Всичко е бизнес: Милиардер с интереси в Гренландия насърчил Тръмп да придобие острова

Един ден по време на първия си мандат Доналд Тръмп повикал старши сътрудник, за да обсъдят нова идея.

„Тръмп ме извика в Овалния кабинет. Той каза, че виден бизнесмен току-що е предложил САЩ да купят Гренландия“, разказва Джон Болтън, националният съветник по сигурността през 2018 г., пред „Гардиън“. 

Било изключително предложение. И то идвало от дългогодишен приятел на президента, който по-късно придобил бизнес интереси в датската територия.

Бизнесменът бил Роналд Лаудър. Наследник на богатството от козметичната империя Estée Lauder. Познавал своя съгражданин Тръмп от богатите кръгове нюйоркчани от повече от 60 г.

Болтън разказва, че обсъдил гренландското предложение с Лаудър. След намесата на милиардера екип от Белия дом започнал да изследва възможностите за увеличаване на влиянието на САЩ в огромната арктическа територия, контролирана от Дания.

Тръмп прегърнал идеята на Лаудър през втория си мандат - нещо, типично за начина, по който оперира президентът, смята Болтън.

„Малки парченца информация, които чува от приятели, той приема за истина и не можеш да го разколебаеш.“

Предложението сякаш разбудило империалистическите амбиции на Тръмп: 8 г. по-късно той обмисля не само да купи Гренландия, но може би и да я вземе с сила.

Както при мнозина от хората около президента, политическите предложения на Лаудър изглежда се пресичат с неговите бизнес интереси. Докато Тръмп засилва заплахите си да завладее Гренландия, Лаудър придобива търговски активи там. Милиардерът е и част от консорциума, чието желание за достъп до украински минерали сякаш е подтикнало Тръмп да иска дял от ресурсите на разкъсваната от войната страна.

Лаудър казал, че се срещнал с Тръмп през 60-те години, когато учели в един и същ престижен бизнес уневерситет. След работа в семейния козметичен бизнес Лаудър служил при Роналд Рейгън в Пентагона, след това като посланик в Австрия, преди неуспешно да се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1989 г.

Когато Тръмп спечелил президентските избори през 2016 г., Лаудър дарил 100 000 долара на комитета за набиране на средства „Trump Victory“. Когато през 2018 г. била поставена под съмнение психическата стабилност на Тръмп, Лаудър го нарекъл „човек с невероятна проницателност и интелигентност“.

Същата година Лаудър заявил, че помага на Тръмп с „някои от най-сложните дипломатически предизвикателства, които може да си представите“. Това сякаш включвало и посяването на идеята за арктическа експанзия. Следващата година „Уол Стрийт Джърнъл“ разкрива интереса на Тръмп към Гренландия. Датските управляващи са възмутени. Тръмп отговорил, като публикувал в Туитър изображение на златна Trump Tower, издигаща се над село, с надпис: „Обещавам да не правя това с Гренландия!“

Фиксацията на Тръмп към Гренландия продължило, както и тази на Лаудър. Последния февруари, скоро след завръщането на Тръмп в Белия дом, Лаудър скочил в негова защита, когато президентът публично обмислил военно завземане на най-големия остров в света.

„Концепцията на Тръмп за Гренландия никога не е била абсурдна – тя е била стратегическа“, написа Лаудър в „Ню Йорк Пост“. И добавя: „Под леда и скалите ѝ лежи съкровищница от редкоземни елементи, необходими за създаването на изкуствен интелект, оръжие и модерна технология. С оттеглянето на леда се появяват нови морски пътища, които прекрояват глобалната търговия и сигурност.“

Гренландия е в „епицентъра на надпреварата между великите сили“, аргументирал се Лаудър, и САЩ трябва да търсят „стратегическо партньорство“. Той добавил: „Работя отблизо с бизнес и правителствени лидери в Гренландия от години, за да направим стратегически инвестиции там.“

Откакто Лаудър насочил вниманието на Тръмп към Гренландия през 2018 г., както първи съобщиха американските журналисти Питър Бейкър и Сюзън Гласър в книгата си „The Divider“, козметичният милиардер сякаш е вложил много от собствените си пари в арктическата територия.

Датските корпоративни регистри показват, че компания с адрес в Ню Йорк и неназовани собственици наскоро е купила дял в Гренландия. Едно от начинанията ѝ е износът на „луксозна“ пролетна вода от остров в залива Бафин. Когато датски вестник съобщи през декември, че Лаудър е сред инвеститорите, той цитирал гренландец, замесен в проекта.

„Лаудър и колегите му от групата инвеститори имат много добро разбиране и достъп до луксозния пазар“, казал той.

Групата инвеститори търси възможност да генерира електроенергия от най-голямото гренландско езеро за добива на алуминий.

Неясно е какво влияние би имал американски захват в Гренландия – чрез инвазия, покупка или убеждение – върху търговските интереси на Лаудър там.

След коментарите на Тръмп – след изпращането на войски за залавянето на лидера на Венецуела – че САЩ имат „много голяма нужда“ от Гренландия, датската премиерка предупреди, че военни действия от страна членка на НАТО срещу друга биха сложили край на алианса.

Тръмп изглежда не се впечатли. „Ще направим нещо с Гренландия“, казал той миналата седмица, „или по приятелски начин, или по по-трудния“. След среща в Белия дом в сряда датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви: „Не успяхме да променим американската позиция. Ясно е, че президентът има желание да завладее Гренландия.“

Очевидното участие на Лаудър в оформянето на американската политика добавя към нарастващите въпроси и този за конфликт на интереси през втория мандат на Тръмп и видимото обогатяване на хората от неговия кръг. Двамата по-големи синове на Тръмп, Доналд Джр. и Ерик, са на позиции в глобална кампания за печелене на пари от Виетнам до Гибралтар.

Те настояват, че има „огромна стена“ между техните бизнес дейности и позицията на баща им като най-влиятелният човек на планетата. Говорителят на Тръмп заяви: „Нито президентът, нито семейството му са се занимавали някога, или ще се занимават, с конфликт на интереси.“ Но чуждестранни лидери са улеснявали обогатяването на семейството, за да си осигуряват благосклонността на президента.

За известно време Лаудър сякаш се отдалечил от стария си приятел.

През 2022 г., когато все още не е президент, Тръмп поканил ултрадесния агитатор Ник Фуентес в имението си Mar-a-Lago. Лаудър, който предвожда Световния еврейски конгрес, се присъединил към разговора.

„Ник Фуентес е яростен антисемит и отрицател на Холокоста, просто казано. Невъзможно е да се асоциираш с него“, коментира магнатът.

Но щом Тръмп се завърна в Белия дом, Лаудър поднови финансовата си подкрепа. През март 2025 г. той дал 5 милиона долара на Maga Inc, фонда за набиране на средства за движението на Тръмп. Следващия месец Лаудър бил сред гостите на ексклузивна вечеря на свещи с президента. Билетите стрували по 1 милион долара всеки, плащани към Maga Inc.

От този момент бизнес интересите на Лаудър отново се пресичат с политиката на администрацията на Тръмп.

През ноември 2023 г. писмо от шефа на минната компания TechMet до украинския президент Володимир Зеленски назовава Лаудър като част от консорциум, който се надява да експлоатира находище на литий в разкъсваната от войната страна.

Лаудър казал тогава, че не е обсъждал украинските находища директно с Тръмп, но „е повдигал въпроса пред заинтересовани страни в САЩ и Украйна от години насам“. Водещи републиканци се присъединили към кампанията САЩ, за да получат контрол над огромните ресурси на Украйна. Тръмп станал най-шумният ѝ поддръжник.

Седмици след даренията на Лаудър за Maga Inc Вашингтон и Киев подписаха споразумение за съвместна експлоатация на минералите от Украйна. То до голяма степен запази подкрепата на Тръмп за Украйна след неприятния инцидент в Овалния кабинет срещу Зеленски заради недостатъчната благодарност за американската помощ.

Литиево находището било първото, обявено на търг по споразумението за минерали. Този месец консорциумът на Лаудър е спечелил концесията. TechMet, компанията, водена от консорциума, отказа коментар, както и Лаудър. Бизнес партньорите му в Гренландия и Белия дом също не са отговорили на запитванията на „Гардиън“.

Следете новините ни в GoogleNews