Д-р Георги Димитров: Нямаме имунитет срещу новия подвариант на COVID, нужна е бустерна доза

Д-р Георги Димитров завършва първоначално генетика в University of Leeds, UK, а след това и Медицина в МУ София със „Златен Хипократ“(отличие, което се дава на студентите преминали курса си на обучение само с отлични оценки). Сертфициран е от медицинския университет в Харвард за компетентност в сферата на онкоимунологията. Това е и основната сфера в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Младият онколог е сред създателите на първия и единствен засега у нас „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19”. Негова публикация, в екип с други български учени, наскоро беше поместена в едно от най-перспективните медицински списания в света – British Medical Journal. С проучването си „Национален анализ на въздействието на COVID-19 при пациенти със сърдечносъдови, онкологични или хронични белодробни заболявания в контекста на Източноевропейска страна с нисък процент на ваксинация. България март 2020 – април 2022“ лекарите доказаха, че България напълно се е провалила в предпазването на високорисковите групи от коронавируса. Това е причината страната ни все още да е на челните местта по смъртност в света вследствие на пандемията от коронавирус. Оказва се, че цял един град е бил заличен. Разговаряме с д-р Димитров за новия подвариант на COVID-19, който буди притеснения в международната медицинска общност и вече започна да пълни болниците и в България.

Д-р Димитров, в едно свое интервю през април казахте: „Ние забравихме за COVID-19, но COVID-19 не е забравил за нас. Признавам си, че тогава ми прозвуча пресилено, но сега… Завръща ли се коронавирусът?

Вирусът е много динамичен. Това се видя още при Алфа варианта през 2020 г. Първоначалните теории, както за повечето леки респираторни вируси, бяха, че ще има колективен имунитет. Това важи само при сравнително статични вируси, при които мутационният индекс е нисък или несъществуващ. Коронавирусът обаче се оказа много динамичен. Не можем да придобием колективен имунитет към нещо, което непрекъснато се променя.

Всеки вирус от еволюционна гледна точка не иска да убива, а да заразява колкото се може повече, за да продължи да се размножава. Затова и новите варианти, които се появяват са по-заразни но и по-леки. На въпроса ви дали е пресилено изказването ми от пролетта. Не, не е. Най-новият вариант се казва Ерис (кръстен е на богинята на хаоса в гръцката митология). И наистина той е в състояние да предизвика хаос, защото въпреки преболедуването, ваксинациите, хоспитализациите в момента се увеличават, включително и в България. Започва пик и при нас, какъвто се наблюдаваше в Англия през края на месец август.

Това е нормалната прогресия и сезонността на вирусната инфекция. Не очакваме по-висока смъртност, защото, пак казвам, целта на вируса не е да убие гостоприемника, а просто да се размножава. Данните показват, че сегашните циркулиращи варианти не са толкова патогенни както Делта по това време преди две години.

Уязвимите групи същите ли са и при този подвариант?

Да, същите са. Аз много пъти съм го казвал и на медицински форуми: големият спор е дали човек е починал от ковид или с ковид. Съдебните лекари имат много добър казус за подобни дилеми. Пациент с увредено сърце, запушени коронарни артерии, буквално пред инфарктно състояние. Излиза пред него престъпник, човекът се стряска и умира на място. Въпросът е от какво е умрял. Реално погледнато той е умрял от инфаркт, но дали ако го е нямало този „тригер“ щеше да живее по-дълго. Отговорът е „Да“. По същия начин и ковида.

В 99,9% от случаите това е "клечката, която чупи гърба на камилата". Тъжно е това, което ще ви кажа, но е вярно. Има процент от високорискови хора, които за съжаление, ще починат. Няма как да се стигне до нула жертви. Такива винаги ще има. Идеята на модерната медицина е да минимализира щетите. Да ги минимализира до най-ниското възможно ниво. В България не успяхме и свръхсмъртността у нас е на челни нива в световен мащаб, до ден днешен. Ако отворите който и да е източник на статистика, сравняващ колко смъртни случаи има на брой заразени, България все още си е на челно място.

Да очертаем все пак, тази група от пациенти, които са най-застрашени и при новия подвариант?

Всички пациенти над 65-годишна възраст с хронични придружаващи заболявания и то декомпенсирани: сърдчносъдови, белодробни, диабет, имунодефицитни, онкологични. Естествено и неваксинирани. Дори и при здрави неваксинирани, рискът от по-тежко преболедуване е по-голям, отколкото при ваксинираните.

И от новия подвариант?

Със сигурност това се отнася за всички разновидности на Омикрон. За новия подвариант Ерис, който тепърва навлиза в страната ни, не мога да кажа още. Следвайки вирусното развитие, първия вариант на Омикрон (B.1.1.529), съвсем не беше толкова страшен, колкото предходния Делта. Въпреки това, смъртността беше различна при ваксинирани и неваксинирани. Хубавото е, че сега идват адаптираните ваксини към новите подварианти (основно XBB.1.5) и аз настоятелно препоръчвам хората да се възползват от тях. Министерство на здравеопазването е поръчало над милион дози, които се поставят безплатно.

Къде ще се поставят?

През личните лекари или в РЗИ хората могат да си поставят ваксина или като инициална ваксинация, или като бустерна доза. При имунокомпроментираните дори препоръката е три дози като третата доза трябва да се постави шест месеца след втората.

Хората, които имат завършен цикъл на имунизация за предишните подварианти, как трябва да процедират?

Желателно е, особено уязвимите групи, да си поставят бустерна доза. Както за грип всяка година си поставяме ваксина, така ще бъде и срещу ковид, особено важно е при високорисковите групи. Колективен имунитет няма да се постигне за този вирус. Трябва да свикнем да живеем с коронавируса, който към момента не представя голяма заплаха. Прогнозите са, че няма да се стигне до такива драстични ситуации, както с Делта варианта. Идеята на ваксините е да го прекарваме като лека настинка. Коронавирусите преди пандемията са били основният причинител на баналната настинка.

Ще ви върна пак на ваксините, за да изясним кой и с колко ваксини би следвало да се ваксинира сега за новия подвариант?

Новият подвариант е с 50 мутации само в спайк протеина, той е много по-променен. Давам ви много опростен пример: Престъпник, има снимка в полицията, която е сложена навсякъде. Каква е вероятността да го разпознаеш ако си промени прическата, дрехите, пусне брада. Вероятността пада, но все още е възможно. А ако си направи пластична операция или смяна на пол? Той вътре е същият престъпник и ще върши същите престъпления, но организмът разпознава само стария образ. Като дойде променен с пластична операция, той прави същите бели, но не можеш да го разпознаеш преди да е започнал.

Идеята на ваксината е изцяло обновяване на този профил. Обновяването не е като за нов щам, защото ако такъв възникне, ще сме свидетели на нова пандемия. Засега говорим за подварианти, което е добре, защото излизат от един и същи „родител“. Съветът ми е хората, които имат завършен цикъл на имунизация, да си поставят бустерна доза. Тези, чиято имунизация не е завършена или пък нямат имунизация с иРНК ваксина, за които се доказа, че са най-ефикасни, да си направи пълен цикъл на имунизация с две дози.

Какво очаквате да се случи? Пандемията „надживя“ и най-скептичните прогнози. Вирусът продължава да се променя. Има ли опасност тези промени да доведат до изцяло нов щам?

Риск винаги има. Ако някой ви каже и е категоричен какъв е той, значи ви лъже. В епидемиологията се говори за вероятности. Нашата отговорност е да не допуснем да се случи това, което се случи през предходните вълни. И преди SARS CoV-2 е имало пандемии, и то много по-страшни. Просто голямата трагедия в този случай е, че в 21 век, в България, свръхсмъртността достигна над 1% от населението. Един град буквално беше заличен от земята!

Германците направиха един много интересен анализ. За тях е важно да се учат от допуснати грешки с цел превенция или по-добро менажиране на тях в бъдеще. Германците са изчислили колко години загуба имат от свръхсмъртността, причинена от ковид – бяха я изчислили на няколко милиона години смъртност общо събрани. При нас няма такива изчисления и не очаквам да има...

Ние си знаем.

Ние си знаем, но в науката от дума на дума не става, както и в съда. Науката изисква доказателства, които да са рецензирани и публикувани в престижни журнали, както беше първата ни публикация в The BMJ (British Medical Journal). Сега екипът ни работи по втора такава публикация. Подали сме молба към Министерството на здравеопазването да ни даде най-актуалните данни, буквално до вчера.

Какъв ще бъде фокусът този път?

Тази публикация ще бъде посветена изцяло на ефективността на ваксините при българската популация. В зависимост от подвида, придружаващите заболявания, какъв е процентът на редукция на риска, т.е. колко намаляваме със съответния тип ваксина риска от постъпване в реанимация и преждевременна смъртност.

Да се върнем пак към застрашените групи. Вашият съвет – как да се предпазят от новия подвариант?

В България е много трудно, заради голямата дезинформация и пропагандата, която цареше. В началото на пандемията, когато дойде уханския вариант, хората бяха много послушни, изплашени. После заради някои погрешни и подвеждащи политически решения народът престана да вярва, мерките, които бяха до преди половин година, бяха проформа – само на документ, никой не ги спазваше. Нямаше контрол върху тях, затова и смъртността продължи да е висока.

Истината е, че трябва да бъдем отговорни към себе си и обществото. Живеем в общество, ползваме неговите облаги, но трябва да имаме и съответната отговорност. Трябва да предпазваме хората до нас. Когато някой има симптоматика на каквато и да е остра респираторна инфекция, да се предпазва. Носенето на маска намалява процента на вирусите, които излизат навън. Не го елиминира, но го намалява. В затворени помещения – далеч от хора. Нещата са ясни и отдавна доказани. Ваксинация за предотвратяване на тежка симптоматика и смърт. Важно е да се отбележи, че ваксината не предпазва от инфекция, това хората трябва да го разберат, но предпазва от тежко боледуване и значително намалява риска от смърт. Аналогията, която мога да ползвам е бронежилетка, когато отивате на огнестрелен бой. Тя не гарантира, че няма да ви уцелят, но намалява риска от смъртоносно нараняване.

Трябва ли да се върне носенето на маски в масовия градски транспорт?

Не знам дали това ще стане, не виждам кой ще го наложи. Зависи си от обществото. Вижте азиатците. Далеч преди пандемията хората са отговорни един към друг и носят маска, когато усетят някакви оплаквания от остра дихателна инфекция. Но това си е културата. При нас никога не е било и ще продължи да не бъде. Мога да ви кажа, че носенето на маски на открити пространства няма голям смисъл. В закрити помещения обаче, където има струпване на хора, в болници, особено както при нас, при работа с пациенти, които са на химиотерапия, имунокомпроментирани, можем да ги пазим. Това не са препоръки, специфични за ковид, а стандартни препоръки. Дали можем да накараме населението да ги спазва – не вярвам.

До месец очакваме в България да се появи и сезонният грип. Как да процедираме с ваксините за коронавирус и грип – едновременно или през определен период от време?

В становището на Европейския център за борба с инфекциозни заболявания (ECDC) няма препоръка двете ваксини да се слагат отделно или през определен период от време. Дори малките деца се ваксинират с няколко ваксини едновременно следвайки националния ваксинационен календар.