Детски ендокринолог: Само у нас в детските градини се спи между 12 и 16 часа
Българчетата в детските градини са абсолютно неактивни между 12 и 16 часа. Само у нас времето за почивка остана три часа. Крайно време е нещо да се направи, каза проф. Виолета Йотова, детски ендокринолог на пресконференция на тема "Тежестта на затлъстяването в личен, обществен и икономически план".
"Сега сме в друга среда. Има много за ядене и малко физическа активност. Това допълнително усложнява проблема със затлъстяването при децата. Българските момичета са на второ място по затлъстяване в Европа, момчетата са на четвърто. Във възрастта между 3 и 4 години детето трябва да има около 180 минути физическа активност дневно, от които 60 минути много интензивна активност. Времето пред екран не бива да надвишава 60 минути за денонощие, а сънят трябва да е между 10-13 часа. Това са стандарти, определени от Световната здравна организация", каза проф. Йотова, която е професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия.
Тя изтъкна, че още в детска възраст затлъстяването е свързано със сериозни заболявания. Само за последната година в клиниката, в която работи, са приети четири деца с псевдотумор на мозъка - мозъчен оток, който се среща при децата със затлъстяване. Други заболявания, които се появяват в детска и юношеска възраст, са гръбначните изкривявания, повишените мъжки хормони и поликистозните яйчници при момичетата. Затлъстяването засяга бъбреците, предизвиква сърдечносъдови и метаболитни проблеми, обясни ендокринологът.
Данни за наследствеността показват, че при двама родители със затлъстяване вероятността същия проблем да имат децата им е 50%, този риск значително намалява, ако само един от родителите е със затлъстяване.
Други рискови фактори са ниският социален статус, липсата на знания за здравословно хранене и консумацията на евтини храни, които са и най-вредни. Нарасналата употреба на дигитални устройства увеличава времето в обездвижване, което допринася за затлъстяването, подчерта проф. Йотова.
"Съвременната концепция е, че 70% от пациентите имат генетичен "терен" за развитието на затлъстяването. Това са "спящи" гени, които се събуждат на фона на живота, който живеем – вредна храна и липса на физическа активност. Фактор са и хормоналните проблеми, приемът на определени медикаменти и околната среда", посочи д-р Явор Асьов, главен асистент към Катедра "Вътрешни болести" и Клиника по Ендокринология на УМБАЛ "Александровска".
Той подчерта, че затлъстяването все още се възприема като козметичен проблем, а всъщност е заболяване, което се лекува. Едва 40% от пациентите обаче се диагностицират и проследяват, а свързаните със състоянието им придружаващи заболявания са над 220.
"8 от 10 пациенти със затлъстяване са направили поне един сериозен опит за отслабване, немалка част все още са мотивирани. 1 от 10 са успели да запазят повече от 5% редукция на теглото си. Затова затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар", каза д-р Асьов и съобщи, че у нас вече има гражданска организация - Асоциация "Заедно" - която ще работи за "подобряване и повишаване качеството на здравната помощ, култура, информираност и живот на лицата със затлъстяване и на техните близки и семейства".
Проучване на "Тренд", осъществено през февруари 2024 г., показва, че около 40% от пълнолетното население у нас е с тегло над нормата според Индекса за телесна маса. Това са около 2 млн. и 200 000 пълнолетни българи. 25% от тази група са със затлъстяване първа степен, 9% с втора, а 2% с трета степен на затлъстяване.
Близо 50% от възрастните у нас са с наднормено тегло повече от 5 години, а други 12% имат проблем с килограмите повече от 20 години. 24% от цитираната група имат деца и внуци с наднормено тегло.
Близо 50% са правили поне един опит за отслабване, а при 42% опитите са повече от 4, показват данните от проучването, представени от Димитър Ганев от "Тренд".
Здравният икономист Аркади Шарков анализира икономическото въздействие на затлъстяването и подчерта, че лечението е скъпо, тъй като се свързва с най-разпространените придружаващи заболявания, които са и с най-висока смъртност.
"В България, където разходите за здравеопазване на глава от населението са значително по-ниски от средните за ЕС, финансовото натоварване е очевидно. Здравните власти следва да предприемат спешни мерки за събиране данни за разходите, свързани със затлъстяването, защото световната тенденция показва, че лечението на затлъстяването и свързаните с него състояния може да отнеме значителна част от бюджета за здраве на всяка страна. Хоспитализациите поради инфаркти, инсулти и усложнения от диабет, както и някои видове рак, са не само по-чести сред затлъстялото население, но и по-продължителни и сложни, което води до по-високи разходи", посочи Шарков.
Той подчерта, че хроничният характер на заболяванията, свързани със затлъстяването, означава, че много от пациентите ще бъдат зависими от лекарства през целия си живот. Затлъстяването е свързано с по-кратка продължителност на живота поради повишения риск от хронични проблеми, понякога със загубата на производителност, дори нетрудоспособност и отсъствие от работа.
По данни на Global Obesity Observatory към 2019 г. за България икономическото въздействие на наднорменото тегло и затлъстяването се оценява на 5.23 млрд. лв. или 747 лв. на глава от населението и 4,3% от БВП. Преките и непреките разходи съставляват съответно 12.6% и 87.4% от общите разходи. Затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет у нас по предварителни оценки (103 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лв. за 2019 г. са общите разходи на НЗОК за 4 групи заболявания, 137 млн. лв. са лекарствени продукти в две от групите заболявания).
До 2060 г. се очаква икономическите последици от затлъстяването за страната ни да нараснат до 10,18 милиарда щатски долара (18.18 милиарда лв.). Това се равнява на 2067 щ.д. (3 692 лв.) на глава от населението и 7,1% от БВП. Това е 3,5 пъти увеличение на общите разходи, сочи прогнозата за социално-икономическия ефект от затлъстяването.