Църквата чества Сретение Господне, народът празнува Петльовден

Православната църква чества днес Сретение Господне, народът ни празнува Петльовден. За имен ден черпят Радост, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Ванеса, Радина, Радослава и Радослав. 

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. 

На 2 февруари народът ни чества Петльовден. Денят почита мъжката сила, майките на момчета слагат на масата петел. Според разказите по време на турското иго еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървав знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък. 

Традицията повелява от жертвената птица, сготвена със зеле или ориз, да се раздава на съседи за здравето на момчетата.