Алергологът: При алергия към слънцето най-важна е профилактиката

За кого е опасно слънцето? Какви реакции може да предизвика и как да се предпазим – на въпросите отговаря д-р Диана Христова, алерголог в УМБАЛ „Александровска“.

Д-р Христова, колко често срещано заболяване е слънчевата алергия?

Изключително рядко. В този случай говорим за т. нар. соларна уртикария, която се появява на местата, изложени на слънце, най-често през лятото. Като цяло, провокираните от слънцето обриви, могат да бъдат различни на вид - сърбящи, гладки, надигнати над кожата, зачервени – уртики; малки червени петънца или сърбящи плаки – леко надигнат над кожата ръб, със залющване. Лесно се разпознават, защото, когато се приберем и сме някъде на сянка, изчезват. Това е най-чистият вид.

Ако соларната уртикария е изключително рядко срещана в чист вид, вероятно ултравиолетовите лъчи са по-често катализатор, в случай че човек е по принцип чувствителен към нещо друго?

Слънцето е много мощен катализатор, ако човек е чувствителен към някоя субстанция в козметиката, която използва ежедневно, или в средствата за лична хигиена. В тези случаи слънчевите лъчи могат да провокират реакция, която иначе не би се появила.

Подобна реакция може да има и при контакт с някои растения. Понякога слънцето активира някоя субстанция, която се съдържа в тях, и предизвиква алергична реакция. Това са фотоалергични реакции. 

При фотоалергичната реакция е нужно малко повече време на имунната система да реагира – между 48 и 72 часа. Появява се екзема, която разпознаваме по мехурчетата с бистра течност. След кратък интервал от време те се спукват и на мястото на спукването се появява фино залющване. Този процес е съпроводен със сърбеж.

Има случаи, в които реакциите са фототоксични. Обикновено фототоксичните реакции се появяват веднага – минути, до часове след като сме имали контакт със съответната субстанция и тя се е активирала от слънцето. Елиминирането й става по-бързо и за по- кратко време се наблюдава завръщане към обичайното състояние на организма, ако не се е появила екзема.

Сърбежът е симптом, който винаги говори за алергия. Когато не е екзема, а уртика, освен сърбеж има и чувство на дискомфорт и парене.

Известно е, че при прием на определени лекарства, човек не трябва да се излага на слънце. Кои са тези препарати?

Част от тези медикаменти са много широко използвани, нестероидни, противовъзпалителни средства, обезболяващи, които се продават и без рецепта. Много често тези препарати са под формата на кремове или гелове. Намазани върху кожата много често предизвикват алергична реакция. Обикновено в такива случаи се появява екзема.
Други медикаменти са някои антибиотици, диуретици, антиаритмици (медикаменти за контрол на някои сърдечно- съдови заболявания).

Кои хора са податливи на алергия към слънцето?

Трудно е да се отговори. Винаги е важна генетичната предразположеност. Тази предразположеност може да се изяви под въздействието на подходящ дразнител, но е възможно и да не се прояви, ако липсва отключващият фактор.
Като цяло по-често срещана е при жените на възраст между 20-40 години; при пациентите, които имат някакъв друг вид алергия или контактен дерматит.

Как да се пазят?

Слънцезащитата е най-важна. Това, което не бива да забравят, е да я подновяват, защото максималното време, за което действа, е около 4-5 часа, а при контакт с водата се отмиват и трябва да се нанесат отново.
Друга предпазна мярка е хората, които са чувствителни към слънцето, да прекарват повече време на сянка. По-дългите и широки дрехи и шапките също биха помогнали.

Какво е значението на защитния фактор, дали е 30-ти или 50-ти? Продължителността на времето, в което ни защитават?

Факторът определя нивото на слънцезащита, която осигурява. Зависи от това какви зони пазим и какъв тип кожа имаме. Белите, русите, със светлите очи, с луничките, с по-червеникава коса, които не правят тен, са за слънцезащита – 50-ти фактор. Хората, които могат да направят тен, без да изгорят, могат да използват и по-нисък фактор.

В нормални, градски условия ежедневно можем да използваме 15-20-ти фактор.

Високите фактори са при по-продължително излагане на слънце, съобразени с типа кожа.

При хората с мазна кожа за предпочитане са слънцезащитните средства под формата на флуиди (спрейове), при хората със суха – кремовете.

Какво е лечението на този вид алергии?

Профилактичните мерки, които споменахме, са най-важни. Ако има някаква клинична проява, могат да се използват медикаменти с локално приложение и при необходимост със системно – антихистамини и кортикостероиди. Лечението е симптоматично.

Колко време е необходимо да се спазва специален режим при алергична проява?

Много често, при хора с проявена реакция, след отшумяването на екземата, на засегнатото място се появява хиперпигментация (кожата потъмнява), което налага допълнителни мерки, за да възвърне нормалния си цвят. Времето, за което тя ще изчезне, е индивидуално, може да отнеме седмици и месеци.

В много от местата за почивка няма достъп до специалист. Какво трябва да се направи в първите часове, дни, при появата на обрив или екзема?

При поява само на обрив или екзема, човек има време да реагира. Емулиентите - кремовете за чувствителна, атопична кожа, могат да се използват на първо време, без да има опасност да се задълбочи проблемът. Тези средства възстановяват кожната бариера. Те нямат никакви алергизиращи съставки.

Добре е да се носи и някакво противоалергично средство, за да се намали интензитета на алергичната реакция до момента, в който се намеси специалист.

За щастие, по-рядка е появата на отоци, както на поразените места, така и в областта на лицето. Хората, които имат подобни прояви, обикновено са обучени и винаги носят със себе си антихистамин или кортикостероид. В крайни случаи и адреналин.

Д-р Диана Христова е завършила медицина в Тракийски университет през 2011 г. Работила е в отделение по Нервни болести в гр. Раднево. През 2012 г. започва специализация по Клинична алергология в УМБАЛ „Александровска”, където продължава да работи и след придобиване на специалност (2016 г.) От февруари 2017 г. е докторант в НЦЗПБ в Отдел Имунология и Алергология. Участник е в международни и национални научни форуми, има публикации в научни списания.