По искане на Радев: КС отне достъпа на КЗК до трафични данни

Конституционният съд отне достъпа на Комисията за защита на конкуренцията до трафични данни.

Достъпът бе предоставен с промени в Закона за електронните съобщения. С тях бе предвидено трафични данни за електронната комуникация на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производства за нарушения на конкуренцията – за забранени споразумения и съгласувани практики. А след това да бъдат предоставяни на КЗК след разрешение на съда.

Поправките в ЗЕС бяха оспорени пред КС от Румен Радев в битието му на президент. Той изтъкна, че достъп до трафични данни по принцип се предоставя при предположение за съществено засягане на конституционно защитени ценности, каквито са животът и здравето на гражданите и националната сигурност, а конкуренцията не стои на една плоскост с тях. И защити виждането, че с промените се нарушават неприкосновеността на личния живот на гражданите, както и неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията, напомня "Лекс".

Сега КС посочва, че вече се е произнасял за съхранението и достъпа до трафични данни и заявява, че няма да се отклони от досегашната си практика, а ще развие стандарта за съответствие на всяка ограничителна мярка по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот и личната кореспонденция. 

КС обяснява, че тестът за пропорционалност изисква значението на „легитимната цел“ на законодателя да е съизмеримо по тежест със значението на основните права, чиято регулация на законово ниво подлежи на ограничаване. Той отхвърля виждането, че „физическите лица в личното им качество не са включени като субекти по закона“. „….няма правен механизъм, който ефективно да установи строго разделение между правната сфера на юридическото лице – стопански субект, чиито действия подлежат на контрол по реда на ЗЗК, и правната сфера на неговите собственици, членове на управителни органи или служители“.

При даването на възможност за използване на трафични данни за разследване и наказване на нарушенията на конкуренцията законодателят не се е ограничил в използването им само за преследването на тежки престъпления, а „необосновано е разширил тази цел, като е надхвърлил допустимите легитимни цели“, възприети и развити в практиката на самия Конституционния съд, на СЕС и на ЕСПЧ.

Освен това изтъква, че на практика тази законодателна мярка не и особено ефективна. 

Следете новините ни в GoogleNews