Димитър Георгиев ще лежи 25 г. в затвора за убийството на 70-годишна жена от Бяла черква
Върховният касационен съд остава в сила решението на Апелативния съд - Велико Търново, с което Димитър Георгиев е осъден на 25 г. затвор за убийството и изнасилването на 70-годишна жена от Бяла черква. Той ще трябва да плати обезщетение по 100 000 лв. на всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди.
Случаят е от декември 2018 г. Тогава 18-годишният Георгиев убива възрастната жена, като преди това я изнасилва. Тялото е намерено в дома на жената от нейна близка.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия Димитър Георгиев и на частните обвинители и граждански ищци срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.
Преди това Окръжният съд във Велико Търново го осъжда на 18 г. "лишаване от свобода" за изнасилването и на доживотен затвор за убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Определено му е едно общо най-тежко наказание "доживотен затвор". Освен това е осъден да заплати на гражданските ищци по 30 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С въззивното решение е изменена присъдата, като е намалено наказанието за изнасилване от 18 на 15 г. затвор, а за извършеното убийство – от доживотен затвор на 20 г. Определено е едно общо най-тежко наказание от 20 г. „лишаване от свобода“, което е увеличено с 5 г. Размерът на обезщетенията е увеличен на 100 000 лв. за всеки от тях.
Във всички касационни жалби се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите за неоснователни. Искането на частните обвинители за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия е неоснователно. В решението на ВКС се напомня, че за да се наложи наказание "доживотен затвор" за убийство, законът в разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК изисква изключителна тежест на конкретното престъпление, като многобройност или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Според върховните съдии е верен изводът на въззивната инстанция, че престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК не може да се характеризира като изключително тежко. На първо място, изключителната тежест на извършеното е възможно да се разкрие чрез наличието на множество квалифициращи обстоятелства, каквито в случая липсват. На следващо място, престъплението е осъществено при евентуален умисъл.
Апелативният съд законосъобразно е намерил, че целта на подсъдимия е била осъществяване на принудително съвкупление с пострадалата, а не убийството ú. Притискането на носа и устата, което е довело до остра механична асфикция, в резултат на която е настъпила смъртта на жертвата, е било осъществено за сломяване на съпротивата й. Начинът на извършване на престъплението и свързаните с него обстоятелства не разкриват изключителна тежест. Те обаче представляват отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на по-лекото по вид наказание, а именно "лишаване от свобода", посочват от ВКС.
Съдебният състав на ВКС приема, че възрастта на подсъдимия правилно е отчетена като смекчаващо вината обстоятелство. Приносът му за разкриване на обективната истина по делото не може да бъде отречен – още в проведения разпит, непосредствено след привличането му като обвиняем, той е разказал подробно за случилото се и е признал, че е извършител на престъплението. В хода на целия наказателен процес подсъдимият е заявявал, че съжалява за стореното.
Според ВКС е неоснователна и претенцията на подсъдимия за намаляване на размера на наложеното му наказание за извършеното убийство. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са били съобразени при отмерване на това наказание.
Върховните съдии са категорични, че наказание от 25 г. "лишаване от свобода" е достатъчно да интервенира върху подсъдимия с цел неговото поправяне и превъзпитание, да създаде обективни условия, които да отнемат възможността му да извърши нови престъпления, а и да осъществи психическо въздействие върху други неустойчиви членове на обществото.