Думата джендър еволюира до съдебно призната обида

Думата „джендър“ е не просто обидна, а ако е използвана по адрес на полицай, е дори проява на хулиганство. Това реши на 6 март Пловдивският окръжен съд по дело срещу шофьор, глобен от КАТ.

Така абсурдните интерпретации на научния термин навлизат в нов етап. Първо политиците масово твърдяха, че Истанбулската конвенция въвежда трети пол, споменавайки „джендър“. После английската дума стана пародийно определение за човек с неясна сексуална ориентация.

На жаргон тя започна да се използва като шега и дори обида. Появи се словосъчетанието „джендърмерия“ – от „джендър“ и „жандармерия“ – сарказъм, насочен срещу служителите на едноименната дирекция в МВР.

В този понятиен хаос на 1 март се намесва Пловдивският районен съд, който представя съвършено нов контекст. Употребата на „джендър“ срещу полицай става хулиганска проява. Пет дни по-късно втората инстанция окончателно потвърждава мотивите на колегите си.

Как е възможно това?

Пловдивски шофьор, глобен от пътни полицаи на 19 ноември миналата година, решава да излее гнева си във Фейсбук. Непосредствено след случката публикува в социалната мрежа снимка на патрулката на санкциониралите го униформени, наричайки ги „джендъри“. За по-голяма тежест добавя, че съставилият му акт е „селски тарикат“, а и „доста нагъл и прост“.

„Джендъри на колелото на Асеновградско. Единият е меко казано джендър, […] Т. Т. е един селски тарикат от Садово, който се представя за полицай, ама законите малко не ги знае, ама… Простено му е за това, но не и за това, че ме заплашваше. Той даже е в групата, нека гледа, сладура му със сладур, да не се засичаме в кабинета ми… Иначе силно се надявам да се видим в съдебна зала с него, доста нагъл и прост служител“, пише глобеният.

Тази негова активност във Фейсбук привлича вниманието на четирима колеги на споменатия полицай, които активират правоохранителния ресурс на МВР. На автора, също посочен само с инициали – В. Н., е съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ).

Какво казва съдът?

На първа инстанция Пловдивският районен съд потвърждава мнението на полицията и глобява хулиганстващия гражданин с 500 лв. Следва и окончателното решение на Окръжния съд в града, което споделя мотивите на долната инстанция, но смекчава наказанието наполовина – 250 лв.

През цялото време глобеният гражданин не отрича, че е автор на проблемната публикация, но твърди, че не е извършил хулиганство. Теза, която можеше да възприеме и съдът, ако се бе позовал на установената практика, че в случая става въпрос най-много за обида. А тя се преследва с частно наказателно дело, не по УБДХ.

Но не и според пловдивските съдии. Те приемат едновременно, че става въпрос и за обида, и за хулиганство, тъй като публикацията на недоволния шофьор представлявала „нарушение на обществения ред и спокойствие“. По какъв начин обществото е смутено – в мотивите на съда не се пояснява. Споменава се единствено, че езикът, използван от глобения във Фейсбук профила му, е възприет от полицаите, като „оскърбително отношение и държане“.

„Безспорно написването на думите „джендъри на колелото“, „селски тарикат“, „доста нагъл и прост служител“ представляват обидни реплики, като те са били адресирани към лицето Т. Т. и са били възприети от неограничен брой хора, в това число и от полицейските служители А. С., Г. Д., А. К. и З. Г. Непристойните действия, макар и да са били написани в социална мрежа, а не са били изречени на обществено място, безспорно изпълват състава на нарушението, за което нарушителят е предаден на съд“, констатира Пловдивският районен съд.

След което поне пояснява, че в случая не може да се говори за класическо хулиганство – по смисъла на Наказателния кодекс (НК). В края на мотивите се споменава снизходително и, че заради признанието на нарушителя, че е автор на публикацията, „съдът предпочете по-леката от предвидените в УБДХ санкции, а именно глобата, тъй като задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежка санкция за подобно нарушение“.

Така „джендър“ официално стана обидна дума, че даже и проява на хулиганство в България. Нещо като хипотенузата по Бранислав Нушич, която негова леля бе взела за „някаква стонога“ и се бе обидила.