Украйна: Между мира и безкрайната война

Брадат мъжага в камуфлажна униформа бута розова бебешка количка на перона в източния украински град Красноград, докато модерният интерсити влак минава през малкия град.

До преди 5 години влакът от Киев е стигал до Донецк, който сега е откъснат в територията, контролирана от руските сепаратисти. Тази сцена е метафора за Украйна - животът, модерното и промяната трябва да продължат напред, но има граница през която не могат да преминат - войната. Редовната армия и паравоенните групи вече се изтеглят от границата в опит да се върнат към ежедневието и децата си, но не всички искат да го направят, защото според тях е равносилно на капитулация и отказ от украинските територии. В същото време Украинското правителство и местните власти трябва да инвестират във инфраструктурата, особено в пострадалата от войната източна част, да помогнат на бежанците, които са над 1 млн. и да реинтегрират в обществото ветераните от войната, която още не е свършила.

Днес новоизбраният президент на Украйна Володимир Зеленски и Владимир Путин трябва да се срещнат в Париж в така наречения “Нормандски формат” (Украйна, Русия, Франция и Германия), където да договорят “формулата на Щайнмайер”, наречена на името на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Тя е предложена още през октомври 2015 г., като тогава Щайнмайер е външен министър на Германия и е утвърдена през октомври тази година. Формулата предвижда поетапно да бъде представен особен статут на Донецка и Луганска области и провеждането на местни избори там, заедно с прекратяването на военните действия, и размяната на пленници. На територията на двете области в момента се намират на т.нар. Донецка народна република и Луганска народна република, чиято независимост не е призната дори от Русия.

Украйна се бои, че ще бъде предадена от Запада

Политиците в Киев, а и хората се боят, че Путин ще имитира дейност на преговорите, а окупираните територии ще останат замразен конфликт по модела на Транснистрия и Абхазия, което ще попречи на европейската им интеграция.

Пропагандата на Путин е една от причините за ерозията на европейската либерална демокрация, убеден е Владимир (Володемир укр.) Арьев, който има богат опит като журналист, депутат от украинския парламент от 2007 г. и бивш вицепрезидент на Парламентарната асамблея на съвета на Европа. В сегашния парламент той е избран от блока “Европейска солидарност” на бившия президент Петро Порошенко. Той смята, че медиите на Путин - “Спутник” и РТ, които имат огромен бюджет са повлияли на политиците в Европа и на резултатите на изборите за Европейски парламент, което определя и позициите на европейските политици за войната в Украйна и анексирането на Крим. Според него анексирането на Крим и войната е Донбас и последващата руска медийна пропаганда са една от причините за наблюдавана радикализация на националистите в Европа.

“Френският президент Емануел Макрон мисли, че може да намери компромис с Путин, което е много наивно. Той трябва отново да учи историята на 20 век и отношенията на Русия и Украйна”, каза Арьев за изказванията на Макрон, който в последните месеци се обяви за по-силни връзки на ЕС с Русия. Според Арьев, една от причините за поведението на Макрон е, че Франция, която има традиционно влияние в Африка, е избутвана от Китай и Русия.

Ако правите бизнес с Русия, ще имате проблем след това, предупреждава европейските политици Арьев. “Целта на Русия е да работи за разширяване. Това е империя. Русия загуби възможност за икономическо разширяване, може да предложи само нефт и ресурси. Сега отчаяно има нужда от вдигане на санкции, особено за нови технологии за добиване на нефт и газ”, смята украинският депутат.

Минските съглашения са в ущърб на Украйна. Това е шантаж, Русия използва ситуацията в Украйна, за да всее паника, за да уплаши Европа, смята депутатът. Неговият прочит на ситуацията преди преговорите в Париж е такъв: “Руската гледна точка е: трябва да приемете народните републики и да им дадете повече независимост. Украинската е: да се изтеглят войските и да има избори и след това транзитен период за реинтеграция”. Арьев смята, че повечето хора в окупираните региони на Донецк и Луганск са с тотално промити мозъци и за това е нужен период на реинтеграция преди да има избори. Стратегическият ни интерес не е да приемем руския сценарий, първо трябва да излекуваме региона, каза Арьев. Според него червената линия, която не трябва да бъде преминавана за Украйна е, че руските войски първо трябва да напуснат Украйна, след това да има избори. Арьев е убеден, че трябва да има мир, но не на всяка цена, и дава пример с Брест-Литовския договор през Първата световна война, който е денонсиран от Русия. “Няма как да имаме доверие на Русия. Всеки договор с Русия е бил нарушен, хвърлен в боклука, унищожен. Планът на Путин е да възстанови СССР. Следващата жертва може да Беларус, Молдова, балтийските държави...”, предупреждава Арьев. “Единственият план на Путин е да подкопае Украйна и да инфилтрира хора от ФСБ и хора с промит мозък”, гледа в бъдещето депутатът и за това призова за силна подкрепа от Европа за санкциите.

“През 2014 г нямахме армия, беше тотално ограбена. Нямахме амуниции, оръжието ни беше старо. От другата страна имаше обучена и оборудвана армия под прикритие на опълчение. Путин твърдеше, че няма нищо общо с миньорите и селскостопанските работници. Подписахме минските споразумение, за да спечелим”, връща се назад към началото на конфликта Арьев. Той обясни, че минските споразумения са подписани от Порошенко за да се спечели време. Арьев и украинските власти, че са категорични, че така наречените опълченци са руски военни “Кого разменя Путин? Руски военни. Имаме изложба с военни книжки на руската федерация. Имаме сбирка и от руски модерни оръжия, които не се изнасят извън Русия”, каза Арьев в отговор на пропагандата, че в Донбас, Луганск и Крим се бият доброволци.

Властта се опитва да работи в окупураните териториии

Украйна има специално министерство за ветераните, окупираните територии и временно разселените. Една от целите на това министерство е да се даде възможност за реинтеграция на хората от окупираните територии, които са избягали в Украйна и на ветераните от продължителната война. Друга цел е да се даде информация на хората, които още са там. ”Продължаваме да се опитваме да осигуряваме психологическа, финансова и правна грижа. Знаем, че човешките права са нарушени и в Крим и във временно окупираните територии”, разясни Олексий Иляшенко, заместник-министър с ресор европейска интеграция. Според него политическите затворници, или поне тези, които са идентифицирани са 130. Иляшенко каза, че в окупираните територии не може да се говори украински има дискриминация, като особено потърпевши са кримските татари, нация, която е била депортирана по време на СССР, а после се връщат. “Понякога нямаме никаква връзка с хората, не можем да а им осигурим адвокат. Помагаме им само чрез Червения кръст, ООН и някои посолства”, разказа Иляшенко.

Мигрантите от окупираните територии са 1,4 млн. Част от тях идват в Украйна и се регистрират, за да си оформят документите, за да могат да вземат пенсии. Смята се, че около 400 хиляди от тези 1,4 млн. са се върнали и не живеят на територията контролирана от Украйна. Те основно са пенсионери. Специалното министерство се опитва да ги трудоустрои, да опрости процеса за започване на училище в Украйна и т.н. В момента се обмисля механизъм, при който пенсиите да се карат и раздават на място в украински гривни. Проблем е, че не се признават документи, издадени на териториите контролирани от сепаратистите или анексирания Крим. “Решихме да признаваме само документи за смърт и раждане, като хуманитарна стъпка. Господ решава кой да се роди или почине, не властите”, каза Иляшенко.

Най-проблемно е осигуряването на жилища, тъй като хората трябва да бъдат заселвани там, където има работа. Според Иляшенко правителството на Зеленски има механизъм, с който се плаща наемът на разселените и ветераните, осигурява се възможност да вземат с преференция пари от банка и се помага за ремонта на жилищата.

Руснаците са ни приятели, ние живеем с тях, но ръководството и правителство са ни врагове, заключи Иляшенко.

Продължава на стр. 2