Спецпрокуратурата отказа производство срещу Гешев по сигнала на Бойко Рашков

Проверката на Специализираната прокуратурата по сигнала на служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев е приключила с отказ да се образува досъдебно производство, съобщи говорителят на специализираното обвинение Христо Кръстев.

От събраната информация наблюдаващият прокурор по проверката е установил, че не са налични данни за извършено престъпление от страна на Гешев. Копие от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е било изпратено до Бойко Рашков. До момента министърът не е реагирал.

В хода на проверката са били снети обяснения от магистрати към Спецпрокуратурата и служители на дирекция "Публична комуникация" към администрацията на главния прокурор, събрани са били и съответните документи.

На 27 юли Бойко Рашков съобщи, че е изпратил сигнал срещу главния прокурор до Националната следствена служба, в който са поместени част от материалите, по които министърът на правосъдието Янаки Стоилов сезира ВСС за освобождаване на Иван Гешев от поста му.

Тогава Рашков обясни, че материалите, които е изпратил, са за незаконно разгласяване на СРС-та, както и за публикувана кореспонденция от телефони.

Минути по-късно от НСлС заявиха, че нямат правомощия да образуват досъдебни производство и препращат материалите на Рашков на Специализираната прокуратура.

Министър Рашков обясни, че в изпратения от него сигнал до Сарафов има абзац за публикуването на данни от кореспонденция между различни лица. "Материалите са подбирани специално с основната цел да се внуши в обществото и вероятно да се използва така подредения материал, за да убеди органът на съдебната власт, че определени обстоятелства са се случили така, както главният прокурор иска", категоричен бе МВР министърът.

Според него специалното подреждане на тези данни от комуникацията издава идея да не служи точно за целите на правосъдието, а да се постави в неблагоприятна светлина участникът. По думите му това поведение е инкриминирано в закона. Той посочи три случая - записи, за които се твърди, че съдържат гласа на президента Румен Радев, записи на намиращия се в Дубай Васил Божков с политици и журналисти и чатовете между президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков.