Какво се случва в Мианмар: Разказ на едно 12-годишно момче

12-годишният Джашим е един от стотиците хиляди бежанци от мюсюлманското малцинство рохинги от Мианмар в съседен Бангладеш.

Според много международни наблюдатели в страната се извършва етническо прочистване. Хиляди мюсюлмани са прогонени от Мианмар, стотици са убити през последнните дни.

Джашим идва от щата Ракин, откъдето е избягал преди 2 седмици. Посланието му към света бе публикувано от телевизия "Ал Джазира":

Името ми е Джашим. На 12 години съм. Преди да започне кризата ходех на училище. Любимият ми предмет бе английският език, защото ако мога да го говоря ще мога да се разбирам с хората по света и да им споделям мнението си. Надявам се скоро отново да започна да уча, защото искам да стана учител когато порасна.

Когато военните дойдоха в селото ни се наложи да бягяме и да се крием. Видях много войници, може би 100 или 200. Те стреляха по нас и изгаряха къщите ни. Бях много изплашен.

Скрихме се в джунглата и тръгнахме пеш към Бангладеш. Отне ни 13 дни да се крием в горите.

Пътуването беше трудно, прекосихме хълмове и прецапахме рекички. Докато бягахме се страхувахме, че на следващия ъгъл ще ни чакат военните. Точно преди границата с Бангладеш трябваше да внимаваме, защото военните са сложили малки бомби под земята, които експлоадират, ако стъпиш върху тях.

Много ми е жал за моето село, защото него вече го няма. Нищо не можахме да вземем, всичко е загубено. Аз тръгнах с мама, татко остана в щата Ракин и каза, че ще дойде по-късно при нас, но ние не знаем нищо какво е станало с него.

Притеснявам се, че военните са го намерили или че е стъпил върху една от малките бомби. Щастлив съм, че сме на сигурно място, но ни е трудно, защото нямаме къщи, в които да живеем и се налага да спим върху влажната земя.

Посланието ми към целия свят е, че ние сме граждани на Мианмар и ще бъдем много щастливи, ако ни признаят за такива. Само това искаме.