Възможно ли е да живеем без отпадъци?

В последните няколко десетилетия все по-активно чуваме да се говори за теми като климатичните изменения и Глобалното затопляне. Докато някои напълно отричат съществуването на подобно явление, други го обосновават с редица примери: повишаване на световната температура, топене на ледовете, изчезването на животински видове, тежки наводнения. Природозащитните посочват като главен виновник за промяната в климата антропологичното въздействие - изхвърлянето на тонове отпадъци годишно, обезлесяването, свръхконсумацията, замърсяването на водите. Вероятно този дебат още дълги години ще бъде разискван без да се постигне съгласие. Докато световните лидери спорят, едни хора се опитват да живеят живот без да произвеждат отпадъци.

Възможно ли е да живеем без отпадъци?

Спомнете си чувала с боклук, който изхвърлихте вчера. Колко беше голям? А сега си представете, че има хора, които събират всички произведени от тях отпадъци през последните 3-4 години в един обикновен буркан. Ако не сте запознати с философията за нулев отпадък (zero waste), вероятно ще си кажете, че това просто не е възможно. Оказва се, че има хора, които успяват. Те твърдят, че този начин на живот освен че е природосъобразен и намалява тоновете боклук, дори им помага да спестят пари.

Как се живее с нулев отпадък?

Една от основните мисии на живеещите с тази философия е намаляване употребата на пластмасови изделия. Както знаем, този материал изисква стотици години, за да се разгради. Ако се огледаме наоколо ще забележим, че магазините са пълни с пакетирани храни и голяма част от продуктите в дома ни са именно в такива опаковки. За разлика от стъклото и алуминия, които могат да се рециклират многократно, повечето видове пластмаса е възможно да се преработят само веднъж. Затова и едно от първите неща, които тези хора правят, е да се откажат от употребата ѝ. За целта посещават магазини, където продуктите са без опаковки и носят стъклени буркани и памучни торби, за да ги съхраняват. Дори когато излязат на заведение, си взимат собствена стъклена чаша за кафе и метална сламка.

За да се справят с козметичните продукти, които почти винаги идват в пластмасова опаковка, голяма част от зиро уейст хората избират да си ги приготвят сами вкъщи. Традиционната паста за зъби, например, е заместена от смес на кокосово масло и сода за хляб. По подобен начин се правят домашни шампоани, сапуни, прах за пране и дори почистващи препарати, които не съдържат вредни химикали.

Друга част от усилията им са насочени към отказа от свръх консуматорство и купуването на ненужни предмети. Затова те се стараят да минимизират покупките и да преизползват всичко, което имат, за да не изхвърлят отпадъци. Ако се нуждаят от лаптоп, няма да отидат в мола, а ще потърсят в магазин за компютри втора ръка. Същото важи за дрехи, мебели и всякаква друга техника.

Накрая, за да минимизират отпадъците до толкова, че да се поберат в буркан, те разделят боклука си и го рециклират. Хранителните отпадъци - като обелките от плодове и зеленчуци, слагат в компостер и след това използват в градината си като биотор. По този начин поддръжниците на zero waste успяват да живеят, произвеждайки незначително количество отпадъци.

Концепция за нулев отпадък набира популярност и в България. В по-големите градове в страната вече може да намерите магазини и ресторанти, които са се посветили на тази философия и привличат все повече клиенти. Вероятно за средностатистическия човек, този начин на живот изглежда труден и ограничаващ, но тези, които са започнали, споделят, че с времето той се превръща в част от тяхната идентичност и е много по-лесно да следват тези принципи.