Депутатите променят едни и същи закони през няколко месеца, редакции се правят още преди да влязат в сила

Българският правен ред е нестабилен и непредвидим поради многобройни, чести и нерядко хаотични промени в нормативните актове. Това е основният извод от 16-ия брой на изследването Юридически барометър, което беше представено вчера от проф. Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието от 2005 до 2009 г.

Заключенията в голяма степен обобщават законодателната дейност на всички предходни народни събрания, откакто Юридически барометър започна да извършва своето наблюдение, и тази закономерност се отнася напълно и за началото на мандата на 44-то Народно събрание, коментира проф. Вълчев.

Близо 70% от изследваните закони са променени повече от веднъж за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно-осигурителният процесуален кодекс – с 6 изменения и допълнения (т.е. средно веднъж месечно) и Законът за съдебната власт, Законът за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор – с по 5 изменения и допълнения. През периода юли-декември 2017 г. са обнародвани 64 закона или средно между 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации.

Откроява се тенденция със заключителните разпоредби на ЗИД на дадени закони да е правят изменения и допълнения и в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна.

Например със ЗИД на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е изменен и Законът за държавния служител. Със ЗИД на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се въвеждат съществени, при това несвързани с основния ЗИД промени в Закона за енергетиката.

Според екипа на Юридически барометър отново са налице примери за закони, изменени още преди да влязат в сила.

Например в новият Закон за концесиите е направено едно допълнение, преди той да влезе в сила, след което е променен още два пъти за първите два месеца от действието си.

Средният престой на законопроектите в Народното събрание (НС) е около два месеца.

Най-бързо приетият законопроект през настоящия период е Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ДВ, бр. 103/2017 г.) – само за един ден след постъпването му в НС, се казва в изследването.

Темата на това му издание е "Защита на личните данни".

На 24-и влиза в сила Общият регламент за защита на данните, той ще се прилага от 25 май. Предстои и транспонирането на две директиви в началото на месец май.

Новите моменти бяха разяснени от проф. Вълчев вчера.

"Първо, разширява се понятието "лични данни" извън това, което всички знаем - наред с ЕГН-то, което споменахме, към личните данни вече ще спадат такива данни от типа на местонахождението - нещо, което със съвременните телефони мобилни устройства не е трудно да бъде установено, различните онлайн идентификатори, например IP адресите на тези устройства, биометричните данни ( знаете, че една голяма част от тези устройства работят с пръстови отпечатъци, сканиране на ретината и така нататък).

На второ място, разширява се понятието "специални категории лични данни". Действително това е много важен въпрос, защото тук вече има специална защита на биометричните данни, но става въпрос и за генетични лични данни, с каквито администратори на лични данни вече разполагат - за нашите гени, най-общо казано.

Нещо, което е много важно също е, че се разширява териториалният обхват на действие на европейската уредба, което ще рече че различни администратори на лични данни – да вземем пример Google, Фейсбук и така нататък, които не са установени в ЕС, но предоставят срещу заплащане или безвъзмездни услуги на територията на Съюза, ще попаднат под регулацията на тези нови актове", разясни проф. Вълчев.

Санкциите при нарушение на изискванията за защита на личните данни вече могат да достигнат огромен размер.

Юридически барометър е гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, която стартира през 2010 г. Изследването излиза на всеки шест месеца. Досега са представени 15 броя на Юридически барометър, ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев.