Съдът отмени правилата за измерване на тока като незаконни

Върховният административен съд (ВАС) е отменил правилата, с които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е посочила как да се извършва измерването на електрическата енергия.

Това е станало с решение от 21 февруари, след като от Върховната административна прокуратурата оспориха административния акт, който е от 2013 година.  

Мотивите на държавното обвинение бяха, че разпоредбите, с които се уреждат отношенията, свързани със случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, потребено от битови и небитови клиенти от операторите на съответните мрежи и то едностранно, са приети в нарушение на основни начала на административното производство - законност; равенство; достъпност, публичност и прозрачност; последователност и предвидимост и при неспазване на приложими разпоредби на Закона за нормативните актове, въведени за гарантиране на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

Един от мотивите на прокуратурата, с които се иска отмяна на правилата, е свързан с изискването преди приемането им те да бъдат публикувани за обществено обсъждане с придружаващи ги мотиви. Според държавното обвинение: 

Нормата ясно и недвусмислено задължава компетентния орган преди приемане на нормативния акт, да го публикува на интернет страницата си заедно с мотивите, съответно с доклада, като предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Съдът се съгласява, че доказателствата сочат, че на 26.07.2013 г. на интернет страницата на комисията е бил публикуван само проектът на правилата, но не и мотивите към тях:

Липсват доказателства, както и твърдения на административния орган за публикуване на мотиви към проекта или доклад. Ето защо съдът намира, че такова публикуване не е направено. Допуснатото нарушение на императивно изискване на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове е съществено нарушение на правилата за издаване на оспорените четири правни норми и съставлява отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 във връзка с чл.196 АПК. Още повече, че същият въпрос, приложим към цялостния подзаконов нормативен акт – Правилата с изключение на четирите оспорени разпоредби, поради липса на активна процесуална легитимация на оспорилите ги лица, е разрешен с решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.дело № 2385/2016 г. на ВАС, петчленен състав. В него, поради неспазване на изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.3 ЗНА са отменени ПИКЕЕ с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от тях. Отделно от това в протеста на прокурора са цитирани многобройни решения на състави на ВАС, в които безпротиворечиво се приема, че неспазване на изискването на чл.26, ал.2 ЗНА има характер на съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на постановения нормативен административен акт. Цитираното в писмената защита на ответната страна решение на тричленен състав на ВАС касае различна фактическа обстановка, въз основа на която неспазвнето на изискването е отчетено, като несъществено. Тя обаче драстично се различава от настоящия случай.

В същото време липсва и доклад към проекта на правилата, в който по закон се изисква да бъдат отразени причините, налагащи приемането на промените, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. "Добрата нормотворческа практика изисква в случаите, когато не са необходими финансови средства или няма прилагане на право на Европеайския съюз, това изрично да залегне в доклада", коментират от съда.

В настоящия случай – председателят на комисията със заповедта за сформиране на работна група й е възложил да изготви в срок до 3.06.2013 г. два документа – доклад и проект на ПИКЕЕ, които да представи на комисията. Както бе анализирано в т. 3 от приетите за установени от доказателствата по делото факти, такъв доклад липсва. Това означава, че работната група е изготвила само единия от двата възложени документа - проекта за нормативния акт, но не е изготвила доклад към него. Ето защо не е ясно какъв доклад е разглеждал административният орган на закритото си заседание по протокол № 114 от 24.07.2013 г., съответно какъв доклад е приел, заключава съдът.

Решението може да се обжалва или протестира с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, петчленен състав в 14-дневен срок.