Кой всъщност не е в час?

Драмата за "вредата" от мобилните устройства в училище е вероятно темата, по която най-често сме спорили с други родители на деца от началните и прогимназиалните класове.

Моето мнение по темата със сигурност не винаги е било еднозначно. Синът ми е от поколението, за което смарт устройствата са като дъвките "Турбо" в едни отминали времена. Джаджите днес са навсякъде, ограниченията, доколкото ги има, просто не действат и в големия град е абсурд да пуснеш хлапето на училище без телефон или таблет със сим карта, най-малкото заради сигурността на децата и спокойствието на родителите. Радикалните мерки от сорта "аз смартфон няма да му/ѝ дам, каквото и да става"  със сигурност не са решение. Най-малкото, за деца в ранна възраст и прогимназията, възпитателният ефект е трудно обясним. Докато социалната им адаптация със сигурност ще пострада, ако всичките им съученици чатят, играят, гледат и шерват видеа на устройствата си в междучасието.

Всъщност истината е, че при правилен родителски контрол „умните” устройства осигуряват невероятен достъп до огромно количество литература, филми, произведения на изкуството, виртуални турове в световни музеи, където иначе децата не биха могли да отидат, най- малкото по финансови причини. Онлайн могат да се наблюдават дори на мисиите на НАСА, стига хлапето ви да има интерес или вие да сте му го събудили. Разковничето в този спор е за какво да се използва смарт телефона, а не наличието или липсата на самото устройство.

Трябваше ми доста време да осъзная ползата от джаджите. Като всички родители, и аз исках синът ми да има хубавите неща от моето детство - игрите до късно навън, карането на колело, четенето на книжки, рисуването с тебешири, криеница, гоненица. Убедих се обаче, че днешните деца живеят в свят, по-различен от нашия, когато видях четиригодишното си дете да включва компютъра вкъщи, да намира иконата на "Хрома" и съвсем точно да изписва думичката GAMES.

Някъде тогава приех, че битката против смарт устройствата е предварително изгубена, а и ненужна. Нямаше как да му обясним защо аз и майка му правим толкова неща на компютъра, включително основната част от работата ни, а той не трябва. Нито защо моите телефонни разговори по месинджър и скайп са по-важни от неговите. Нито защо електронната битка е по-лоша от боя с мечове пред блока. Аргументът ни за общуването се сблъскваше с това, че така или иначе и игрите в мрежа изискват разговор и често са свързани с гостуване. Не можах да измисля добро обяснение защо хартиената книга е по-добра от електронната, която той предпочита, нито защо рисуването с тебешири е по-забавно от стотиците програми за рисуване на телефона, освен че на мен ми е трудно да работя с тях. Мотивът, че трябва да играе на открито, срещна неговия логичен отговор, че това е супер и той може да рисува на телефона си и на открито. Постепенно разбрах, че всъщност не е вярно, че днешните деца четат по-малко или се интересуват от по-малко неща. Те просто не четат като нас и усвояват знания по друг начин. За тях технологиите са даденост, океанът от информация - всекидневие и с много теми те са по-адекватни и по-запознати от нас, възрастните. И всичко това е благодарение на Интернет и технологиите.

Децата ни имат огромен избор и нашата роля е просто да ги ориентираме в това море от възможности, а не да им забраняваме да плуват в него.

Колкото до образователната система, там трагедията е пълна. Все още има много училища и учители, които в началото на деня казват на децата да сложат телефоните си в металния шкаф и им ги връщат чак след последния час. Не знам някъде това да е помогнало на децата да подобрят резултатите си по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Проблемът е много по-сериозен и дебатът дали пускането на пазара на учебници с черно-бели илюстрации е дискриминация спрямо тези дето могат да си купят цветни, по никакъв начин не го решава. Много по-същественото е, че съвсем доскоро нямаше почти никакво адекватно, полезно и съобразено с учебната програма онлайн съдържание. То се появява едва сега, което е абсурдно.

Колкото и невероятно да е, през 2018 година говорим за "елекронно четими варианти на учебниците от 1-ви до 7-ми клас", които да се ползват онлайн и офлайн от персонално мобилно устройство в PDF формат.

"Това, върху което работим в момента, е електронно четим вариант на новите учебници. Това не са точно електронни учебници, но от издателствата са подготвили и такива", каза преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев.

А електронните учебници на практика предоставят съвсем нови образователни ресурси, които определено пасват повече на днешните деца - видеа, онлайн тестове  и други.

Така че съпротивата срещу смарт устройствата, вече до голяма степен е и съпротива срещу самото знание. Въпросът е до баланс, който не се намира лесно и да - отговорност на родителите е. Аргументите от сорта "Ама аз като му го купих и си развали успеха и само играе игри", са топка във вашия двор. Сега с електронните дневници, няма как детето ви да "изгори бележника" и да скрие, че класната ви вика в училище заради проблеми с успеха/дисциплината.

Съвсем отделен въпрос е, че умните устройства, подходящи за деца, вече са много достъпни като цена. Пример в тази посока е кампанията "Обратно на училище", чието мото е "Бъди в час, а не в чат". „Виваком” я стартира преди броени дни.
Телекомуникационната компания пусна определено атрактивни оферти за мобилни джаджи, с които повече хлапета могат да получат достъп до съвременните технологии и да станат по-образовани по удобен за самите тях начин, извън шаблона, налаган от утвърдените от МОН учебни програми.

В момента има отстъпки на няколко вида смартфони, които са идеални за целта - с голям дисплей, ясни и детайлни образи и голяма памет. Например Samsung Galaxy A6+. В комбинация с тарифен план Smart L+ детето получава 6000 МВ за сърфиране в интернет, а родителите - спокойствие, защото планът включва и неограничени минути, с които малките могат да им се обадят във всяка ситуация.

Добър помощник в учебния процес е и таблетът, който осигурява по-голям екран за гледане на видео уроци. Добро решение е например Huawei Mediapad T3 8”. В комбинация с план i-Traffic L+, който включва 10 000 МВ на максимална скорост децата със сигурност получават съвсем прилична връзка както за забавление, така и за обучение. Само сега се предлага с едномесечен безплатен абонамент за платформата „Уча.се”.

Технологиите определено не трябва да се възприемат като враг и оправдание. Ако не намирате достатъчно време да ритате топка, да се разхождате с детето си сред природата, да си говорите с него/нея, малко вероятно е смартфонът и таблетът да са виновниците.