Акушерка: Вакуумът в професията ни е компенсиран от консултанти по сън и слагане на гърне
Медицинските специалисти са превърнати в "еднолични търговци на здраве," а вакуумът е компенсиран от самозвани „консултанти“ по сън, по слагане на гърне, по бебеносене, дули и др., които държавата позволява да съществуват и да имат претенции, че са професионалисти, добави тя.
Това каза за БТА Павлина Герина, председател на Алианса на българските акушерки. По думите ѝ взаимодействие между работещите в здравната система липсва.
Основните заплати на акушерките, работещи в София и на колегите им от страната, са различни, посочи Павлина Герина. По думите ѝ възнагражденията им са в зависимост от това дали работят в общинска, държавна или в частна болница.
„Ножицата“ в заплащането на труда на акушерките е много отворена, допълни Герина и посочи, че акушерки, работещи в общински болници, получават основни заплати, близки до минималната. Акушерките, работещи в някои частни болници, получават основни заплати от 1500 лева.
Заплатите на акушерките в някои общински болници са толкова ниски заради недостатъчните бюджети на лечебните заведения, както и заради клиничните пътеки, по които работят. По думите на Павлина Герина общинските болници работят основно по недобре финансирани клинични пътеки. Заедно с прихода от клинични пътеки, заплатата на акушерка в общинска болница достига най-много до 1200 лв., посочи Герина.
Според официалната информация, предоставена от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, в България има около 3500 акушерки, каза още Герина. По думите ѝ това е общият брой на завършилите и дипломиралите се акушерки през последните 15 години. От тях като акушерки работят около 1600, защото много от колегите работят като медицински сестри, допълни тя.
По думите ѝ от осем университета в България всяка година се дипломират около 70 акушерки. В системата са необходими няколко хиляди акушерки, а сега работещите са не повече от 1600, каза още тя. Преди 15 години акушерките в България са били седем хиляди.
По думите на Герина ние сме загубили пренаталната подготовка, липсва патронажната грижа, а семействата са слабо подкрепени по време на бременността на жената и след раждането на бебето.
Акушерките имат право да отворят частна амбулатория за здравни грижи, в която да осъществяват дейността си, но НЗОК не финансира тази практика, посочи още Герина. По думите ѝ няма и стандарти, по които се работи в тези практики, така, както работят английските или германските акушерки. В България има не повече от четири регистрирани самостоятелни акушерски практики, но това не е основната работа на колегите, работещи в тях, каза Герина.
По думите ѝ основното работно място на тези акушерки е в болница, а в частната практика оказват патронажна грижа или пренатална подготовка. Ако те работят само в тази практика, не биха могли да се издържат финансово, въпреки че всяка услуга, оказана в тези практики, се заплаща от семействата.
Патронажната грижа, която преди време се оказваше 14 дни след изписването на бебето, вече е регламентирана на шест месеца. Тя, обаче, се осъществява от личния лекар, а не от акушерката. Личният лекар може да наеме акушерка, на която да плаща за тази дейност, но няма личен лекар, който да е сключил договор с акушерка, допълни Герина.
В продължение на 12 години се борим за самостоятелна професионална съсловна организация, която да ни раздели от медицинските сестри, като това е заложено през 2017 г. в стратегия на Световната конфедерация на акушерките. Вече шест години изпращаме на Министерството на здравеопазването тези препоръки, но никой не ги взима под внимание, каза Павлина Герина.
Решението на тези проблеми е чрез структуриране на здравеопазването по различен начин и поставяне на акушерките в центъра на майчиното и детското здравеопазване, посочи Герина. Работим по Национална стратегия за детско и юношеско здравеопазване и педиатрична грижа, а в нея ние, акушерките не фигурираме като фактор, посочи тя. По думите ѝ в цялата стратегия само веднъж се среща думата „акушерка“. Писането на документи не означава действие. Ако напускането на акушерките от болниците не даде сигнал на обществото и на органите, които се занимават със здравеопазване, няма как да се случи нещо добро, добави Герина.