Интелектуалци в Германия с апел „Прекратете огъня сега!“, посланикът на Украйна: Вървете по дяволите, неудачници!
Учени, артисти, интелектуалци от различни кръгове в Германия са подписали апел, в който искат незабавно примирие в Украйна. Призивът, озаглавен „Прекратете огъня сега!“, е публикуван в „Ди Цайт“ и подписан от писатели, журналисти и философи. Сред авторите му е и роденият в София българо-германски писател и преводач Илия Троянов.
„Е, не, пак! Каква група от псевдоинтелектуални неудачници. Всички вие Варвиковци, Вадовци, Клугевци, Прехтовци, Йогешваровци и Зеевци и Ко най-накрая трябва да отидете с вашите пораженчески „съвети“ по дяволите“, реагира емоционално в познатия му вече стил украинският посланик в Берлин Андрей Мелник.
Nicht schon wieder, what a bunch of pseudo-intellectual loosers ????♂️
— Andrij Melnyk (@MelnykAndrij) June 29, 2022
Ihr alle Varwicks, Vads, Kluges, Prechts, Yogeshwars, Zehs & Co. sollt euch endlich mit euren defätistischen „Ratschlägen“ zum Teufel scheren. Tschüßhttps://t.co/maeCCkxrBU pic.twitter.com/R6W19c66om
Призивът, който в електронния си вариант в интернет вече има над 8 хиляди подписали при цел 10 хиляди, в първоначалната си версия е подписан, освен от Илия Троянов, от професора по икономика Джефри Сакс, от бившия военен съветник на Ангела Меркел, пенсионирания генерал Ерих Вадц, бившия дипломат от ООН Михаел Фон дер Шуленберг.
Ето и пълният текст на „Прекратете огъня сега!“
Европа е изправена пред задачата да възстанови мира на континента и да го осигури в дългосрочен план. Това изисква разработването на стратегия за прекратяване на войната възможно най-бързо.
Благодарение донякъде на мащабните икономически санкции и военната подкрепа от Европа и САЩ, Украйна досега успя да се защити от бруталната руска агресия. Колкото по-дълго продължават мерките, толкова по-неясно става обаче каква военна цел е свързана с тях. Победа за Украйна с отвоюването на всички окупирани територии, включително Донецка и Луганска области и Крим, се смята за нереалистична от военните експерти, тъй като Русия има превъзходство във военно отношение и има вероятност от по-нататъшна военна ескалация.
Затова западните страни, които подкрепят военно Украйна, трябва да се запитат към какво точно се стремят и дали (и за колко време) доставките на оръжие все още са правилният път. Продължаването на войната с цел пълна победа на Украйна над Русия означава още хиляди военни жертви, които умират за цел, която не изглежда реалистична.
Освен това последствията от войната вече не се ограничават само до Украйна. Нейното продължаване причинява масови хуманитарни, икономически и екологични извънредни ситуации по целия свят. В Африка се очертава глад, който може да струва милиони животи. Бързо растящите цени, недостигът на енергия и храна вече доведоха до вълнения в много страни. Ако войната продължи и след есента, недостигът на торове също ще има глобално въздействие. Очаква се голям брой жертви и дестабилизиране на глобалната ситуация. Тези заплашителни драматични последици се обсъждат и на международно политическо ниво (G7, ООН).
Западът трябва да се обедини в противопоставянето на руската агресия в Украйна и по-нататъшните реваншистки претенции. Но продължаването на войната в Украйна няма да реши проблема. Настоящите събития по отношение на железопътния транзит до руския ексклав Калининград и изявлението на Путин, че ще достави ракетни системи с ядрена способност в Беларус, показват, че рискът от ескалация нараства. Западът трябва да направи всичко по силите си, за да гарантира, че страните ще стигнат до решение чрез преговори в близко бъдеще. Само то може да предотврати война на изтощение, която продължава години с нейните фатални местни и глобални последици, както и военна ескалация, която може да стигне до използването на ядрени оръжия.
Преговорите не означават, както понякога се предполага, диктуване на капитулация на Украйна. Не трябва да има мир, продиктуван от Путин. Преговорите също не означават решаване на нещо през главата на засегнатите. По-скоро международната общност трябва да направи всичко възможно, за да създаде условия, при които преговорите изобщо са възможни. Тук влиза заявлението, че западните участници нямат интерес от продължаване на войната и съответно ще адаптират стратегиите си.
Това включва и желанието за международно гарантиране на условията на прекратяване на огъня и резултатите от мирните преговори, което може да изисква високо ниво на ангажираност. Колкото по-дълго се проточва войната, толкова по-голям международен натиск е необходим, за да се върнат и двете страни към готовността за преговори. Западът трябва да положи всички усилия, за да убеди правителствата на Русия и Украйна да преустановят военните действия.
Икономическите санкции и военната подкрепа трябва да бъдат интегрирани в политическа стратегия, насочена към постепенна деескалация, към прекратяване на огъня.
Към днешна дата не е имало съгласувани усилия от международната общност, особено от основните западни играчи, за започване на преговори. Докато това не се случи, не може да се приеме, че споразумение е невъзможно и, че Путин в частност, не иска да преговаря. Враждуващите страни, които отправят максималитични искания или изрично отхвърлят мирните преговори, не са необичайна отправна точка в конфликтите, намиращи се в задънена улица. Досегашният ход на опитите за преговори показва първоначална готовност за постигане на споразумение и от двете страни, с приближаване на целите. Само голяма дипломатическа офанзива може да прекъсне настоящата безизходица.
Започването на преговори не оправдава военните престъпления. Споделяме желанието за справедливост. Преговорите обаче са необходимо средство за предотвратяване на местните страдания и последиците от войната по света. С оглед на заплахата от хуманитарни катастрофи и очевидния риск от ескалация, отправната точка за възстановяване на стабилността трябва да бъде намерена възможно най-бързо. Само спирането на военните действия дава необходимото време и възможност за това. Значимостта на целта изисква да се изправим срещу това предизвикателство и да направим всичко възможно, за да позволим по-скорошно прекратяване на огъня и започване на мирни преговори – и да се въздържаме от всичко, което пречи по пътя за постигането на тази цел.
Якоб Аугщайн (публицист), Ричард А. Фалк (професор по международно право), Свеня Фласпьолер (философ), Томас Фейт (професор по селскостопанска икономика), Йозеф Хаслингер (писател), Елиза Ховен (професор по наказателно право), Александър Клуге ( режисьор и автор), Кристоф Менке (професор по философия), Волфганг Меркел (професор по политически науки), Юлиан Нида-Рюмелин (философ), Робърт Пфалер (философ), Ричард Д. Прехт (философ), Джефри Сакс (професор по икономика ), Михаел фон дер Шуленбург (бивш дипломат на ООН), Едгар Селге (актьор), Илия Троянов (писател), Ерих Вад (пенсиониран генерал, бивш военен съветник на Ангела Меркел), Йоханес Варвик (професор по международна политика), Харалд Велцер ( социален психолог), Ранга Йогешвар (научен журналист), Джули Зе (писателка)