МВР отново лидер - този път за незаконно следене през мобилните оператори и мрежата

След като стана ясно, че МВР е първенец по искания за подслушване, ведомството се оказа лидер и в друга класация - тази за нерегламентиран достъп до трафични данни от мобилните оператори и интернет доставчиците. Това става ясно от годишния доклад на парламентарната комисия за контрол на специалните разузнавателни средства и службите за сигурност.

Проверки на комисията установили 36 случая на искания до трафични данни без за това да има съдебно разпореждане. От тях 33 пъти нарушението е било направено от структури на МВР. Най-много искания за достъп до трафични данни без санкция от съд е направила Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) - 13. След нея се нареждат областната дирекция във Велико Търново, където са осъществени общо 8 искания за достъп, Ямбол, където от районни управления са направени 5 такива искания, териториалното подразделение на ГДБОП във Велико Търново -  3 бр. и по едно искане от ГДБОП, ОДМВР-Пловдив, и районно управление и БОП-Благоевград. 

Според Закона за електронните съобщения исканията за трафични данни (това са данните, свързани с проследяване на източника на връзката, датата, часът и продължителността ѝ, идентифициране на крайното устройство и под., бел. ред.) трябва да минат съдебна санкция, като за това трябва да бъде изготвено мотивирано писмено искане от съответния орган с посочването на правното основание и целта, за която е необходим достъпът, номерът на преписката, за която се иска справката, данните, до които се иска достъп, периода от време, който да обхваща справката, и др. Съответно съдът трябва да излезе с мотивирано разпореждане, което също съдържа определените за това реквизити. Едва тогава се разрешава достъпът.

От обобщенията в доклада на парламентарната комисия за контрол на СРС става очевидно, че в посочените случаи МВР е преценило, че е по-добре да заобиколи формалностите и да си поиска нужната му информация директно от доставчиците на услуги. Впечатление прави, че това се случва с особена интензивност във Велико Търново, София и Благоевград. 

От парламентарната комисия констатират, че имало и други подобни случаи, при които трите големи мобилни оператора са отказали достъп до трафични данни, тъй като достъпът до тях им е бил поискан без съдебно разпореждане. Това означава, че службите явно редовно правят опити да заобикалят закона, вместо да го опазват.

Операторите са отказали да предоставят на службите данни и заради други сериозни пропуски - искане на данни извън законовия 6-месечен срок за съхранението им, липса на данни за извършено тежко престъпление или за използването на тези данни в граждански и административни дела. Така картината на нерегламентирания достъп се разширява, след като става ясно, че има поредица от съдебни актове, които са издадени в нарушение на Закона за електронните съобщения. Така например е констатирано даване на разрешение за достъп до трафични данни по административни и граждански дела и при липсата на данни за тежко престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, както и наличието на разпореждания за бъдещ период или за достъп извън 6-месечния срок за съхранение на данните. 

От обобщените от комисията данни става ясно също така, че за 2017 година повече искания за достъп до трафични данни в сравнение с 2016 г. До "Теленор" ЕАД, "А1" ЕАД и БТК "ЕАД" са постъпили общо 66 582 броя съдебни разпореждания и искания за достъп до трафични данни, като този брой през 2016 г. е бил 65 839. Въпреки това се наблюдава спад в процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данни, заключават от комисията. 

Данните в доклада се припокриват донякъде с констатациите направени от Националното бюро за контрол на СРС. Депутатите обаче са пропуснали да отбележат, че Бюрото е срещнало съпротивата на ДАНС и прокуратурата при опитите си да направи проверки за това как се прилагат специалните разузнавателни средства.