Петте икономически предизвикателства на четвъртия мандат на Путин
През четвъртия си мандат руският президент Владимир Путин вероятно ще направи завой в икономика. Макар ситуацията в страната да се стабилизира след рецесията 2015-2016 година, перспективите за растежа са максимум 1-2%, а това е под целите, определени от Кремъл.
Да се справи с липсата на работна сила
Ако Владимир Путин на няколко пъти засегна политиката за семейно планиране по време на предизборната си кампания, то причината е, че този въпрос е от решаващо значение. Населението на Русия в момента е 146,9 милиона души и то се е стопило с над пет милиона от 1991 година в резултат на острата демографска криза, последвала разпадането на СССР.
Поколението, родено през първите постсъветски години, белязани от спад на раждаемостта, сега излиза на пазара на труда и може да се окаже, че има недостиг на квалифицирана работна сила, а това да възпрепятства растежа.
Това поколение, което е по-малобройно, вече навлиза във възрастта самото то да има деца, откъдето пък последва ново силно понижение на раждаемостта през 2017 година.
"Ще имаме по-малко млади хора през следващите 10 до 15 години. Следователно един млад специалист с нови компетенции - технически и най-вече в областта на информационното програмиране - ще има цената на златото", предупреди неотдавна бившият министър на финансите либералът Алексей Кудрин.
Да реформира пенсионната система
Възрастта за пенсиониране в Русия е 55 години за жените и 60 години за мъжете. Тя е сред най-ниските в света. Като се има предвид демографският спад, пенсионната система, която и без това е твърде слаба, се превръща във все по-голямо бреме за федералния бюджет.
Владимир Путин призна на няколко пъти, че ще бъде необходима реформа, но досега винаги е допълвал, че моментът за това все още не е настъпил.
Либералите, като Алексей Кудрин, проповядват постепенно увеличение на възрастта за пенсиониране до 63 години, но може да се окаже, че да се посяга на тази социална придобивка от съветската епоха е непопулярна мярка в страна, където мнозинството пенсионери трудно покриват своите разходи с ниските си пенсии.
Като жест към прослойката от населението, която на практика пострада особено силно от скока на цените през последните години, Кремъл обяви в петък, че подготвя мерки, чиято цел е пенсиите да могат да се вдигат по-бързо от инфлацията.
Да привлече инвестиции
За да преодолее вътрешните препятствия, Владимир Путин редовно прави мили очи на чуждестранните инвеститори на икономически конференции, като им обещава да подобри бизнесклимата, подкопан от бюрокрацията, но освен това, според собствените му констатации, и от съдебни преследвания, които понякога са неоправдани.
Според Крис Уифър, основател на консултантската компания Macro Advisory, "Русия трябва да привлича повече чуждестранни инвестиции. Тя трябва да създаде благоприятна конкурентна среда (слаба рубла, ниски данъци за бизнеса и стимули за капиталовложенията) и да намали бюрокрацията".
Според анализаторите именно "необходимостта от чуждестранни инвестиции освен това е причината, поради която Кремъл не отговори с ответни мерки на неотдавнашните американски санкции - властите не искат да затруднят още повече идването на чуждестранните инвеститори в Русия".
В петък Кремъл освен това обяви, че е натоварил премиера Дмитрий Медмедев и президента на централната банка - Елвира Набиулина - до 15 юли да подготвят "план за действие", за да се увеличи значително делът на инвестициите в икономиката, която продължава да бъде зависима от въглеводородите.
Ако през 2017 година капиталовложенията са се увеличили с 4,4%, според статистическата агенция Росстат, то това нарастване се дължи основно на големи временни проекти като строящия се мост в Крим или обектите, свързани със Световното първенство по футбол.
Да диверсифицира икономиката
Въпреки често повтаряните обещания на властта, по този въпрос не е направено нищо. Русия, която е богата с гигантски залежи на петрол и газ, продължава да е подвластна на колебанията на цените им, както показа кризата от 2015-2016 година. "Това е очевидно неблагоприятно за перспективите за растежа", отбелязва банка Alfa.
За да може да се освободи от тази зависимост, Крис Уифър предлага да се заложи на предприемачеството и малките компании, като кредитите бъдат направени "по-поносими и по-достъпни". Той призовава освен това да се инвестира в роботиката, "интелигентните" технологии и изкуствения интелект.
Лев Якобсон, професор в Московския икономически институт, посочва, че пътят, който трябва да се следва като пример, е "впечатляващият растеж на производството на земеделския сектор", който чупи рекорди по реколтите и износа през последните години.
Да увеличи производителността
"Икономиката е твърде неефективна. Това се дължи на наследството на съветската система и на лесния растеж, дължащ се на петролното богатство през години 2000-2013-а", посочва Крис Уифър. "Има много неефективност в системата и, ако тя бъде коригирана, това би могло да доведе силен растеж".
Експертът посочва като пример петролния сектор, който, принуден от кризата, увеличи всекидневното си производство средно със 740 000 барела между август 2014 г. и ноември 2016-а: "Промишлеността бе принудена да стане по-ефективна и иновативна".
За да се модернизират големите предприятия, правителството обяви редица планове за приватизация, но делът на държавата в икономиката бе увеличен през последните години от триумфиращия държавен капитализъм, благодарение на който петролната компания Роснефт значително нарасна. /Превод от френски: Румена Вълчева/