Божидар - Железния човек: Ако трябва ще се разцепя на 100, само и само семейството ми да живее добре. То е моята сила

Божидар е пациентът, на когото лекарите от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" отстраниха преди месеци мозъчен тумор с тегло над 1 кг. 41-годишният мъж беше спасен след уникална мозъчна операция в средата на ноември м.г. По време на продължилата цял ден интервенция, пациентът губи два литра кръв, на няколко пъти е между живота и смъртта. Той е на ръба на хиповолемичен шок (животозастрашаващо състояние вследствие на голямата кръвозагуба), успешно овладян от анестезиолозите. 

Божидар е човек с увреждане. На 4-годишна възраст му се налага за пръв път да се бори с тумор, надвива го, макар че остават следи - пареза в левите крайници. Въпреки това успява да постигне всичко, което човек без какъвто и да било здравословен проблем е успял - да се реализира професионално, да създаде сплотено семейство, да стане баща на здраво и енергично момченце - синът за когото е Железния човек. Днес Божидар се яви на контролен преглед и това беше повод да разговаряме с  него и с лекуващия го лекар д-р Емануил Найденов.

По думите на д-р Найденов "т. нар. пандемия" е затруднила проследяването на пациента. Ядрено-магнитният резонанс е трябвало да бъде направен преди три месеца. Резултатът от контролните изследвания обаче, изненадал специалиста:

"Това, което видях, е много повече от очакваното. Божидар ни изненада с обективното си състояние. Той беше в много тежък следоперативен период, с много затегното възстановяване, но явно волята, която има, рехабилитацията и помощта от страна на близките са дали резултат. Територията, която беше заета от тумора, сега изцяло е обхваната от мозъка на пациента. Също резултат, който никой не е очаквал – до такава степен да се възстанови. На контролно-магнитния резонанс той изглежда феноменално. Това е интелигентен човек, който е видял много в живота си и е направил много равносметки, има много идеали, които не е загубил, и може да бъде много полезен на обществото. Стремежът му да бъде като останалите е допринесъл много за състоянието, в което е сега. Вярвам, че той ще продължи да изненадва всички и най-вече мен."

Божидар и случайно откритият тумор с тегло 1 кг

Съвсем случайно открих, че имам тумор в мозъка. Имах проблем със зрението. Преди също носех очила, но въпреки тях, пак губех зрение. Виждах все по-замазано с времето. Отидох на един лекар в Самоков. После дойдох тук и ми поставиха друга диагноза. Казаха ми да си направя скенер или ЯМР и се оказа, че проблемът е кардинално различен. Туморът беше колкото юмрук, притиска очните ми нерви и аз затова недовиждам. Д-р Найденов ми препоръча операция и аз се съгласих. Преди това съм имал тумор, знам какво да очаквам. За мен е важно да съм със семейството си.

Споделих с жена си, тя беше много изплашена, защото очакваше да се случи най-нежеланото. Тя много разчита на мен, аз за нея правя всичко. Тя знае, че полагам максимални усилия. Така решихме да направим операцията, въпреки че беше трудно, не беше и евтино и продължаваме възстановяването, но аз знам, че си заслужава. Ще се борим докрай, до пълното ми възстановяване. Цял живот това правя. Животът ми никога не е бил лесен.

"Първоначално възстанових говора си"

Първоначално възстанових говора. Започнах да се чувствам по-пълноценен - да си избирам програмите, които да гледам, двигателните функции се подобриха и сега се чувствам като пълноценен, самостоятелен човек. Трябваше да започна да ходя. Близките ми закупиха велоергометър и аз всеки ден, без изключение, и досега се упражнявам на него. След това ходя, апартаментът ми е с 9 м коридор, обикалям коридора, докато се изморя, като усетя болки спирам, почивам и след това пак. Това беше много полезно и започнах да се движа самостоятелно, да помагам на жена си, да се занимавам с детето си, което много обичам, и така нещата се развиха позитивно. Не съм очаквал в такъв кратък срок да започна да съм все по-самостоятелен. 

"С жена ми имаме истинска любов"

Всичко, което правех преди, мога да го изпълнявам сега. На мен това ми е достатъчно, защото мога да готвя с жена си, мога да правя любов с жена си. Тя е много очарована, че си възвръщам първоначалните сили. Разбираме се много добре и за мен това е много важно. Защото аз и моята жена имаме истинска любов помежду си. Ние се запознахме на една екскурзия и след нея, на връщане, тя ми каза: „Аз искам да живея с теб“ - Не вярвах, че е възможно, но изградихме много силна връзка помежду си и аз, като джентълмен, отидох при майка й и баща й. Поисках ръката й и след 1-2 часа убеждаване, че тя е неподходяща за мен, им казах: „Не се притеснявайте, аз мога да се справям сам. Ще я науча на всичко, което тя не може“. И така стана. Ние сме вече 13 г. заедно. Споделяме всички трудности, които ни поставя живота, но не се отказваме.

Много неща правим заедно. Тя, ако готви, аз пускам прахосмукачка. Сядаме, храним се, аз помагам за приготвянето на храната, сервирането. Тя измива съдовете, аз й помагам с нещо друго. Знам, че жената не е прислуга, има нужда от уважение, любов, от загриженост и каквото е поискала съм се постарал да й дам. При мен няма лъкатушещи неща – да обещая нещо, което да не направя. Ние сме едно цяло. Животът не ми не е бил лесен, но не се оплаквам, защото трудностите са ме направили това, което съм. Сега живея пълноценно.

Обмисляме варианта да ремонтираме кухнята, в която тя прекарва най-голяма част от времето си. Аз оценявам това и гледам й да осигуря максимален комфорт. По принцип досега сме възстановили всички стаи, каквото сме могли, със заеми, трудно, много трудно. Но сме се справили.

Жена ми обича да ме глези. Все казвам – „дай да направим нещо постничко“, тя ми отговаря – „е, сега, знам че ти обичаш месо“. Обичам да правя пържоли на тиган, когато имаме поводи да се повеселим. Купуваме си месце, мятам го на тигана, хапваме си и след това... знаете какво.

При нас има семейно планиране – изградили сме отношенията си, след това сме си осигурили семейното гнездо, реновирали сме апартамента, в който живеем, за да може детето, което ще имаме, да живее добре. След ремонта си направихме детенцето. То е чудесно, на 7 г, сега завърши 1 клас с пълно шест.

Отличник като баща си

Първоначално първокласникът си беше на стандартно обучение, след това въведоха дистанционното заради пандемията. Аз имам компютър, чрез който го включвахме в системата. Той ставаше всяка сутрин, аз му правех закуска, понеже майка му отива на работа, той си хапва и се включваме. Чете и пише отлично. Госпожата е много очарована. Дава го за пример и ми е казвала лично, че ако повечето деца бяха като него, образователната система щеше да е много по-различна. За края на учебната година записа видео със свое изпълнение. Всички бяха много впечатлени. Често казва: "Тате, хайде да играем - ти си Железния човек, аз съм Скорпиона."

Много хора, които знаят в какво състояние бях, сега се учудват как съм. Дават ми сили като казват, че сега изглеждам много по-добре. Чувствам се по-добре. Ако трябва ще се разцепя на 100, само и само жена ми и детето да живеят добре. Те са моята сила.

Рехабилитацията на Божидар продължава. Открита е дарителска сметка за набиране на средства в ОББ.

Божидар Етрополски
BG16 UBBS 8448 4010 5014 13BIC / SWIFT: UBBSBGSF