Исландия - най-големият вулканичен остров (Част 3)

Първата част на пътеписа можете да прочетете ТУК, а втората част - ТУК.

Пътеписът за приказна Исландия продължава с g.milusheva от OffRoad-Bulgaria.com. 

На юг "езиците" на Vatna са толкова големи, че се виждат дори на сателитните снимки:

Стигаме Skaftafell – възвишения между два близко разположени "езика". Изкачваме се нагоре в преследване на друг водопад, който се оказва на твърде голямо разстояние.

Все пак ето какво има в подножието на ледниците:

Там, където мощният северен вятър срещне тези каменни реки, където снеготопенето е отнесло всичко по пътя си, може да се види дори пясъчно-каменно мини торнадо:

Възвишенията са оголени сипеи от вулканично черно:

Решени сме да стигнем в подножието поне на един от "езиците".

Движим се покрай езиците. Точно се скрие единият и се покаже друг. Разделят ги само малко по-твърдите скали в напречните ридове, устояли на раздробяващите сили на водната стихия.

Следващият език се излива в голямо езеро - Jokulsarlon:

При езерото ни посрещат тези хубавци:

Едва по-късно разбрахме, че има турове с амфибии.  

За онези от вас, които са впечатлени от гонката между Астън-мартина и Ягуара в Die another day – това е мястото:

Денят ни завършва в градчето Hofn.

На ставане то е тук-там огрян от слънце. Градчето е в подножието на единия от вчерашните езици.

Hofn почти прилича на градче и решаваме да намерим банка и да се сдобием с малко повече от местните банкнотки. Оказва се, че от три дни живеем един час напред от тукашното време и се налага близо час да почакаме, докато отворят. В банката евра-та, които сме решили да сменим, ги гледат странно…

Лъкатушим покрай все по-нарязания бряг и скоро стигаме до отбивка. Дестинацията ни е водопадът Foss Upp I Gill някъде нагоре по течението на река:

Реката се стеле широко в плоската каменна долина и се цепи на десетки ръкави и ръкавчета, които постоянно се събират и разделят. Пътят, на места едва забележим, ту се изкачва по околните хълмчета, ту пресича заблудените води.

Ръкавите на реката постепенно се сгъстяват, а теченията стават бурни и дълбоки. Стигаме място, което не можем да пресечем – да нагазим във водата за проверка на дълбочината е невъзможно, тъй като не сме екипирани с нищо повече от планински обувки.

Връщаме се и опитваме друго разклонение на пътя, само за да опрем в още по-широки и бурни води… Отново се връщаме на първото място и след известни размишления – мечка страх, мен не страх, нагазваме бавно водите.

На около една трета от пътя водата се качва толкова, че залива нивото на пода на купето. Задна, лекичко, лекичко – и ...тръгваме обратно.

По пътя на обратно GPS-ът ни извежда по път, различен от този по който влязохме.

Изкачваме се по хълмовете и имаме възможност да видим отвисоко онази, която не можахме да пресечем.

За утеха слънцето почти се показва:

От другата страна на хълмчето слизаме по зелени пасища покрай друга река. Там, където има зеленко, винаги има и от тези:

Обратно на път номер 1 и отново на север.

Път 1 е околовръстното на Исландия. Над 1/3 от пътешествието ни е разположено по неговото трасе.

Уцелваме, макар и за кратко, един от фиордите в добро настроение (спокоен и без вятър по повърхността на водите му).

Крайбрежията са изпъстрени със стари фарове. Спираме на скалистия бряг.

Местният обитател, който в момента мъти, е крайно недоволен от появата ни.

Мога да го чуя как си отдъхва, когато си тръгваме.

Отново поемаме към вътрешността, отново дестинацията ни е водопад.. и отново не можем да го стигнем пред речните корита. Този път поне пътят услужливо е затворен с няколко големи камъка.

На слизане този път Исландия ни е приготвила компенсация:

Това прекрасно животно, донесено от земите на Норвегия от заселниците, почти не се притесни от нас:

Едва когато слязох от колата, стадото реши, че все пак ще се премести. Замислих се, че ние сме вероятно единствената кола, която ще мине по този път през днешния ден.

Сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сграда или просто руини. Човешките поселения са толкова малко и нарядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива.

Скоро тракът ни отново свива към вътрешността. Едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук.

Последното, което видяхме:

Неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро:

Lagarfljot или Lögurinn на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морското равнище. Водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват.

Името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места - земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често!

Това тук си има и собствена митология – по исландски. Подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormurinn. С колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия…

На единия край на езерото е Hegnifoss, водите му се леят свободно от 118 м височина. Ниските облаци закриват зрелището. Няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които GPS-ът ни предлага – все безуспешно. Накрая се отказваме и поемаме нататък.

Пейзажът на високите плата...

... и техните обитатели:

Огромни са тези гъски, толкова огромни, видени отблизо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива съвсем друг смисъл. И са винаги по двойки …

*   *   *

Очаквайте продължение!