ВАС прие, че няма проблем с ревизиите на „хвърковатите чети“ на НАП

Върховният административен съд постанови тълкувателно решение, в което прие, че ревизионните актове, издадени от т. нар. „хвърковати чети“ на НАП, не са нищожни.

Макар да слага край на споровете в практиката, решението показва сериозно разделение във вижданията на върховните съдии – подкрепено е от 65 магистрати, а 33-ма, начело със зам.-шефа на съда Мариника Чернева, са подписали с особено мнение, съобщи правният сайт "Лекс".

Преди 2 г. пръв повдигна въпроса съдията от Административен съд София-град Младен Семов. Той стигна до извода, че чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа) е противоконституционна. Тогава обаче не съществуваше възможност той да сезира Конституционния съд и затова се обърна към ВАС.

Проблемът, довел до противоречия в практиката, се състои в това, че чрез серия от заповеди органите по приходите от една териториална дирекция на НАП са определени за възложители на ревизии на лица, по отношение които компетентна, съгласно правилата на ДОПК, се явява друга териториална дирекция. Например на фирма със седалище в София се съставя ревизионен акт от орган по приходите от Варна.

Служители на НАП на практика може да получат компетентност на територията на цялата страна. Така част от съдиите приемаха, че ревизионните актове на „хвърковатите чети“ са нищожни, а други не виждаха порок в тях.

Мнозинството във ВАС сочи, че заповедите на изпълнителния директор на НАП (по чл. 12, ал. 6 ДОПК и по чл. 10, ал. 9 ЗНАП), с които се определят органи по приходите, за които не важат правилата за териториална компетентност, нямат външна насоченост, а са вътрешнослужебни актове и не подлежат на съдебен контрол.

За да се пристъпи към ревизия или проверка, която да извърши някой от данъчните, включени в заповедите на шефа на НАП, след това заповед за възлагането ѝ трябва да издаде териториалният директор на НАП.

„Упражняването на правомощието на териториалния директор е conditio iuris за правомощието да се възложи ревизия без компетентността за възлагане да съществува у органа, който го персонализира“, обяснява ВАС.

И допълва, че в случая не възниква противопоставяне от типа орган с териториална компетентност/орган с централна компетентност.

„Заповедта по чл. 12, ал. 6 ДОПК има за последица екстериториалност на компетентността на нейните адресати, а не придобиване на качество на органи с централна компетентност“, обясняват върховните съдии.

В тълкувателното решение се посочва, че преценката, че е необходимо служители на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 от ДОПК, е на изпълнителния директор на НАП.

Върховните съдии се позовават на мотивите, с които е създадена чл. 10, ал. 9 ЗНАП: „ …необходимост за ефективно разпределение на заетите служители в различните териториални дирекции. Поради факта, че бизнесът е концентриран в няколко териториални дирекции, е необходимо администрацията да разполага с по-голяма мобилност, за да задоволи потребностите както от обслужване, така и от ефективен контрол на задължените лица. В тази връзка възниква необходимост от гъвкаво разпределение на административния капацитет“.

И заключават, че постигането на тази цел не е укоримо.

Следете новините ни в GoogleNews