Генералният адвокат по казуса с Андрей Гюров: Законът за БНБ не противоречи на правото на ЕС

Законът за Българската народна банка не противоречи на правото на ЕС по отношение на изискванията към членовете на националните банки, както и за основанията за освобождаването им.

Становището е на генералния адвокат Николас Емилиу пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по казуса с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на БНБ, съобщи "Лекс". Днешното заключение на генералния адвокат не обвързва СЕС, но практиката показва, че съдът често го възприема и то става основа за неговото решение.

Емилиу посочва, че Договорът за функционирането на ЕС и Уставът на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се тълкуват в насока, че допускат национално законодателство да изисква член на орган за вземане на решения на националната централна банка да подава декларация, разкриваща участието му като акционер в компания или в управителен орган на нестопанска организация.

Правото на ЕС допуска при тези условия да се освобождава предсрочно заместник-управител.

Допуска се и национално законодателство, което не забранява на подуправител на национална централна банка да има дял в дружество с ограничена отговорност, при условие че не е в конфликт на интереси. Ако се установи конфликт и лицето не го отстрани в определен срок, се смята, че не отговаря на условията за изпълняваната длъжност, посочва Емилиу.

Делото пред СЕС беше образувано след запитване на Върховния административен съд, който разглежда жалба на Андрей Гюров срещу решението на Управителния съвет на БНБ да го освободи като подуправител на БНБ. Според УС той „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител.

Преди това закритата вече Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изпрати на БНБ свое решение, в което установява несъвместимост при Андрей Гюров. Тази несъвместимост се обосновава с „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет УС на БНБ.

Гюров обжалва не само решението на УС на БНБ, но и това на КПК, на което стъпи Централната банка. В края на 2024 г. Административен съд София-град (АССГ) прие, че решението на КПК е нищожно, тъй като тя не е конституирана по установените в закона ред и условия и съответно е некомпетентен орган без възложен мандат. Освен това АССГ констатира, че КПК не е компетентна да се произнася за наличието на основания за освобождаване на член на УС на БНБ.

Това решение обаче не е влязло в сила, тъй като беше оспорено пред ВАС, който пък спря делото, защото чака произнасянето на съда в Люксембург.

Междувременно Андрей Гюров се съгласи да бъде служебен премиер и с издаването на указа за назначаването му подаде оставка от БНБ. 

Преди заключението на генералния адвокат БНБ поиска Върховният административен съд да прекрати делото по жалбата на Гюров. От разпореждане на председателя на състава Георги Чолаков става ясно, че „на 24 февруари 2026 г. по делото е постъпила молба от ответника по делото, с което се правят следните искания: да се възобнови производството по делото; да се оттегли отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано дело С-611/2024 год.; да се остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу решение № 340 от 16 юли 2024 г. на УС на БНБ и да се прекрати производството по делото".

Следете новините ни в GoogleNews