Гешев и Демерджиев в челен сблъсък за необходимостта от спецправосъдие

Главният прокурор Иван Гешев и правосъдният министър Иван Демерджиев влязоха в челен сблъсък по въпроса нужно ли е специализирано правосъдие или не. Очаквано Гешев защити съществуването му, а Демерджиев констатира пълната липса на ефективност през годините.

Още при откриването на организираната от Гешев конференцията "Съдебна реформа. Специализирано правосъдие" стана ясно, че двамата остават на различни мнения по въпроса. Във форума участват представители на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, членове на ВСС, представители на органите на специализираното правосъдие, професионални магистратски организации, на академичните среди и на неправителствения сектор. Вътрешният министър Бойко Рашков, който бе поканен на конференцията, пропусна събитието. 

Изправени сме пред политически опити за пробив в правото и законността, маскирани като реформа и борба с престъпността, след като извървяхме дълъг път за еволюция на нашето законодателство и синхронизирането му с европейските правила, констатира Иван Гешев.

Той допълни, че прокуратурата е готова за открита дискусия за провеждането на истински ползотворна и ефективна реформа с надеждата, че професионалното мнение на практикуващите юристи, неправителствените организации и академичната общност ще бъде чуто.

"Налице е реална опасност за върховенството на правото и основни демократични ценности, които споделя европейското семейство. Затова трябва да си отговорим като общество и професионална общност искаме ли правила за всички или се отказваме от тях и искаме те да не се отнасят за шепа недосегаеми и богоизбрани", посочи Гешев.

Според него измененията на Конституцията, в това число и на законите, почти без изключения, са извършвани и се извършват без провеждането на конструктивен и професионален дебат, лишен от личностни интереси, без да бъде чут гласът на магистратите, пряко ангажирани с правоприлагането, както и на академичната общност.

И допълни, че обществото и професионална общност трябва да си отговорят дали "искаме революционно извънредно законодателство, което да заличи постигнатия и признат от България прогрес след приемането ни в ЕС и да застраши основни права на българските граждани". 

"Промени са нужни, те следва да бъдат направени и отвъд съдебната власт, включително в МВР, контролните органи и службите за сигурност, за да се осигури очакваната от всеки български гражданин справедливост и да се гарантира, че върховенството на правото у нас не е предлог за политически и личностно мотивирани промени, а осъзната реалност и основен приоритет за нас", каза Гешев.

Министър Демерджиев пък защити с цифри ниската ефективност на нашето специализирано правосъдие, като даде данни от 2016 г. за съседна Румъния. Там са били обвинени 1273 представители от високите етажи на властта, а 870 са влезлите в сила присъди. Сред санкционираните са министри, сенатори, депутати, магистрати, държавни директори, кметове, дори и евродепутат. 

"Всички знам колко са обвинените и осъдените в България – сравнението не говори добре за ефективността на българските институции", посочи правосъдният министър. И напомни докладите на Европейската комисия за върховенството на закона, които отбелязват незначителния брой окончателни присъди за корупция във властта.

"За съжаление за своето продължително съществуване институциите на спецрокуратура и съд не успяха да убедят обществеността в своята ефективност, в своята обективност, в своята безпристраност, в законосъобразно протичане на тяхната дейност и необходимост от тяхното съществуване", каза Иван Демерджиев и изтъкна, че те често са били възприемани като "инструменти за саморазправа на властимащите".

Той отбеляза, че в първия си доклад за 2020 г. Европейската комисия отправя критика към специализираните съдебни органи поради констатирани проблеми, свързани и с липсата на човешки и финансови ресурси.

"Основната критика е, че не са постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта", коментира той.

Демерджиев посочи още, че на 2 юни 2021 г. Държавният департамент на САЩ е оповестил, че е била проведена най-голямата досега антикорупционна акция, като са санкционирани трима българи и техни мрежи, обхващащи 64 субекта, уличени в широка корупция в България.

"В тази ситуация българската специализирана прокуратура не оправда своето съществуване, като показа различен стандарт към уличените в корупция, независимо дали са в близки отношение с представители на властта, или са в конфликт с такива", подчерта той.

Иван Демерджиев отбеляза още, че мнението на самите магистрати от двете специализирани съдилища е, че при действащата нормативна уредба компетентността им е твърде разширена и вместо това, тя трябва да се ограничи до определен род дела. Такава е и позицията на правосъдното ведомство. Според него има две възможности за решаване на въпроса - със специализирани отдели към апелативните и окръжните съдилища или прокурори със специална подготовка към общите съдилища.

В началото на конференцията видео приветствия отправиха Адриан Лазара – председател на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, Ладислав Хамран - президент на "Евроджъст" и Долорес Делгадо - главен прокурор на Кралство Испания.