекс за професионална етика, работещи професионални консултативни съвети. Тези 20 години не са били напразни, но за съжаление, заради честите смени на правителството и на министъра на здравеопазването, често се налага след като сме стигнали донякъде, да започнем отначало, посочи Милка Василева.