Експедиция Шесаплана 2012 -Топ 5 на Алпите (Част 2)
Виртуалната ни разходка продължава с все по красиви и интересни места , благодарение на РАДО от OffRoad-Bulgaria.com.
Винкл-Инсбрук-Блуденц около 330 км.
Забравили нощните приключения насочихме усилията си в стягане на багажа и поемане по панорамния път към за алпийския център. В ниското, времето бе ясно и слънчево. Очаквах да видя върха, ледника и мармотите. След като минахме касите и започнахме да се изкачваме се появиха ниски облаци, които закриваха планината. На площадката за автобуси едва се различаваха местата за паркиране. Продължих нагоре с надеждата,че вятъра ще разгони облаците и мъглата.
Явно бях подранил,защото на паркинга имаше само две коли и един мотоциклет. Останах с очакването за оправяне на времето. Миналата година се отказах от този преход,но сега бях се решил на всичко. Все пак съм с автомобил.
Времето започна да се пооправя и се появиха мармотите. Споделих с някои от тях моята закуска.
Заприиждаха и организирани групи от пенсионери и мотористи. Настъпи оживление, настроените ми се пооправи.
Това са снимки от тунела под алпийския център, с автентични артефакти от строителството му.
Спомена за тези цветя ще остане незабравим.
Слънцето се показа и поех към тунела Нохтор. След него започна спускане и времето се оправи. Срещнах първите мотористи и велосипедисти.
Не знам дали някъде имаше организирана среща на собствениците на "Порше" или те просто са излезли на разходка, но толкова автомобили от тази марка не съм виждал на едно място.
След преминаване на алпийския път, последва дълго и еднообразно каране по магистралата до Блуденц.
До Блуденц нищо интересно. Редуваше се дъжд и слънце.
Слизам от магистралата и се отправям към къмпинга на Бюрсерберг. Посреща ни възрастна фрау,която говори само немски. Докато разпъваме палатките слънцето се показва и облаците изчезват. Настроението се покачва. От следващия ден започва истинското пътешествие в Алпите. Изминалите до сега дни използваме за климатизация. Следя непрекъснато прогнозата за времето, защото предстои изкачването на връх Шесаплана, денивелацията е над 1000 м. Очаква ни стръмно, но кратко изкачване по камениста пътека, а преди върха тесен екстрем с ръбести камъни. Преди да си легнем екипировката е подготвена. Лягаме си с очакване на утрото. Дали ще е добро или ще поднесе изненади,не знам. Като съмне ще видим.
Сънят ми тази нощ бе неспокоен. Заспивах за малко и се събуждах. Поглеждах през прозорчето на палатката към небето за да видя дали звездите не са закрити от облаците. Цялата отговорност по изкачването и прибирането в лагера тежеше върху мен. Нямах никакви съмнения във възможностите на останалите участници, тъй като от дълги години скитам с тях по родните планини. Притесняваше ме единствено времето. За нашите планини имам някакви познания, но за Алпите само общи неща от информационните сайтове. Макар,че домакините бяха залепили разпечатка за времето от някакъв местен източник,от който се виждаше,че на следващия ден ще е слънчево, неспокойството не ме напускаше. Следях и барометъра, показанията на който също предсказваха добро и слънчево време. Но дългогодишния ми опит по планините ме караше да съм концентриран напълно и да не подценявам условията в планината. Това ми помогна много на следващия ден, когато трябваше да се взема решение в критична ситуация. Имаше ли такава,ще видим. Нека да изчакаме утрото.
На сутринта времето е благосклонно към нас.Слънцето огрява върховете,малки облачета се разнасят по небето.От къмпинга до лифта е около 10 км. и с Витарката преодоляваме това разстояние за по-малко от 20 минути. За да спестим време се качваме на кабинковия лифт,който за по-малко от 5 минути ни извежда на 1980 м. надморска височина до язовирната стена на Люнерзее
След 15 минути нормално ходене,обикаляйки северозападната част на езерото се отклоняваме по добре маркирана пътека към Тоталпхюте. Все още не знаем какво ни очаква затова снимаме красивите алпийски цветя.След още 15 минути ни посреща тази стена,по която трябва да почне катеренето. Запазвайки темпото след час сме на хижата. Кратка почивка,притягане на екипировката и с нови сили напред и нагоре. Предстои ни двучасово катерене по каменистите пътеки на Ратиком. Преодоляваме два скални пасажа и всеки момент очакваме да се покаже върха.
Последни метри и достигаме подножието на вр.Шесаплана,като се движим по утъпкана пътека , наподобяваща сгурия. Виждаме и границата между Австрия и Швейцария. Стигайки до граничната табела се вижда и кръста,който е поставен на върха.
Направихме си по някоя снимка за спомен о двете страни на границата и ...отново на път но надолу.
Един от тесните и опасни участъци.
Достигаме хижата и виждаме езерото.Решаваме да си починем и да се насладим на гледките.
Срещаме туристи, които са се запътили към върха. Знаем какво ги очаква, но за нас трудното е преминало.
Да,но само на пръв поглед. Сама за две-три минути от към върха се спусна бяла пелена от облаци,които закриваха всичко. Мъглата и ниските облаци са кошмара на всеки,който е във високата планина. Няма зимна маркировка, а лятната е слабо видима.Р иска от изгубване е голям. Започва да ръми и лек дъждец. Екипировката е добра и не се плашим от това. Започва да гърми някъде от към върха. Бляскат и гръмотевици. Знам,че това е лятна буря, но колко ще продължи никой не знае. Налага се да се вземе бързо решение. Докато все още виждаме контурите на езерото ускоряваме хода. Слизаме бързо надолу, но дъжда се усилва, мъглата се сгъстява.
Това е последната снимка от спускането. Концентрацията е голяма, всички сетива са напрегнати. Задействан е инстинкта на оцеляване. Няма време за връщане към хижата. Дъжда се усилва,вятъра също. Наближаваме езерото и чуваме звук от хеликоптер. Нещо е станало нагоре в планината. На лифтовата станция разбираме,че от падналата гръмотевица има пострадали. На нас ни се размина. Стигаме езерото и по каменистата пътека с ускорен ход наближаваме лифта. Остават ни още 15-тина минути и сме на сигурно място.Облаците се разкъсват, мъглата намалява, слънчеви лъчи докосват земята. Отново на лифта и слизаме в равнината. Там долу благодат-слънце и умерен вятър. Който ни намокри, той и ще ни изсуши.
Сваляме мокрите горни дрехи, преобличаме се. Сушим обувки ,коментираме случилото се.
В крайна сметка първата цел на експедицията е постигната. Няма пострадали. Приятно уморени и сухи се прибираме в къмпинга. На следващия ден ни очакват проходите Стелвио и Гавиа.
* * *
Следва продължение...