Магията на Чехия и Словакия
Днешната разходка ще е до нови прекрасни места - ще видим Чехия и Словакия отново през очите на Asterix от Offroad-Bulgaria и неговите приятели. Благодарение на тях ще се насладим на уникални гледки, интересна архитектура, ще видим готическото бижу на Чехия и още много невероятно красиви неща.
Ето и неговия разказ:
Най-сетне седмицата се изниза и дойдоха 4-те почивни дни покрай Великден, които с два дена отпуска се превърнаха в една чудесна екскурзия до Словакия и Чехия. Събрахме се 4 човека - точно за една кола - и в ранна утрин на 22.04 потеглихме в северозападна посока към Братислава. Още с излизането на околовръстното, което тънеше в непрогледен мрак в този си участък, се набих в такава ужасна дупка, че тъпият удар на джанта отекна в ушите ми. Естествено точно в този момент в насрещното имаше камион и избягването беше немислимо.Слязох. Просто няма как да не се нервира човек, защото едно е да има дупки, ама такова чудо като тази си е подигравка с хората, които плащат винетки и данъци. Гумата не беше спукана, джантата не беше крива и на пръв поглед всичко изглеждаше нормално.
Да, ама не. След като се качих и потеглих стана ясно, че от удара воланът ми е крив на една страна и един лагер взе да вие. Уфф! То може да се кара така, а и нямаше голям избор в този ранен час, така че продължихме. Ядосах се, защото реглажът и лагерът няма да ми го платят тия, дето изискват винетките и данъците. Теглих им една на ум и хайде към Калотина. Бързичко минахме границата и със строг транзит се озовахме на унгарската граница. Там вече положението стоеше по различен начин, а именно – чакане, както обикновено!
После накупих едно кило винетки за държавите, през които ще минаваме, и газ. Не след дълго на околовръстното на Будапеща виждам истински ужас – сигурно имаше поне 10 км задръстване и нищо не се движеше. За щастие тази картинка беше в насрещното платно и моментално си казах, че ако ще през Украйна ще мина на връщане, ама от тук НЕ. По-късно се сетих, че цялата тази какафония е заради празниците и както при нас, така и тук градът явно се изнася и настава ужас.
В Братислава пристигнахме следобеда, настанихме се и тръгнахме на тур из града. Първото впечатление беше за изключително спокоен град.
Някак неприсъщо за европейска столица, но точно това много ми хареса. Нямаше тълпи, нямаше задръствания и истерични крясъци. Чудесен град. Има какво да се види и всички обекти са близо един до друг. Новият мост над Дунава, хълмът със замъка и синята църква са само част от нещата, които могат да се посетят.
Дори една разходка в центъра из уличките на града е достатъчна, за да се долови атмосферата на Братислава. Вечерта беше време да се тества някоя местна бира. В интерес на истината се натъкнахме на доста ужасен бълвоч, с който определено не отъждествявам всички местни бири.Такъв ни бил късметът. Е нищо в Чехия ще наваксаме с хубава бира.
На следващата сутрин унищожихме козунака и яйцата, които носехме от България. После още малко мотане в Братислава и хайде към Бърно.
Пътят не е много и в ранния следобед вече се бяхме настанили в хотел на края на града. Там уцелихме момента да помогнем на млада латвийка в беда. Горкото момиче бяха го зарязали да се оправя само до центъра, а хората, с които пътува, отишли да гледат хокей. Без много двоумене й казах да скача при нас, ако не я е страх. Разбира се й обясних, че ние хора не ядем, а още по-малко пък млади руси латвийки и на нея не и трябваше много, за да се намести на задната седалка. Стоварихме я в центъра, пожелах й всичко най хубаво и закрачихме по улиците на Бърно. Разбира се няма какво ново да кажа за града.
Забележителностите няма смисъл да ги изброявам. В интернет ги има всичките. Това, което ми направи малко лошо впечатление, беше големият брой клошари, концентрирани предимно в центъра. След като изръшнахме града надлъж и нашир беше време да вкусим най-после прословутата прехвалена чешка бира. Само че като замириса на едни пушени свински месца на жар, пък и били традиционни чешки и нямаше как да лишим бирата от удоволствието да се срещне с тях в коремите ни. Така изтече и този ден, а на другия беше ред на Прага.
На път към Прага ми направи впечатление, че магистралата им хич не е добра. Беше строена сякаш от отделни панели и преминавайки през фугите между тях се усеща едно непрестанно подрусване, което е неприятно. Всъщност, тази и сръбската магистрала бяха най-зле от целия маршрут. За мен лично най-хубавите магистрали, по които съм минавал, са Унгарската и Хърватската. Не че в другите страни из Европа са лоши, ама тези са направо перфектни! И така от Бърно на отидохме директно в Прага, а направихме една малка отбивка до градчето Кутна Хора или както му казват още - „Готическото бижу на Чехия“.
Чудно място само на около 70 км от столицата. Берберската катедрала и Църквата костница непременно си заслужава да се видят. Ще кажа няколко думи за църквата. Почти всичко вътре е от черепи и кости.Подредени, окачени, изложени на витрини и какви ли още не. Имаше даже зад една витрина черепи с деформации и счупвания от различни оръжия – стрели, саби, копия и т.н. Някои биха казали, че е малко зловещо, но все пак, си заслужава да се види.
Предполагам, че в Гугъл има снимки и може да се добие представа за мястото. Направихме един пикник в Кутна Хора и тръгнахме за Прага. В късния следобед се настанихме и тръгнахме към центъра.
Имахме късмет, че паркирането е безплатно през почивните дни (но не навсякъде). Трябва да се внимава много, че видях половин дузина коли с чужди номера, които се бяха подлъгали и имаха скоби. Върнах се мислено към далечната 2000 г, когато бях тук. Бях на 16 и това ми беше първото излизане в чужбина. Имах ясни спомени, но не мисля, че тогава съм успял да оценя града така, както би трябвало. И така стандартната навалица от туристи е налице, тесни улички, по които едва се разминаваме, но разбира се и много блясък и интересна архитектура.
По обменните бюра в центъра се натъкнах на почти двоен курс от нормалния. За който ходи и възнамерява да сменя пари там, нека да пообиколи и доста да внимава с курса. В центъра спрях на една сергия за сувенири и момчето, което продаваше, веднага ми заговори на български. Николай от България идва тук за по няколко месеца докато е силен сезонът. Заговорихме се, купих си сувенири от него и ми направи отстъпка. Посъветва ни къде да отидем да хапнем вечерта, снимах го и му пожелах успех.
Точно в този момент от съседната сергия се разнесе отново българска реч с думите: „Ти ако вземеш да снимаш всички българи тук, трябва да снимаш цялата улица“. Я, те били много бе! Знаех, че много българи работят тук ама чак толкова. Буквално 5 от 10 сергии или сувенирни магазинчета се държаха от Българи. След стандартните забележителности, катедрали, дворец и Карловия мост, коремите на всички започнаха да недоволстват, че са празни и се насочихме към кръчмата, която ни препоръча Николай, а именно - „У Воеводу“. Взехме бира – беше чудесна. А с нея има едни пушени ребърца, които много вървят. Сметката накрая беше в реда на нещата като изключим, че на масата имаше едни солето-подобни хлебчета, които не струват и 10 стотинки, а на нас ни таксуваха по 1 евро парчето. Те бяха толкова невзрачни, че не можех да повярвам, че се плащат.
На следващата сутрин времето реши да се развали за разнообразие, но беше поносимо. Ту валеше, ту спираше. Отидохме отново в центъра, напазарувахме какви ли не „полезни“ неща и подаръци и малкото останало място в багажника се уплътни. Пак валеше и не ставаше много за разходка, така че се върнахме в хотела, спретнахме си едно ядене по нашенски с Русенско варено, Лютеница и Бира. За щастие през това време дъждът спря и се насочихме към Вишехрад.
Интересно местенце на един хълм. Разкрива се хубава гледка към града. Общо взето като си в Прага си заслужава да се качиш на високо и да погледнеш града с всичките тези червени покривчета отвисоко. Та това е едното удобно за целта място, а другото е при двореца. Вишехрад е приятно и спокойно местенце, на което тълпите по центъра са му чужди. Идеално за релакс след блъсканицата по улиците. Мястото е историческо, има си и хубава катедрала. От другата страна на хълма, точно до реката, се показа един чудесен къмпинг, наоколо люляците бяха нацъфтели и се носеше благоухание из въздуха.
От Вишехрад слязохме до Валтава, за да нахраним група изгладнели лебеди с български бисквити Еверест. Оказа се, че доста им допаднаха и дълго гледаха тъжно, след като пакетът свърши:-) После една разходка по реката до центъра и деня се изниза.
Ден следващ, който вече беше работен и задръстванията бяха налице.Трябваше да прекосим целия град от юг на север и да се доберем до един магазин за планинска екипировка.Намерихме го, купихме си необходимите неща, които в България спряха да ги внасят и се отправихме към Чешки Крумлов. За целта трябваше пак да се мине през града на юг. По главния път всичко беше задръстено и на първата отбивка завих и действах по интуиция по малките улички. Беше мъдро решение, защото мисля, че спестихме поне час висене, ако не и повече. Да се върна на Чешки Крумлов. Намира се на около 30 км от австрийската граница. Малко градче сякаш излязло от някоя приказка на Братя Грим.
С малките китни къщички и реката която се вие около тях. Има си и хубав замък. Абе само чаках някой дракон да изскочи от някъде и щеше да е съвсем като в приказка. Горещо го препоръчвам на всички, които са се запътили в тази посока.
Много от уличките в града бяха толкова тесни, че отначало ми беше трудно да повярвам, че това е път за коли , а не пешеходна зона. На много места минавах на една боя разстояние от къщите и очаквах всеки момент да задера някоя къщурка с огледалата или да бутна някоя саксия, но не успях. Обхождането на цялото градче не отнема много и вечерта седнахме до реката да се насладим на последните няколко часа, които ни оставаха. Утре рано тръгвахме към България. Идеята беше за тръгване към 6:00, за да може привечер да сме в София. Километрите, които ми предстояха бяха 1280 и беше хубаво да се тръгне рано, че на следващия ден всички бяхме на работа.
Е, в 6:00 не тръгнахме, ама в 7:00 вече се носехме към австрийската граница. Оказа се, че наоколо не всички бензиностанции работеха денонощно, а искахме да вложим всички останали ни чешки крони в бензин и това доста забави тръгването. После почнаха едни планински пътчета и за 3 часа минах само 150 км. На границата между Австрия и Унгария спираха всяка кола да проверяват за винетка. Трябваше бая стегнато каране и от Виена спрях чак в Сърбия за почивка. После още една при Ниш и към 22:00 часа бяхме в София след 15 часа каране. Като цяло беше чудесно пътуване, идеално за 5-6 дена. Всичко на всичко 2828 км.
* * *
Пътеписа и снимките в реален размер можете да видите след регистрация в Offroad-Bulgaria.com