Св. Никифор, патриарх Цариградски, Св. Еразъм Охридски

На петата неделя след Пасха Христова Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката.

По Христово време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.

Самаряните са признавали само Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това разкъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват заедно със своите идоли и демони. Голямо е било самарянското извращение на Ветхозаветната израилска вяра, и голяма е била враждата им с юдеите, които ревностно пазели вярата си.

Господ Иисус Христос преминава през Самария на път за Галилея и се спира при кладенец близо до град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й казва: "Дай ми да пия". Самарянката се учудва, че един юдеин говори с нея и даже я моли за вода, тъй като знае за непримиримата вражда между самаряни и юдеи. Христос отново се обръща към самарянката: "Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива".

Под алегорията "вода жива" Господ разбира Себе Си и Своето учение. Така Той сочи на хората, че трябва да оставят враждите помежду си и да се обърнат към Него, към истинния път за спасение. Господ ни показва, че трябва да обичаме и своите врагове, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото баговестие човеците не могат да правят добро. Те се заблуждават и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа. Христос е този, който единствен може да даде истина и любов на грешниците, да укрепи духа им и да Ги научи на истинското Богопоклонение и служение на Бога.

В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

В Христовата беседа със самарянката, както и въобще в Евангелието Христово, се разкрива небесната бездна на истинната и поучителна благодат. И нека запомним от тази беседа това, което можем да понесем в душата си - любовта към Бога и ближния и вярата в Него, за да Му служим с дух и истина.

Св. Фотина - Самарянката

Сред многото православни жени, които познава историята, е и света Фотина - самарянката. Животът й представлява поразителен пример за това кака Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бедната на нечестието и възвиси до върха на духовната слава.

Евангелското четиво разказва за беседата на Христа със самарянката за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поколението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия кладенец. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си.

Обхваната от спасителната вяра в Избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от такава пламенна любов към Господа, че както разказва Свещеното предание, не се побояла открито да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада много заради Него. Самарянката получила мъченически венец при гонението на християните от римския император Нерон.

Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. Светото предание съобщава поучителни подробности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива важни центрове на древната култура като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя така твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема ярост. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта смърт. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.

Какъв знаменателен край! При кладенеца някога тя получила от Христа своето първо духовно озарение и и изпила първата чаша "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът й послужил като врата, през която тя действително преминала във вечния живот!

Свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. В туй време той построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:"Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието". И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?" Патриархът казал да съобщят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!"

След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, за да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво мъдруване! - казал му той. - Не трябва да се спори за онова, което вече отдавна е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема". Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.

Св. свещеномъченик Еразъм Охридски

Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с голям дар на чудотворство.

Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм дошъл и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Царят извел Еразма пред медния идол на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Св. Еразъм отказал решително, затова царят заповядал да го подложат на тежки мъки, а след това го хвърлил в тъмница. Но се явил ангел Божий - както някога на св. Петър - и го извел от тъмницата.

После св. Еразъм посетил с проповед Кампания, след което се върнал в град Хармелий и тук се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически съзерцателен живот до самата си смърт. Той починал в началото на ІV век.

Пещерата с църквицата на св. Еразъм и до днес съществува недалеч от Охрид, където се проповядва великата сила на Божия угодник.