Кремъл не е уверен, че може да гарантира сигурността на Путин след заповедта за арест от Хага

Решението на Международния наказателен съд (МНС) в Хага да издаде заповед за арест на Владимир Путин е било възприето зад стените на Кремъл като „най-неочаквания ход на Запада“, твърди руското издание „Медуза“ с позоваване на източници, близки до администрацията на руския президент. Според Александър Баунов от Carnegie Politika заповедта на МНС може да се окаже по-опасна за руския автократ, отколкото санкциите на Западния свят срещу него.

През тази година кремълските щабни активисти смятаха да популяризират образа на Путин, включително и най-вече за руската публика заради наближаващите президентски избори, като „борец срещу Запада“, „защитник на страните от Латинска Америка и Африка от колониалното потисничество” и „един от главните лидери на многополюсния свят”. За да бъде реализирано това, Путин трябваше да осъществи редица задгранични пътувания, за които сега Путин на практика има „черен печат“ поради решението на МНС. Теоретически президентът на Руската федерация може да бъде задържан по заповед от Хага в 123 държави. Източници, близки до администрацията на президента, отбелязват, че засега Кремъл не няма точна пердстава как би могло да се гарантира сигурността на Путин при тези условия на президента в новите условия.

„Дори Общността на независимите държави (ОНД постсъветско обединение на бивши републики на СССР, б. р.) престава да бъде безопасно пространство за Путин“, посочва един от източниците - сред страните, ратифицирали Римския статут на МНС е, например, Таджикистан. Макар обкръжението на президента да се съмнява, че която и да е страна от някогашния СССР би решила да арестува Путин, въпреки, че дори и да само десети или стотни от процента, такава вероятност винаги има. А иначе източниците на Медуза смятат ареста на Путин за „невъзможен“, именно защото руският президент просто няма да отиде в страна, където има поне минимален риск да бъде задържа.

Въпреки необявената война, която която Русия отприщи през 2022 г., Владимир Путин пътува сравнително редовно в чужбина и участва във форуми и срещи на върха. Например през лятото на 2022 г. той посети Таджикистан, Туркменистан и Иран, а през есента - Узбекистан, Казахстан и Армения. След 24 февруари не е посетил обаче нито една западна страна..

Подобни пътувания бяха много важни, най-вече за вътрешната руска пропаганда, която, разчитайки на новините от тях, можеше да каже на гражданите, че „Русия все още има повече приятели, отколкото недоброжелатели“ и страната остава "един от стълбовете на един многополюсния свят".

„Ограниченията за чуждестранни посещения ще работят в обратна посока. Преди заповедта пътуванията бяха комбинирани с визити на чужди лидери до Москва. Сега няма да е възможно да се поддържа същата интензивност на срещите, не може постоянно да чака всички да му дойдат на крака“, казва един от източниците на руското издание.

Трудностите с чуждестранните посещения вече започнаха: през август тази годена е следващата среща на върха на БРИКС, която трябва да се проведе в Южна Африка ; властите на тази страна на обявиха на 20 март, че са "взели под внимание" заповедта на МНС. В същото време прессекретарят на президента Дмитрий Песков твърди , че Кремъл е „спокоен“ за решението на Международния наказателен съд в Хага и „продължава да работи“ (председателят на Държавната дума Вячеслав Володин нарече заповедта „ агресия срещу Русия“. Следственият комитет от името на Александър Бастрикин образува наказателно дело срещу съдиите, издали заповедта, а заместник-ръководителят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заплаши с прецизна ракетна атака срещу сградата на съда в Хага).

Заповедта на Международния наказателен съд в Хага (МНС) за ареста на руския президент Владимир Путин засега няма директни правни последици, но вече предстоят дипломатически усложнения. Решението на МНС ще затрудни Русия да се сближи с незападните страни – „Глобалния Юг“ и „Развития Изток“, с когото Москва се опитва да замени неуспешните си отношения със САЩ и Европа, „Колективния Запад“. Заповедта може да повлияе и на отношенията на президента със собствения му апарат: ако при досегашните санкции Путин стоеше над ограниченията и наблюдаваше какво става с хората от обкръжението му, които са в списъка, то сега обкръжението ще гледа какво става с шефа.

Александър Баунов от Carnegie Politika акцентира на това разделение между Путин и обкръжението в новия контекст на заповедта от Хага и смята, че то може да разклати лоялността към господаря на Кремъл. Баунов припомня как именно обкръжението на Милошевич го екстрадира в Хага почти веднага след свалянето му от власт. Или как номенклатурата, изградена от Франко за продължава на режима, започна енергично да участва в неговия демонтаж веднага щом се смениха първите лица и векторът на техните политики.