Сега е времето за Египет

Да си призная, подценявах Египет. Миналата година почти случайно попаднах там и разбрах колко груба грешка е това.

Египет е прекрасна дестинация. Особено сега.

Египет е от малкото туристически места, които вече са отворени след епидемията от коронавирус. До там има директен полет от София на Емералд травел, а точно на коя дата можете да проверите тук. Когато в България и Гърция е студено и не става за море, а в Египет е истинско лято, но не прекалено горещо.

Близо и евтино

Първата изненада е колко е близко Египет. Бреговете на Африка започват да се виждат от илюминаторите на самолета малко повече от час след излитането от София, минути след като си отминал последните гръцки острови. От там до Хургада има още толкова.

Хургада е един от двата основни египетски курорта, другият е Шарм ел Шейх. Като казвам "курорти", не си представяйте българските или гръцките курорти, които можеш да обиколиш пеша открай-докрай. Хургада дори не е точно град, а зона, простираща се на 130 км по крайбрежието на Червено море. Да, има нещо като център, но по-голямата част са напълно обособени хотели. Нашият - Шератон, беше на 60 км от центъра, а причината точно Шератон да е на това място е невероятният коралов риф пред него, един от най-живописните в целия свят.

Кеят, който води от хотела до един от най-красивите рифове в света.

Съдейки по не малкия ми опит на пътешественик, Египет определено е в първата тройка на дестинациите, които са с най-добро съотношение цена-качество. Въпросният Шератон Сома бей - петзвезден лукс до най-приказния коралов риф, е само 592 евро за една седмица all inclusive, като в цената влиза и полетът от България. А по-бюджетните хотели, които съвесем не са лоши и напълно си заслужават четирите звезди, са под 400 евро ол инклузив заедно с полета.

Германска дисциплина в пустинята

Ако сте гледали клипчета за Кайро, сигурно са ви направили впечатление невероятната гъчканица и циганийка. За Кайро съм видял с очите си, а за Александрия само съм чувал, че това е напълно вярно. Хургада обаче няма нищо общо с ориенталския хаос. Шератон, както и голяма част от хотелите се управляват от германци. Чистотата е безупречна. Германците са въвели система, при която туристът непрекъснато оценява персонала. В резултат на което персоналът наистина, ама наистина се старае. По принцип в Египет навсякъде е прието да се дава бакшиш. Но десетките млади момчета в хотелите, които възникват около теб, за да напомнят на приличен английски за себе си, не просят бакшиш (не че биха се отказали от него), а ти напомнят да ги оцениш с 10 и правят всичко възможно да си заслужат оценката.

Средният доход в Египет е около 200-250 евро. Заплатата в хотелите е по-висока, а отделно от бакшишите се изкарва много повече. Вероятно в това е тайната на изключитено доброто обслужване. За по-интелигентните момчета от Кайро няма друг начин да се измъкнат от мизерията, освен да започнат работа в Хургада и Шарм ел Шейх. А за да ги допуснат, трябва много старание и желязна дисциплина. А европейските мениджъри, понеже им нямат много доверие, ги проверяват по всевъзможни и най-изобретателни начини.

И още нещо - трябва да се знаят езици, много езици. За една седмица в Хургада не срещнах египтянин, който да не говори прилично английски. Но не английският, който навсякъде по света знаят по-добре от българите, впечатлява. Впечатлява масовото знаене на руски. Освен че руските туристи са най-многобройни, в Хургада живеят постоянно около 25 000 руснаци, дори има 4 руски училища. За да ги обслужват, египтяните масово са научили руски, трудно е да се каже дали руският или английският са по-разпространени.

Това е и плюс, и минус. От една страна е хубаво, че навсякъде виждаш надписи на кирилица. От друга, едва в Египет си даваш сметка колко българският прилича на руския, когато някой египтянин се включи в разговора ти. За да изкарат бакшиш, египтяните правят всичко възможно да научат няколко думи на родния ти език. С българския им е особено лесно - слушат внимателно няколко дни и после внезапно се включват с приличен набор от българо-руски думи.

Дали това е плюсът да пътешестваш с агенция или защото има много египтяни, които са учили в България, на повечето от екскурзиите има поне един, а понякога и двама-трима египтяни, които говорят перфектен български.

Храната

За храната в Египет може да се напише отделен опус. Както в повечето ориенталски страни, тя е великолепна, вкусна и много. Разнообразието е потресаващо и всичко е съвсем, съвсем прясно.

Територията на Египет е около 10 пъти по-голяма от България - над 1 млн. кв. км. Но долината на Нил е около 3/4 от територията на България - около 70 000 кв. км. На нея живеят над 95 млн. души, около 93% от цялото население на Египет. Там, където водите на Нил не могат да достигнат, е сурова пустиня. Но там, където има вода, е най-плодородното и зелено място във вселената. Трудно е да се каже колко реколти дава Египет - никой не ги брои. Плодовете и зеленчуците се раждат в изобилие, претрупани навсякъде, където има половин квадратен метър, на който може да се бодне стръкче домат или банан. В началото на март, когато у нас още имаше сняг, на излизане от Луксор видях конвой от 25 тира с домати, сякаш изсипани от Рога на изобилието.

Макар че стандартът на живот в Египет е нисък, там глад няма. Храната е толкова евтина и толкова много, че дори не се брои за разход в бюджета. А изобилието е родило най-завъртени манджи, за съжаление седмица не стига да се опитат всичките.

Морето и температурата

Червено море е прекрасно. Равно и прозрачно, доста по-солено от Черно море и с невероятна видимост. Около Хургада са най-хубавите коралови рифове, а те съответно са дом на най-невероятни риби.

Хургада възниква като курорт именно заради рифовете. До 1978 г. на това място е имало малко военно селище. Тогава известен германски гмуркач дошъл тук и се срещнал с местния мултимилионер и с местния управител на провинцията. Те му дали едно парче земя и му помогнали да построи хотел. Една година гледали дали има клиентела - хотелът нямал нито едно свободно място, а гмуркачи от цял свят идвали, за да гледат рифовете и рибите. Тогава бизнесменът и политикът уредили да се прекара водопровод - стотици километри от язовира Асуан, изкупили или по някакъв си ориенталски начин станали собственици на земята и осигурили летище, ред, законност и комунални услуги. Само за няколко години Хургада се разраснал на 30 км, а в момента е повече от 130 км от край до край.

Магията на мястото е, че тук става за море, когато нявсякъде в Европа не става. Идеалният сезон е март-април, а след това септември-октомври. През март температурата на въздуха рядко надхвърля 30 градуса. При нас (началото на март) само в един ден стигна 35. Водата все още е сравнително хладна, но става за къпане - горе долу като при нас в края на юни и началото на юли. След април вече водата е съвсем топла, но и жегата започва да става фактор.

Понеже египтяните са много (над 100 млн.), а туристите не чак толкова, едно от най-впечатляващите неща е колко много хора се грижат за конфорта ти. На 2-3 чадъра има един човек, който се грижи кърпата ти да е опъната като излезеш от водата, друг, който да ти донесе нещо за пиене, трети да ти предложи храна.

Бакшишите

Естествено, освен заради добро обслужване, това се прави и за бакшиш. В Египет бакшишът е религия. В хотелите няма да ви откажат нищо, ако си спестите бакшиш, но искрено ще му се зарадват. А извън хотелите и до тоалетна не може да се стигне без бакшиш. Затова при тръгване задължително си вземете поне 100 долара на възможно най-ситни пари. Няма никакво значение какъв е размерът на бакшиша. Еднакво се радват и на долари, и на евро, а все пак доларът е чувствително по-евтин. Освен това изобщо не е нужно да е цял долар. А най-изгодно е да е дребна банкнота от местната валута.

Всеки от гидовете предварително събира от групата пари за бакшиши, които да раздава, за да не се разправят туристите с това. Това спестява част от разправиите с досадници, но въпреки това, подгответе си стотина долара извън тази сума. Вероятно ще е предостатъчна и ще остане, но от друга страна е истинско удоволствие да се почувстваш цар срещу монета от 2 евро.

Египтяните

Сам на себе си изглеждах тъп, когато си дадох сметка, че цял живот съм си мислил, че египтяните са араби. Да, има и такива, особено в по-северната част на страната, би могло да се каже, че те до известна степен са и по-фаворизираната социална класа. Но мнозинството, особено в Луксор и Хургада, са точно такива, каквито ги рисуват в пирамидите - с един особен тъмножълт цвят, с много нежна кожа и красиви, деликатни черти. Арабското присъствие е сложило силен отпечатък върху местното население, но мнозинството са копти - наследници на някогашното население на Египет.

В българския език е прието "копти" да се наричат египетските християни, които са около 15% от населението и са съсредоточени именно в най-близкия до Хургада голям град - Луксор. Но египтяните подробно обясняват колко е грешен този термин - копти са и мюсюлманите, всички, които имат претенции, че са наследници на древното население, за разлика от арабите, които са дошли наскоро. Наскоро означава преди 14 века, което за цивилизация на 6000 години не е чак толкова отдавна.

Още нещо, за което едва ли човек си дава сметка, когато отива в Египет. Страната дълго е била част от Османската империя. По това време е управлявана от мамелюците - военна каста от еничари, набирани главно в Кавказ и на Балканите. Управляващият елит пък е с албански произход. Затова египтяните учат и знаят за Балканите и за общия ни живот в Османската империя много повече, отколкото предполагаме, и е доста шокиращо, когато започнат да ти разказват факти от българската история, които и българите не знаят.

Екскурзиите

Няколко основни типа екскурзии се предлагат за туристите в Хургада. Може да има специфики при отделните сезони и туроператори, но в общи линии си приличат. Затова смятам, че мога да си позволя няколко съвета, за да знаете какво да очаквате.

Най-напред решете дали отивате на почивка или на исторически туризъм. Ако отивате на почивка, си изберете най-хубавия възможен хотел - цените са толкова ниски, че имате възможност. Възползвайте се максимално от него, а историята оставете за друг път.

Ако пък сте решили да посещавате старини - можете да си направите толкова натоварена програма, че няма да има значение в какъв хотел спите.

Въпреки страстта ми към историята, аз бих заложил на почивките. Хургада е прекалено отдалечена от основните исторически места, а политическата и здравната ситуация е такава, че е почти невъзможно да се смесиш с местните. Т.е. сега е времето за почивка, за историята и обикаленето на ориенталските пазари ще има по-добри времена.

Екскурзията до Кайро и пирамидите аз бих си я спестил. Звучи идиотски да идеш в Египет и да не видиш пирамидите, но този ден продължава 26 часа. Става се в 1:30 часа, пътуваш дълго, връщаш се в 3-4 часа среднощ, а пирамидите ги виждаш за 30 минути, ако имаш късмет.

За да е комфортно ходенето до пирамидите, задължително трябва да се пренощува в Кайро, дори повече от една нощ, за да могат спокойно да се разгледат и музеите, които биха били впечатляващи, ако не се минаваха на бегом. Само че сега не е време за Кайро, доскоро Египет е бил в период на нестабилност и властите правят всичко възможно да изолират туристите от местните. Туристическите райони се охраняват от армия с БТР-и и картечници, а просто да кривнеш и да се шмугнеш по уличките няма как да стане.

Всички рейсове от Хургада се събират сутрин на един огромен паркинг. В 3 часа магистралата се затваря и по нея в следващите часове пускат само рейсовете на туристите и чак когато стигнат Кайро (или Луксор), отварят магистралата наново.

Ходенето до Луксор обаче много си заслужава. Първо е по-близо и второ е много наситено с история.

Тук е храмът на Карнак, тук са гробниците в Долината на царете и Долината на цариците. Луксор е древната Тива, столицата на Древен Египет, заслужава си не само да се отиде, а и много да се прочете за нея преди това.

Даже Васил от Велинград е идвал тук и е решил, че това трябва да се изчегърта върху камъка до гробницата на Рамзез IV.

С яхта из рифовете е невероятно приятно изживяване. От една страна не се отдава често случай да видиш как най-богатите прекарват почивките си, припичайки се на борда. Но по-впечатляващото е рифовете, над които спира яхтата. Скачаш от нея и попадаш в Търсенето на Немо или друг детски фантастичен филм за шарени рибки.

Заслужава си и т.нар. подводница - всъщност кораб с прозрачен трюм, през който се виждат рибите и коралите.

С бъги и АТВ през пустинята е друга от обичайните атракции, които се предлагат в Хургада. Хубаво е, чувстваш се като младият Анакин Скайуокър, който се гони със Себулба със скутера си, а вечерта върви с фолклорна програма от местни танци и песни. Изживяването е приятно, но зависи колко атракции сте си букнали. Все пак трябва да остане време и за плаж.

Срещата с бедуините обаче не бива да се пропуска, това наистина е пътешествие и във времето, и през много интересни места. Цялото крайбрежие на Червено море е опасано от една доста висока сурова планина, която местните наричат Огърлицата на морето. Бедуините живеят в нея, а пътят с джипки по съмнителни трасета между високи чукари е доста впечатляващ. Бедуините изключително много се отличават от коренните египтяни. Дошли са през Средновековието от Арабския полуостров, но са много по-мургави от другите араби. Цивилизацията им е напълно чужда. Според непотвърдени и според мен доста съмнителни данни, в пустинята има около 3 милиона бедуини, които държавата не може да идентифицира и преброи. По някаква полузаконова, полу-неписана традиция те не се нуждаят от паспорти и каквито и да било документи, нито някой ги търси, за да им иска данъци или да гласуват например. Пак според съмнителна легенда, която ексурзоводите разказват, последният половин милион бедуини били преселени от арабските страни през 20 век - закарвали ги до границата, после отказвали да ги пуснат, защото са без документи и така оставали завинаги в Египет.

Бедуините живеят изключително бедно - така, както са живели хората преди настъпването на каквато и да е цивилизация. Единственото им имане са рогозки, от които скалъпват нещо като колиби, и камили. Камилите намират жилката вода в пустинята, бедуините копаят кладенец и опъват рогозките. След няколко години, а понякога и по-скоро, водата свършва и те се местят на следващото място, където легне камилата.

Въпреки бедността си или точно заради нея, бедуините са много уважавани. Те са лекарите на пустинята. Събират билки - да се чуди човек къде в тази пустиня се намират толкова много билки, и само те знаят как да ги смесят и използват.

Аз на камила. Снимка: Една много любезна бедуинка.

Няколко полезни неща

Ако си мислите да си наемате кола в Египет - не го правете. Движението е уредено по съвършено различен начин. Няма да се справите с шофирането, но е добре да знаете тази подробност, за да не изтръпвате и докато се возите като пътници. Особеността е, че всеки кара в която лента си иска, а задният го изпреварва откъдето си иска. Например камион, пъплещ с 60 км/ч си харесва третата (по нашему - бързата) лента на магистралата и си стои в нея 500 км. Когато го приближава кола, която смята да го изпреварва, сигнализацията не става с мигач, а с пресвяткане дълги-къси. Ако изпреварваната кола е в средната лента, няма никакъв знак дали ще я изпреварваш отляво или от дясно. Важно е да святкаш.

Понеже магистралите са много прави, а нощем въздухът е много чист и видимостта изключителна, повечето шофьори изключват фаровете си. Някои оставят габарити, но други карат без абсолютно никакви светлини, особено ако има луна. Не е някаква форма на героизъм - обясняват, че така било по-удобно.

И накрая нещо, което всеки знае, но никой не си дава сметка, докато не го види. Арабските цифри, с които пишем, не са арабски, а индийски. Арабите пишат с други, които нямат нищо общо с нашите.

Но не е нужно да ги научавате. В туристическите райони цените са фиксирани. А където не са, всичко е въпрос на пазарлък и никой не слага етикети.