Константин Сулев осъди прокуратурата за обезщетение от 50 000 лв.

Константин Сулев - прокурорът, който разследва потъналия в дън земя бивш следовател Петьо Петров-Еврото, осъди държавното обвинение за обезщетения за общо 50 000 лв. Решението е на Върховният касационен съд, като увеличи с 15 000 лв. компенсацията на Сулев за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение, съобщи "Лекс".

Преди 6 г. Сулев беше окончателно оправдан по дело за кражба на ток и сводничество, след което той пък заведе иск срещу прокуратурата за обезщетения от общо 350 000 лв. Първоначално Софийският градски съд осъди прокуратурата да плати на Сулев 25 000 лв. за неимуществени вреди от незаконните обвинения и още 20 000 лева за пропуснати ползи. След това пък Софийският апелативен съд намали обезщетението от незаконното обвинение на 15 000 лв., а делото стигна до ВКС след жалби и от двете страни.

С окончателното решение върховните съдии увеличиха двойно – до 30 000 лв., обезщетението на Сулев за повдигнатите обвинения, като остана в сила и това за 20 000 лв. от пропуснати ползи.

ВКС припомня множеството критерии, които съдилищата трябва да съобразяват при определяне на справедливия размер на обезщетенията, като продължителността на делата, разгласяването им в медиите, спецификите на професията на пострадалия и др. В случая върховният съд отбелязва, че Сулев е прокурор и към него обществото има завишени изисквания за спазване на законите, а разгласяването на такова дело рефлектира и върху възможността той да се завърне към професията си поради предизвиканите негативни обществени нагласи. В решението си ВКС отбелязва, че трябва да се прецени и доколко едно продължително откъсване от работа на прокурор може да доведе до невъзможност той да се върне към професията си заради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.

Съдът отчита, че при отстраняването му от длъжност Сулев не е имал възможност да погасява и потребителския си кредит. Като отчита, че апелативният съд е съобразил повечето от критериите за определяне на обезщетението, ВКС отбелязва, че САС не ги е приложил в цялост и не е взел предвид всички обстоятелства. Например, върховният съд пише, че втората инстанция само формално е отчела, че двете обвинения за сводничество и кражба на ток срещу Сулев не са били за тежки престъпления.

„В тази връзка съдът не е обсъдил вида и характера на конкретните престъпни деяния, за които е водено незаконното наказателно преследване…т.е. и двете деяния са силно обществено укорими от морално-етична гледна точка, особено предвид заеманата от ищеца магистратска длъжност на прокурор, още повече, че са били и обект на широка медийна разгласа“, се казва в решението.

Според върховните съдии, САС не е отчел и това, че при оправдаването на Сулев, в решаващите мотиви се казва, че едното престъпление е недоказано, а обвинението за сводничество е било изначално несъставомерно, а именно то е било предмет на повечето публикации.

Освен това, според ВКС втората инстанция само е отбелязала, че непосредствено преди да бъде обвинен и отстранен, прокурор Сулев е бил повишен в длъжност от районната в Специализираната прокуратура, но не е могъл да встъпи и е останал без работа две години и половина, а преди това кариерата му е била във възход.

Прокурор Константин Сулев беше оправдан на първа инстанция миналата година и по второ дело – за престъпление по служба, свързано с това, че е обвинил издирвания бивш следовател Петьо Петров, за да направи услуга на бившия главен прокурор Иван Гешев.

Делото приключи за 9 месеца на първа инстанция, а от привличането на Сулев като обвиняем минаха 2 г. В присъдата си градският съд припомни, че магистратите не носят отговорност за техните служебни действия при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното от тях не е умишлено престъпление от общ характер. Според съда Сулев нито е нарушил, нито не е изпълнил свои служебни задължения с цел да набави облага и да причини вреда.

Следете новините ни в GoogleNews