Най-черният ден за руската авиация от началото на войната в Украйна
"Най-черният ден за руската авиация от началото на войната в Украйна" - такава е констатацията в редакционен материал на руския сайт „Военное обозрение“ от 13-и май.
В публикацията се разглежда успешно проведената от украинска територия „засада с използването на зенитно-ракетни средства“, при която в дълбочина 50 километра на руска територия - в района на Брянск бяха унищожени за минути два руски самолета и три вертолета.
„Военное обозрение“ е „официоз, който се ползва с авторитет сред кадровия офицерски състав на руските въоръжени сили и особено сред руското запасно войнство.
Украинският военен експерт Роман Свитан подробно анализира този епизод в интервю за радио NV.
Роман Свитан е полковник от резерва, боен пилот и дългогодишен летец-инструктор, участник в предишната фаза на войната на Русия срещу Украйна след 2014 г., мъжествено преминал през „ада“ на руския плен след поражението на украинските войски при Дебалцево.
Според него, при този боен епизод е била унищожена руска авиационна група, изпълняваща задача от руска територия да нанесе удари с планиращи авиобомби срещу обекти в Черниговска и Сумска области.
Този способ се прилагал активно от руските въздушно-космически сили от началото на март, без влитане във въздушното пространство на Украйна. Използвали се управляеми авиационни бомби КАБ 500, запускани от височина около 10000 метра и способни да поразяват - планирайки цели на отстояние до 70 километра от мястото на пуска. Без бомбардировачът да навлиза в зоната за поразяване на украинската противовъздушна отбрана.
Като специфичен способ - нанасянето на бомбови удари от дистанция с използването на управляеми авиобомби беше свързано с няколко тежки инциденти за руската страна поради технически проблеми със съответните боеприпаси или слаба подготовка на летателния състав.
През март, в резултат на техническа неизправност на борда на бомбардировач Су 34, на една от улиците в Донецк падна корпуса на невзривена авиобомба ФАБ 500 М62, а блокът за управление се оказа в покрайнините на града.
Най-драматичен беше случаят, когато в края на април Су 34 извърши неуспешен пуск на планиращи КАБ 500 в района на Белгопрод. В резултат една от тях вместо да поеме курс към цели на украинска територия се взриви в центъра на града, а друга без да се взривява разруши част от многоетажна сграда и образува дълбок кратер, от където беше изровена едва след няколко дни.
Според Роман Свитан, при случая с проведената от украинските зенитно ракетни войски засада на 13-и май, авиационната група включвала най-съвременния руски бомбардировач Су-34 с до 10 управляеми авиобомби КАБ 500. (Но голямата височина за бомбомятане на която лети давала възможност той да бъде разкрит и следен от радиолокационни средства на ПВО на Украйна и в пасивен режим).
В ешелон 5000 метра под него летели два вертолета Ми-8 със системи за радиоелектронна борба излъчващи постоянно за заслепяване на радиолокационните средства на противника. Освен това те имитирали лъжливи цели и осигурявали антизенитно прикрите на бомбардировача. Но това отново давало възможност те да бъдат разкрити и следени и при пасивен режим на работа на украинските радиолокационни средства.
За общо прикритие, над бомбардировача летял многоцелеви изтребител Су 35 – най-съвременния боен самолет в руските ВВС. Със задача да осъществи прехват на изстреляни срещу формацията зенитни ракети или да встъпи във въздушен бой ако атакуват изтребители на противника.
Поради това, че многократно руските ВВС прилагали този способ шаблонно от една авиобаза и по едни и същи маршрути, ПВО на Украйна успешно и скрито разположили зенитно-ракетно подразделение в близост до границата с Руската Федерация, така, че руската авиационна група да попадне в неговата зона за поразяване в момента, когато се подготвя за бомбомятане.
В режим „засада“, без включването на радиолокационните средства в активен режим било изчакано авиационната група да навлезе в зоната за пуск на зенитните ракети и едва тогава била включени станцията за управление на зенитния комплекс, като с четири ракети авиационната група била унищожена. Без нито един от пилотите да успее да катапултира.
Половин час по-късно бил задействан още един руски вертолет Ми-8 с група за издирване и спасяване, която по валидния за такива случаи протокол следвало от същия район да евакуира евентуално катапултирали се и оцелели пилоти. Този вертолет също бил унищожен със зенитна ракета.
Виктор Кевлюк – офицер от запаса, експерт в Украинския център за отбранителни стратегии също в интервю за радио NV разглежда тази победа под друг ъгъл:
„Загубата на пет бойни авиационни комплекса за един ден и в един район свидетелства за проведена в приграничната зона на Черниговска област засада със зенитно-ракетни средства. Тази победа обаче е важна и в друг аспект. По данни на ГЩ на украинските въоръжени сили от началото на войната врагът е изгубил общо 308 бойни самолета и 294 вертолета. Това означава загубата и на 550-600 пилоти и техници-летателен състав във вертолетната авиация.
И в случая не е важно само това, че тяхната подготовка е свързана с огромни разходи и време. По-важното е, че натовареността на оставащите в строя нараства значително. Понастоящем руската авиация действа с висока активност на всички основни направления. А това е свързано със значителни физически и психически натоварвания за личния състав.
При засадата в района на Брянск са загинали седем бойни пилоти и още двама борови техници от екипажите на ветролетите Ми-8. А тъй като един от вертолетите е бил Ми-8 МТПР 1, последна и уникална модификация за подавяне на зенитната отбрана на противника, загинали са и висококвалифицираните офицери, управляващи средствата за радиоелектронна борба на борда.
Това, че при определени епизоди екипажи и летателна техника не се завръщат след изпълнението на бойни полети действа изключително деморализиращо на летателния и на техническия състав.
Ефективността при изпълнението на бойните задачи от бомбардировачите спада защото често „не намират целите“. А летците от изтребителната и от вертолетните съединения концентрират своето внимание главно за разкриването на пускове на зенитни ракети или на неподавени зенитни средства. В постоянна готовност преди всичко да изпълнят противоракетен маньовър.
Загубата на летци е болезнена и за това, че качествата и подготовката на летателния състав от запаса са ограничени. Пример в това отношение е инцидентът в град Ейск, при който мобилизиран подполковник успя, веднага след излитане да се вреже със своя Су 34 в единствената девететажна сграда в града. А също и фактът, че сред загиналите или пленени пилоти, наети в частната военна компания „Вагнер“ има не само полковници, но и един генерал-майор – но не на командна длъжност, а като редови пилот на Су 25.
Неотдавна корпорацията RАDND публикува данни за стойността на обучението на летци в САЩ в зависимост от типа авиационна техника:
- За изтребителя F16 – около 5.6 милиона долара;
- За изтребителя F35А – около 10.1 милиона долара;
- За изтребителя F22 – около 10.9 милиона долара;
- За щурмовика А10 – около 5.9 милиона долара;
- За стратегическия бомбардировач В 2 „Спирит“– около 9.6 милиона долара, отбелязва Виктор Кевлюк.
Според Роман Свитан, освен съветските С-300, украинските сили за ПВО разполагат с още няколко натовски системи, които биха могли успешно да проведат засадата в района на Брянск. Към тях се отнасят:
Зенитно-ракетният комплекс „Хоук“
Норвежко-американският зенитен комплекс NASAMS
Германският комплекс IRIS - T
И американският зенитно и противоракетен комплекс MIM 104 „Пейтриът“.
По такъв начин, обобщава Роман Свитан, на 13-и май украинските противовъздушни сили отбелязаха историческа победа, и то в небето на Русия, над района на Брянск.
Особено внимание според него заслужава факта, че един от свалените вертолети е бил уникалната и само в отделни бройки модификация Ми-8 МТПР 1, с последна разработка апаратура за подавяне на зенитно-ракетната отбрана на противника.
Съгласно експортния договор за доставки в Китай, стойността на един сериен Су-35 била 104 милиона долара. Следователно в този бой е била унищожена техника на стойност не по-малко от 200 милиона долара.
За последен път подобни загуби руската авиация понесе на 30-и юни 1970 г. Когато в рамките на израелската операция „Римон-20“, над долината Бекаа за един ден бяха свалени четири съветски Миг-21, а един бе повреден, без загуби от израелска страна, отбелязва в заключение Роман Свитан.