Сърцето на Япония в снимки (Част 9)
Разходката в Япония днес, продължава със Stas в столицата на префектура Ишикава - Каназава. Ще имаме възможност да видим Музеят на съвременното изкуство, Музей на културния обмен, Замъкът Каназава и още интересни места.
Поредния ден, в който пътуваме от едно място на друго. Свикнахме. Ставането сутрин, експедитивното събиране на багажа, ако не е събран от предната вечер, бегом на закуска и към гарата!
В 9:00 взимаме влак от Киото за Каназава. Вижте само как дисциплинирано се чака за влизане във вагоните!
В 11:15 сме в Каназава и аз лично моментално се впечатлявам от конструкцията на гарата.
Хотелът не е далеч от гарата, но се налага да си вземем таксита – събрахме се преко сили в три. Впрочем тук разстоянията не са големи, както не е голям и града (под половин милион жители), въпреки че е столица на префектура Ишикава.
Тук се настаняваме отново в хотел от веригата Toyoko-Inn или по-точно не се настаняваме, защото това може да стане след 16 часа, а просто си оставяме багажа на рецепцията. Сблъскваме се отново с нулевия компромис по отношение на ранното настаняване. Аз лично се сблъсквам и с друг проблем, свързан с тоалетната в лобито на хотела, но затова ще пиша по-нататък. Сега само ще дам за размисъл снимка на WC-устройството, което според мен служеше и за пускане на вода. Операция, която нацелих след като натиснах всяко едно от копчетата поотделно.
В никакъв случай няма да си губим времето и хукваме да обикаляме града. Все пак почти целият ден е наш! Изстрелвам се на тротоара пред хотела, събираме се, снимам и потегляме.
Една карта на Каназава, която изглежда подробна. Синята точка 16 е нашия хотел и съответно старта на днешната разходка.
През XVII в. Каназава е бил най-богатият град в Япония. Тук се е произвеждал най-много ориз, а местният даймийо (владетел) е покровителствал изкуствата и така градът се е превърнал и в културен център. В Каназава се прави 98% от златното фолио за облицоване, което срещаме вече доста често по стените из различните дворци в Япония. Едно предимство на града е, че не е пострадал от войните и от природни бедствия.
Наистина, докато отиваме към замъка на Каназава, където имаме среща с екскурзовод-доброволец от местната организация, виждаме едно чисто, красиво и подредено градче.
Една красива тухлена постройка се оказа, че е Музей на културния обмен на префектура Ишикава.
Интересни са автобусите на градския транспорт – малки и шарени. Има линии, които обикалят града в кръг, така че, където и да се качите – все ще стигнете до желаната точка. Да не говорим, че понякога пеша е по-близо.
Минаваме покрай Музей за съвременно изкуство „21-ви век”. По препоръка на Марто влизаме, за да видим атракцията във вътрешния двор.
Това е нещо като басейн, но хората са вътре с дрехите, а водата е ... една илюзия!
Посоката на разходката ни е мястото за среща и логично стигаме до стените на замъка и защитния воден ров.
Невероятно големи риби „кои” плуват във водата, а в момента, в който се приближиш, те се скупчват до брега и отварят уста – явно очакват храна. Аз си пъхнах показалеца в устата на една от тях за проба – нямат зъби!
Часът за срещата настъпи и Марто избърза напред, за да намери човека. Ние тръгнахме след него към вратата Ишикава мон.
При входа на Замъка на Каназава (Kanazawa Castle Park) се срещаме с нашия водач Фуджио. Едно от първите неща, които ни обясни е какво означава името му – „Фуджи” обикновено се използва за „безсмъртен”, а „о” означава „мъж”. Едва ли е чак безсмъртен, но за сметка на това човекът е много симпатичен и разговорлив.
Започваме туристическата си обиколка в замъка, а след това ще продължим с една от най-красивите градини в Япония.
Влизаме в едно голямо, заградено от крепостна стена пространство, което повече прилича на парк, а не на замък.
Замъкът Каназава е бил седалище на много влиятелния клан Маеда от 1583 г. до края на Едо-периода. Изгарян е няколко пъти и след последните пожари през 1881 г. е оцеляла единствено вратата Ишикава мон. Построена през 1788 г., тя и досега служи за основен вход.
В наши дни го наричаме замък малко пресилено, защото самата крепост липсва. Тя е просъществувала едва 10 години. Изгорена е и не е възстановена. През последните години има програма за реконструкция, но засега в нея не е залегнало повторното издигане на крепостта.
Вратата Отемон е в съвременен вариант, но при строго спазен оригинален вид.
Мястото е служило като база на японската армия за известно време. Сега е превърнато в красив парк.
След като надникваме през вратата Отемон, се връщаме зад стените, за да разгледаме няколкото реставрирани постройки.
Съвременното изпълнение повтаря стила на времето, когато са били построени за пръв път. Реконструкциите са започнали от дълга постройка с кули в двата края, която е служила като склад.
На излизане минаваме покрай друга кула, която все още се реставрира и по план ще е готова през 2013 г.
Отправяме се към забележителност номер 1 на Каназава. Градината Кенрокуен е една от трите най-красиви японски градини, наред с Кайракуен в Мито и Коракуен в Окаяма. Фуджио вярва, че това даже е най-хубавата. Кланът Маеда е започнал да я изгражда през 1676 г. на площ 114 000 кв.м и това е продължило около 200 години.
Името Кенрокуен буквално означава „Градината на шестте великолепия”. Року означава шест, а великолепията са атрибутите за перфектност, съгласно китайската теория за изграждане на градини:
- Пространственост – градината трябва да е просторна и да създава усещане за свобода.
- Спокойствие – основното й предназначение е да служи за почивка и уединение.
- Дизайн – високо се цени артистичността, оригиналността на оформлението и идеите, които са вложени при изграждането. Подредбата трябва да е естествена и да не си личи намесата на човека.
- Старинност – оценява се развитието през годините и доколко дизайнът е устойчив и траен.
- Водни потоци – задължително трябва да има изградени рекички и езерца, които придават динамика, живот и свежест, както и прохлада през горещите месеци. Водата е важна част от всяка градина.
- Панорамност – високо оценени са красивите гледки, които посетителите могат да съзерцават с часове, получавайки наслада и душевен мир.
Кенрокуен разполага с много езерца, поточета, водопади, фонтан, мостове, чаени къщи, дървета, камъни, цветя... Водата за повечето от тях идва от отдалечена река чрез сложна система, построена още през 1632 г. Чрез нея се пълни с вода и защитния ров на замъка.
Правят впечатление подпорите на някои дървета. Поддръжката едва ли е лесна, но за това си има специално назначени служители.
Митко: Я застани ей там!
Калина: Така добре ли е?
Митко: Не, дръпни се малко назад.
(Калина се спъва в оградката и ...)
Разхождайки се, откриваме съвършените гледки. Снимките не могат да предадат великолепието на хубавото време в перфектната градина.
Следва Ганкобаши – Мостът на летящите гъски. Формата на камъните наподобява ято прелетни птици.
Тук-таме ненатрапчиво са разположени каменни фенери. Очевидна човешка намеса, но с изцяло естествени материали.
Статуята на митологичния герой, принц Ямато Такеру, е направена в памет на загиналите във въстанието Сатсума местни самураи. Вероятно нищо не ви говори това събитие, но ще припомня филма „Последният самурай”, базиран именно на него. В началото на Мейджи-периода, когато шогунът е предал властта обратно на императора, вековните традиции са били променени. Самураите са загубили ролята си и, недоволни, са опитали безуспешно да върнат добрите стари времена.
Продължаваме да се наслаждаваме на великолепието на Кенрокуен чрез една прекрасна снимка от Камен.
Островът по средата си има име – Хораиджима.
Стигаме до къщата за чаени церемонии Шигуретей.
Някои остават да почиват отвън...
Други влизат да пият чай.
Японците обичат да се наслаждават на красиви гледки, докато пият чай, а тук такива не липсват.
След кратката почивка преминаваме покрай най-старата част на градината, където се намира най-старият фонтан в Япония. Направен е като са използвали естественото налягане на водата от по-високо разположеното езерце.
На излизане срещам едно познато за мен растение, но което не съм срещал в България. В Румъния го нарчиха японска ябълка. Красиво е, а напролет като цъфти ... нямам думи!
В 15:30 часа се качваме на автобус в посока квартала на гейшите в Каназава – Хигаши Чая. Тези квартали са общо четири, но този е най-големия и най-посещаван от туристите. За да стигнем до него трябва да пресечем реката по пешеходен мост.
Преди да продължим Фуджио ни разказа малко за мястото и ни обясни, че първо ще отидем до работилница за производство на типичното японско златно фолио с магазин за изделия, направени от него.
Хората си работеха, а ние се изсипахме като тълпа невиждали злато българи!
На специално направена витрина имаше разяснения по процеса на изработката на златни листа с размер около 15х15 см, дебелина 1-2 микрона и тегло 0,08 г злато всеки.
Имахме възможността да видим всичко това със собствените си очи.
При цялата тази работа остават изрезки...
След това в магазина се продават кремове за ръце и дори напитки, в които има миниатюрни златни късчета.
Самата суровина, т.е. златото, се пазарува на кюлчета от банки. Тук конкретно бяха швейцарски.
Изделия от цялата тази манифактура откриваме в магазина. Типични японски паравани, фигурки и дори картини.
На втория етаж има нещо като изложбена зала.
И като за капак – тоалетната беше облицована цялата със злато!
Излизаме от магазина и се отправяме към самия квартал на гейшите.
Създаден е през 1820 г. и достъп са имали само богати търговци. Самураите не са имали право да идват тук. За контрол на достъпа около квартала е имало стена.
Една от най-фотографираните сцени в Япония:
Гейши като правило са ставали бедните момичета. За това са учели по 5 години. През периода на обучение се наричали маико. В наше време гейша може да стане всяко момиче, а даже вече е факт и първата чужденка-гейша. Доколкото разбрах – румънка. Не бива да свързваме гейшите с най-древната професия. Тяхната роля наистина е да забавляват клиента, но не посредством плътски наслади, а чрез изкуството на музиката и танца. За едно представление в наши дни са нужни 3 гейши – едната свири, другата пее, а третата танцува. Цената за тази услуга е 100 000 йени (1000 евро). Освен това не всеки може да си ги поръча – трябва да има препоръка от стар клиент.
От Фуджио разбирам, че пенсиите в Япония са около 200 000 йени на месец, т.е. към 2000 евро, а заплатите са от 300 000 нагоре. Това, бих казал, осигурява един доста приличен стандарт на живот, въпреки, че цените не са никак ниски. И все пак цената за гейша-представление си е лукс, който би стопил сериозна част от месечния доход на редовия японец.
Влизаме в къщата на Шима – най-старата къща на гейши в квартала. Намира се на главната улица с първокласните услуги. Вътре е забранено да се снима, но ... това ни действа като предизвикателство.
Има и второкласна и третокласна улици със съответното по-ниско ниво на представлението.
Уговорихме се с любезния старец Фуджио да се видим на следващия ден отново, за да ни покаже още интересни места в Каназава, и се разделихме.
Прибираме се до хотела пеша, тъй като според Марто сме на около 20 минути разстояние. Е, не бяха точно 20, а може би двойно, но така или иначе не беше далеч. Проблемът бе, че се бяхме изморили от целодневното кръстосване на града.
Естествено, гладни и жадни, се пръснахме да търсим нещо за вечеря. В близкия до хотела мол хванахме 50% намаление на порциите суши поради приключване на работния ден. Взехме си хапване, пийване и по нещо сладичко, докато накрая не ни изгониха от магазина. Часът бе едва 19:00, а вече затварят! Тия хора си лягат с кокошките! Наложи се специално да ни отключат входната врата на мола, за да можем да излезем.
Нещото, с което японците най-често свързват България и което можете да намерите в абсолютно всеки магазин за хранителни стоки, е киселото мляко. Нямаше начин да не го опитаме.
Вечерта завършихме във фоайето на хотела на сладка приказка и много смях.
Следва продължение...