Какво са Голанските възвишения, в които 12 деца бяха убити от ракетен удар
Смъртоносният ракетен удар по окупираните от Израел Голански възвишения в събота, 27.07., засили опасенията, че Израел и подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула" могат да бъдат въвлечени в пълномащабна война, пише Ройтерс.
Израел се закани, че ще нанесе силен удар на "Хизбула", след като обвини групировката за убийството на 12 деца и тийнейджъри при ракетна атака на футболно игрище. "Хизбула" отказа да поеме отговорност за най-смъртоносната атаката в Израел или анексирана от него територия от 7 октомври насам, когато "Хамас" нахлу в Южен Израел, уби 1200 души и взе 250 за заложници.
Размяната на удари между ливанската групировка и Израел започна още на 8 октомври. "Хизбула" е съюзник на "Хамас" и твърди, че атаките му целят да подкрепят палестинците, които са подложени на израелски бомбардировки в Газа.
Войната в Ивицата Газа привлече подкрепяни от Иран бойци в целия регион, а ливанската групировка многократно е заявявала, че няма да спре атаките си срещу Израел, освен ако не влезе в сила примирието в Газа.
Въпреки че конфликтът е свързан с Газа, той има собствена динамика. Израел и "Хизбула" са водили множество войни, като последната беше през 2006 г.
Ракетният удар над футболно игрище в събота се случи в арабския град Мадждал Шамс, на Голанските възвишения. Това не е първата атака над окупираната от Израел територия.
В началото на юли ракетна атака на "Хизбула" уби двама души в региона, което накара ръководителя на регионалния съвет на Голан в Израел да призове за отмъщение със сила срещу ливанската групировка. По-рано "Хизбула" каза, че е изстреляла десетки ракети Катюша по Голанските възвишения "в отговор" на предполагаема израелска атака в Сирия, насочена към ключов член на групировката, припомня Си Ен Ен.
Какво представляват Голанските възвишения?
Голанските възвишения са слабо населена и хълмиста област в Близкия изток, която граничи граничи с Йордания и Ливан. По силата на международното право принадлежат на Сирия, но от 1967 г. са окупирани от Израел, вследствие от т.нар. Шестдневна война, известна и като Третата арабско-израелска война. От 1981 г. в областта са в сила и израелските закони.
Окупираната от Израел част от региона е отделена от Сирия с буферна зона, подкрепяна от ООН. Голанските възвишения се считат за окупирана територия съгласно международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, и Сирия продължава да настоява за връщането им.
Те имат огромно стратегическо значение както за Сирия (обусловено от близостта им до Дамаск), така и за Израел (заради водните източници и военния контрол над северната част на еврейската държава).
Най-високият връх на израелска територия e връх Хермон (2224 м), който се намира в тези възвишения. Оттам има възможност за визуален контрол на цял Северен Израел, което при евентуално изтегляне без трайно уреждане на отношенията с Дамаск, крие сериозни стратегически рискове.
Според Израел, пълното или частично изтегляне от Голанските възвишения трябва да бъде предшествано от сключването на мирен договор между Израел и Сирия и пълното уреждане на спорните въпроси, особено тези, които касаят водоснабдяването на региона, сигурността и борбата с тероризма.
Към Голанските възвишения спадат и фермите Шебаа, за които претендира и Ливан. Сирия твърди, че е отстъпила спорните ферми още през 1951 г. на Ливан, за което обаче няма доказателства и което не се признава от международната общност.
Районът често е бил точка на възпламеняване, последно през 2019 г., когато бившият президент Доналд Тръмп каза, че САЩ ще признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения – ход, който влоши отношенията със Сирия.
На Голанските възвишения живеят повече от 20 000 друзи. Повечето от тях се идентифицират като сирийци и са отхвърлили предложението за израелско гражданство, когато Израел превзема региона през 1967 г.
Друзите от Голанските възвишения споделят територията с около 25 000 евреи, разпръснати в повече от 30 селища.
Според Комитета на ООН за премахване на расова дискриминация сирийските друзи в Голан са пострадали от дискриминационни политики, особено тези, свързани с разпределянето на земя и вода.