Дружеството на кардиолозите с 50-годишен юбилей

Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) отбеляза своя 50-годишен юбилей под мотото „Обединени от науката за добра практика“ в столичния хотел „Хилтън“ на 18 април. Тържеството бе уважено от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева и представители на институциите, академичните среди, съсловните организации, неправителствения сектор и партньорите от индустрията.

Почетните места в залата бяха отредени за ветераните кардиолози, които получиха отличия за своя принос за развитието на кардиологичната наука и практика през годините.

Съвременната история на ДКБ започва от 18 април 1974 г., когато е проведена първата самостоятелна конференция на дружеството по кардиология и ревматология с водещи специалисти като чл. кор. проф. Васил Цончев – първият ръководител на Катедрата по сърдечно-съдови заболявания в ИСУЛ, проф. Тамара Пилософ, проф. Гарбис Паникян, проф. Юрий Белов и др.

Тогава специалността обединява ревматологията и кардиологията заради огромния брой ревматични сърдечни пороци в България. Постепенно с усилията на основателите на съвременната кардиология у нас и техните ученици тази заболеваемост е изкоренена. През 1998 г. е първата юридическа регистрация на дружеството. Днес ДКБ се отличава с висока ефективност, основана на приемственост, сътрудничество, съвместна работа на ръководните органи – бившият, настоящият и застъпващият в следващия мандат председатели работят заедно с подкрепата на управителния съвет.

За половин век кардиолозите утвърдихме позицията си на стожер, охраняващ добрата медицинска практика със стремеж към непрекъснато усъвършенстване. Заедно през годините успяхме да внедрим модерни диагностични и терапевтични методи. Лекарите от нашето поколение и нашите учители имахме честта да се учим от най-добрите. Наш дълг е да продължим това дело, за да повишаваме качеството на кардиологичната грижа за пациентите, каза при откриването доц. Васил Трайков, председател на ДКБ.

Основните моменти в развитието на дружеството и личностите основатели бяха представени от чл. кор. проф. Асен Гудев, бивш председател на ДКБ, председател на организационния комитет на честването на юбилея.

„Първият и най-важен урок, който трябва да научим от нашите основатели, е, че сърдечносъдовите заболявания са предотвратими, но за това трябват знания, ерудиция, лидерство и сътрудничество с институциите. Може би не сме научили този урок докрай, но предизвикателството пред нас е епидемията от атеросклеротични сърдечносъдови заболявания, която е не само медицински, но и икономически и социален проблем“, каза проф. Гудев.

Той допълни, че ДКБ е член на Европейското дружество по кардиология (ESC) от 1980 г., подчертавайки стремежа на кардиолозите още от първите години на дружеството да бъдат част от европейската и световната кардиологична наука и практика. Добрата практика в кардиологията се базира на ръководните правила, които се издават от Европейското дружество по кардиология.

Част от постоянните задачи на ДКБ е да превежда, издава и разпространява сред българските кардиолози европейските ръководни правила за лечение на сърдечносъдовите заболявания. „Смисълът е обучението на нашите специализанти да бъде базирано на медицината на доказателствата, за да имаме успех в намаляването на сърдечносъдовите заболявания“, каза още проф. Гудев и акцентира върху изключителното внимание на ДКБ към продължаващото обучение и обучението на специализантите с инициативата Зимно училище по кардиология, което се проведе за 13-ти път през март.

Доц. Трайков очерта съвременните предизвикателства и инициативи на ДКБ, насочени към подобряване на тенденциите в заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания.

„Вече говорим за сърдечносъдово здраве и преди няколко години започна европейска инициатива за план за сърдечносъдово здраве, към която ДКБ се присъедини през 2021 г. със създаване на Алианс за сърдечносъдово здраве с участието на всички заинтересовани организации и формиране на Национален план“, каза доц. Трайков. Вече има голяма обществена и институционална подкрепа за инициативата на национално и европейско ниво.

Видеоприветствие за юбилея отправи проф. Франц Вайдингер, председател на Европейското дружество по кардиология. Той подчерта отличното дългогодишно сътрудничество с българското дружество, постиженията и приноса му за развитието на кардиологията в Европа.

„Отбелязваме половин век, откакто стремежът на група ентусиасти за издигане на кардиологията на световно ниво обедини специалистите в кардиологията. Досега всички допринасяте ежедневно с вашата работа за развитието на кардиологията и утвърждаване на авторитета на специалността. Неведнъж със своята експертиза сте помагали за утвърждаване на успешни политики в тази област и сте сред ключовите корективи на държавата по отношение на нормативната рамка и качеството на медицинските услуги“, каза в приветствието си д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването и изрази подкрепата си в усилията за подобряване на сърдечно-съдовото здраве.

„Повече от всякога в нашето общество има нужда от повече признателност за вашите труд и усилия и повече уважение. Само заедно, говорейки за добрите практики и за това как превръщате предизвикателствата в постижения, можем да успеем. Като бивш европейски комисар по наука и иновации съм се борила в програма „Хоризонт Европа“ в клъстър „Здраве“ да има много повече място за сърдечносъдовото здраве. Беше важно Европа да изпрати сигнал, че в най-голямата в света програма за инвестиции и иновации, сърдечно-съдовото здраве трябва да има по-голям акцент. Радвам се, че това ще продължи до 2027 г., а убедена съм, че и в следващия период“, каза Мария Габриел, активен поддръжник и участник в инициативите по създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве на национално и европейско ниво.

„Благодаря ви, че дружеството по кардиология може би най-много допринася за авторитета и доверието на обществото към лекарите. Постиженията нямат значение, ако не можем да ги предадем до ума и сърцето на всеки, който не е лекар. Борим се за здравето на хората и в тази борба вие от ДКБ сте водещи, както и в усилията за налагане на продължаващото обучение за лекарите и издигане авторитета на лекарската гилдия в обществото“, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Приветствия отправи и Боряна Перван от Международната кардиологична федерация, основана през 1978 г. „Впечатлена съм не само от професионализма ви, но и от сърдечното отношение, вложено в инициативите. Гордост е и участието на ДКБ в международната инициатива Световен ден на сърцето, която обхваща 2 млрд. души в различни страни. През 2023 г. активностите по тази инициатива в България обхващат няколко града и общо около 500 000 души“, отбеляза тя.

За ролята на основателите на съвременната кардиология и техните конкретни постижения в България говори проф. Цветана Кътова, бивш председател на ДКБ. Тя призова да се пази паметта за всички основатели на съвременната българска кардиология.

„Нямаме загуба на памет тук и благодаря за това на сегашното и бившите ръководства на дружеството. „Науката лети на крилата на въображението“, казва физикът Фарадей. Моят съвет към младите колеги е да четат, но да помнят, че буквоедството не помага на лекаря, а въображението и конкретният подход към пациента“, каза проф. Младен Григоров. Той свърза профилактиката с проблема с невежеството: „Големият проблем на нашата страна е образованието, след това идват медицината, профилактиката и т.н.“

Приветствия поднесоха Българският фармацевтичен съюз, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Медицинският университет – София, Медицинският университет – Варна, медицински дружества и др. Председателят на БЧК акад. Христо Григоров връчи почетния червенокръстки знак на доц. Васил Трайков.

Почетни грамоти за приноса си за българската кардиология получиха 15 именити специалисти, доайени на специалността, сред които проф. Николай Пенков, доц. Божидар Финков, проф. Ана Савова, проф. Владимир Пилософ, проф. Иво Петров, доц. Васил Велчев, проф. Арман Постаджиян, проф. Мария Токмакова, проф. Асен Гудев, проф. Маргарита Цонзарова, д-р Атанас Попов, проф. Теменуга Донова, проф. Младен Григоров, проф. Цветана Кътова, проф. Юлия Джоргова, проф. Пламен Гацов, проф. Нина Гочева, проф. Димитър Раев, проф. Румяна Търновска, проф. Чавдар Шалганов, проф. Елина Трендафилова и проф. Йото Йотов.