Как Китай затвори уйгурите в съвременни концентрационни лагери
В китайската провинция Синдзян се произвежда около 20% от световния памук. В същата провинция в т.нар. "центрове за професионална преподготовка" са затворени близо 1 милион уйгури и други тюркоезични мюсюлмански малцинства, стотици хиляди от които ежедневно са принуждавани да берат памук на ръка съгласно държавната трудова схема.
Така зад завесата на центровете за професионално обучение и противодействие на екстремизма, както ги определя Пекин, стоят съвременните концентрационни лагери, в които памукът се превръща в оръжие.
Лагерите
Психически тормоз, насилствена стерилизация, системни изнасилвания - така изглеждат изправителните лагери в Китай, сочат докладите на различни правозащитни организации. Освен това близо над милион уйгури, колкото са затворниците в Синдзян според "Амнести Интернешънъл", почти денонощно обработват памука, който се явява и "скрито оръжие" на властта.
В началото на миналата седмица "Newlines Institute for Strategy and Policy" публикува доклад, в който става ясно, че Китай нарушава всички пет члена от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид на ООН.
Сред тях са системното изтребление на членове от общността, причиняване на телесни и психически увреждания, умишлено нарушаване на условията на живот, което да води до частично или пълно унищожение на общността, налагане на мерки за изкуствено ограничаване на раждаемостта, както и принудително прехвърляне на деца към други общности.
Според Китай обаче "центровете за дерадикализация" в Синдзян "не са по-различни" от тези в САЩ, Франция и Великобритания. Това заяви вчера посланикът на страната в ЕС Джан Мин, цитиран от "Политико".
Пътят на памука
Според доклад на американската организация Център за глобална политика поне 570 хил. души са изпратени да берат памук, съгласно държавната схема за принудителен труд само през 2018 г. Според анализаторите обаче общият им брой е многократно по-голям.
Значителна част от същия този памук - използван като оръжие в трудовите лагери, се внасяше в САЩ (една пета от памука в Щатите идва от провинция Синдзян), откъдето пък достигаше и до някои от най-големите текстилни компании.
Според доклад на Австралийския институт за стратегическа политика, няколко международни компании, сред които Adidas, Gap и Nike, са използвали памук от тази провинция. Данните от доклада предизвикаха остра реакция срещу компаниите, които бяха обвинени, че са се възползвали от принудителния труд на уйгурите.
Обвинението в геноцид
В края на мандата на Тръмп САЩ обвини Китай, че извършва системен геноцид срещу човечеството с репресиите си срещу мюсюлманите от етническата група уйгури и други религиозни малцинства в провинция Синдзян. Това съобщи бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпейо, който каза още, че актове на геноцид има поне от март 2017 година насам.
"Вярвам, че този геноцид продължава и в момента и че сме свидетели на систематичен опит уйгурите да бъдат унищожени от китайската партия-държава", заяви той.
Пекин отрече твърденията на Помпейо и обвини САЩ в "потискане на компаниите от Синдзян", след като Вашинтон забрани вноса на памук от тази провинция.
Великобритания също последва САЩ и обвини Китай в нарушаване на човешките права.
В края на януари, по време на среща на Съвета на ООН по правата на човека, френският външен министър Жан-Ив льо Дриан заяви, че в Синдзян са доказани "неоправдани практики към уйгурите и система за широкомащабен контрол и институционализирана репресия".
Санкциите
Въпреки редицата изказвания на политици и докладите на правозащитните организации, наложени санкции до днес нямаше, като изключение правеше само забраната на вноса на памук в Щатите.
Днес обаче ЕС реши да включи в черния списък четирима китайски граждани, замесени в нарушенията на човешките права, предаде Ройтерс.
Това са първите санкции на ЕС срещу Китай от 1989 г., когато беше въведено оръжейното ембарго.
На четиримата китайски граждани е забранено да влизат в ЕС, а активите им ще бъдат замразени. Санкциите ще бъдат официално наложени на 22 март.
Китайската мисия в ЕС определи санкциите като "конфронтационни". От там заявиха още: "Искаме диалог, а не конфронтация."