До Черни връх и назад
Когато чух, че "Българска история" ще организират масово изкачване на Черни връх малко се стреснах, защото бях убеден, че заради приятелството и колегиалността ми с тях най-вероятно ще ми се наложи да го изкача, въпреки че съм далеч от най-добрата си форма.
Разтръбих информацията за изкачването из Фейсбук и много мои приятели започнаха да ми пишат, за да се организираме. До последно се дърпах, но в крайна сметка в събота сутринта станах в 6 часа и с трима мои приятели отидохме до Драгалевци, където беше и сборният пункт.
Към 8 часа вече бяхме на Драгалевския лифт, а там имаше около 80-90 души. Нагоре вече бяха тръгнали още толкова. Оказа се, че въпреки притесненията на "Българска история", че събитието не е имало достатъчно гласност и медийно присъствие, Фейсбук си е свършил перфектно работата и хора има.
Изчакахме последния автобус с хора да пристигне към 8:30 и започнахме да се катерим бавно и славно. Някои предпочетоха лифта, други избраха кракомобила. Към 8:30 общо около 100 души потеглихме заедно нагоре.
След около час и половина вече бяхме стигнали първата си спирка, където успяхме да се заредим с нови сили с вода, сандвичи и топъл чай. През цялото време имаше едно страхотно чувство на приповдигнатост и бодрост, въпреки умората, която смея да твърдя налегна не само мен в самото начало на похода.
Дали защото бяхме най-отзад и останалите бяха поне с час пред нас, групата чувствително намаля, но настроението си беше все такова. За огромно щастие на голяма част от кокалите и мускулите ми, успях да намеря една достатъчно здрава и дълга пръчка, която да ползвам за опора. С нейна помощ успях да стигна до последната спирка на Драгалевския лифт. Всичко това за около 3 часа и половина катерене.
Хора около мен твърдяха, че най-трудното вече е минало и сега има не повече от час катерене. Тези хора излъгаха. При последния напън в изкачването се появи леден и бурен вятър, който на всичкото отгоре беше и насрещен. Тук дори и голямата сопа на Гандалф от "Властелина" не можеше да ми помогне. След почти още три часа мъки успяхме да се изкачим до горе и да отворим един буркан с лютеница за награда, който мъкнех от центъра на Драгалевци.
Докато почивахме, момчетата от "Българска история" даваха инструкции как да се върнем и обясняваха разписанието на лифта и автобусите.
Организацията на събитието беше перфектна, въпреки че на младежите им се пада честта за пръв път да вършат подобна задача.
От "Черни връх", освен на лютеницата, се насладихме и на уникалната гледка. Специално за нашето пристигане светна и слънце, което допринесе още повече за доброто насроение. До шкмебе или боб чорба не успяхме да се доредим, тъй като ситуацията в хижата на Черни връх си беше "дядовата ръкавичка".
Та, лютеницата беше бързо употребена, хляба свърши без проблем и се запътихме обратно към лифта. Връщането се оказа най-забавната част от цялото приключение. Стръмното нанадолнище, леда и снега бяха причина на около всеки 3 минути някой да пада. Разбира се, това на мен и моите приятели ни се струваше много смешно, докато на нас не почна да се случва. И така успяхме да паднем десетина пъти, но за щастие без сериозни травми.
Качихме се на лифта и за щастие веднага си хванахме автобус посока София.
Във фейсбук групата на събитието в момента е пълно с похвали и поздарвления към екипа на "Българска стория", които те заслужават. За по-малко от две седмици успяха да накарат над 200 души да излязат от домовете си в почивен ден и да изкачат Черни връх в памет на един от най-велики български писатели и журналисти - Алеко Константинов. Над 200 души минаха по стъпките на Щастливеца и съм сигурен, че тези 200 души намат търпение изкачването да стане традиция.