Български учен разработи технология, която може да улесни лечението на диабета

Млад български изследовател разработва метод за използване на топлината като начин за контрол на човешки клетки, за да изпълняват нови функции. Технологията, открита от Божидар-Адриан Стефанов и колегите му от Швейцарския технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), може да промени лечението на хора с метаболитни заболявания като диабета.

Стефанов е специалист по молекулярна медицина и като докторант работи във филиала на университета в Базел от няколко години 

Пред БТА той споделя, че през последните 10-15 години се развиват терапии, при които се използват човешки Т-клетки, извлечени от пациента, които се препрограмират, за да го лекуват от рак.

„Това реално е първото ниво на клетъчните терапии. Т-клетките имат функцията да убиват раковите клетки и в случая биологичната им модификация използва природните функции на тези клетки. Следващото ниво би било клетките да бъдат така модифицирани, че да могат да изпълняват много по-широк репертоар от функции, които по природа не биха могли да изпълняват. Това позволява да бъдат лекувани по нов начин практически почти всички познати болести ”, обясни Стефанов.

Целта на изследването, съвместно с колегите му от Базел, са модифицирани клетки, които се имплантират за терапия на метаболитни болести като диабет например. Той и екипът му експериментират с имплант, който се поставя подкожно.

„Тялото захранва клетките, ние използвахме електронно устройство, което регулира температурата на импланта, за да е по-прецизно. Теоретично е възможно и с поставяне на нещо топло за няколко часа и така клетките да се стимулират. Това е неинвазивен метод за доставянето на терапевтични протеини в тялото”, обобщи изследването Стефанов.

Резултатите са публикувани онлайн в престижното списание „Адвансд сайънс” от „Уайли” .

Изследването е иновативно, екипът на Стефанов пръв разработва метод за използване на топлината за контрол върху клетките.

Той не се ангажира да предвиди кога резултатите от научната му работа ще стигнат до клиничната практика, до пациентите.

„Трудно е да се прогнозира, защото технологията е твърде нова – може да е след десет години, може да е след 20 г. Важно е да се гарантира сигурността”, казва той. 

Стефанов, който е възпитаник на немската гимназия в София, завършва бакалавърската си степен по молекулярна медицина в Констанц, Германия и магистратура в Швейцарския технологичен институт – Цюрих. Преди четири години започва работа там по докторантурата си и вижда бъдещето си в сферата на науката.