Иновации за руските новобранци: От дигитални повиквателни в армията - към цифров ГУЛАГ

Законът за създаването на единен регистър за отчет на военнозадължените, предвиждащ връчването на електронни повиквателни беше приет по безпрецедентна ускорена процедура от Държавната дума в рамките на три гласувания само в един ден – на 11-и април. На следващия ден той беше утвърден от Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент). На 14-и април президентът Путин подписа съответен указ и с неговото публикуване същия ден на официалния интернет портал на правителството законът незабавно встъпи в сила.

Съгласно новите правила се създава единен регистър на военно-задължените, който включва наборниците и подлежащите на мобилизация. Практически на цялото мъжко население в активна възраст (по ориентировъчни данни това засяга около 34 милиона души).

Нов момент е, че повиквателните за служба в армията ще се изпращат в електронен вид чрез правителствения портал „Административни услуги“. Ще се счита, че призовката е връчена незабавно след като е оформена в електронен вид и бъде изпратена до личната пощенска кутия на военно задължения в портала на „Административно обслужване“. Такива пощенски кутии се създават и поддържат масово, особено от живеещите в градовете, защото облекчават достъпа им до редица административни услуги.

С изпращането на електронната повиквателна на съответния гражданин автоматично ще бъде забранено да напуска страната. Ако в следващите 20 дни той не се яви във военния комисариат, по отношение на него се въвеждат автоматично редица ограничения: блокира се възможността му за сделки с недвижимо имущество; за регистриране и работа като „самонает“; за нова адресна регистрация, за получаването на кредити; анулира се удостоверението му за правоуправление на превозни средства. Предмет на тълкуване на закона е дали ограниченията могат да включват и блокиране на личните банкови сметки.

Според специалния кореспондент на руското издание „Медуза“ Андрей Перцев, с приемането на закона – само за един ден беше унищожен един от най-успешни проекти на руските власти:

Андрей Перцев изтъква, че удобните електронни услуги в рамките на правителствения портал „Административно обслужване“ бяха предмет на гордост на правителствено ниво. Те допадаха и на гражданите, които се възползваха масово да пестят лично време и вместо да „протриват праговете“ на безбройните учреждения, можеха да получат необходимите им документи „от дивана вкъщи“.

Чрез портала е възможно издаването на различни видове справки и удостоверения; плащането на данъци; на наказателни решения; записването на деца в детски градини и училища; дори записването за медицински преглед. Това беше своеобразен „цифров рай“ за тези, които помнят съветската и постсъветска бюрокрация, действаща по формулата: „за да получиш дадена служебна бележка е необходимо да представиш служебна бележка, че такава бележка ти е необходима“…, сочи Андрей Перцев. За това именно, порталът се превърна в един от редките примери, при които гражданите повярваха на местните власти.

Андрей Перцев е категоричен, че на 11-ти април (датата на гласуването на закона) образът на „цифровия рай“ на „Административно обслужване“ беше окончателно разрушен. Удобното и усвоено от гражданството пространство на портала се превръща в заплаха, от която е необходимо да се държиш възможно най-далече. Защото дори премахването на акаунта и закриването на личните пощенски кутии не спасяват от последствията на „връчената“ електронна повиквателна.

За това, според Андрей Перцев, „руините на цифровия рай се превръщат в истински цифров ад и сигурен предвестник на цифровия ГУЛАГ“. И подобно на старообрядците, от времето на императорска Русия избрали доброволно да се преселват в неусвоени райони на тайгата за да избягат от репресивната държавна машина, съвременниците в Русия ще търсят спасение като устройват живота си „офлайн“. Това няма да засили доверието към държавните институции. Но външната легитимност, според Андрей Перцев повече не е необходима на режима, за който е достатъчно комфортно да се опира на репресиите и страха.

Руският адвокат и правозащитник Николай Полозов счита, че въвеждането на електронните повиквателни е равносилно на обявяването на военно положение.

Законът предвижда автоматическото затварянето на границите за тези, които потенциално представляват „пушечно месо“. Същността му е изключително удобният за властите механизъм за провеждане на мобилизация без организирането на хайки защото неявяването на призованите във военните комисариати автоматически ги изключва от легалната правова система в държавата.

Законът е свързан не само с пълното игнориране от страна на властите на личните права на гражданите, но и с фактическото въвеждане на

крепостно право.

Прилагайки този закон властите създават „конвейерен“ механизъм за провеждането на мобилизационните мероприятия, който им позволява безпрепятствено да „черпят“ сред населението жива сила в съответствие със собствените им цели по отношение на войната в Украйна.

Формално е предвидено законът да обслужва есенния редовен набор в армията тази година, но фактически неговите механизми започват да действат незабавно, подчертава Николай Полозов. Защото единният регистър на военнозадължените се разработва от средата на миналата година и съответната база данни вече е създадена.

Отговорната сътрудничка на Московския център на Фонда „Карнеги“ за мир - Татяна Становая изтъква, че приетия закон е не само противоконституционен, но е свързан със създаването на мащабен механизъм за „цифров“ контрол над гражданите на Русия, като се ограничават техни базови техни права и свободи.
Според Татяна Становая в Русия се въвежда съвършено нова система за контрол над гражданското поведение.

Тя обосновава, че още от 2019 г. наблюдаващите вътрешната политика в Администрацията на президента започват обсъждането на система от формални и неформални правила, свързващи благосъстоянието на отделния гражданин с неговата политическа лоялност към режима. За да се поощрява поведението в поддръжка на властите и да се създават проблеми за тези, които се отклоняват от одобрената линия.

Това е свързано с тоталното събиране на цифрова информация за всеки гражданин за систематизирането на индивидуален цифров профил, под контрола на съответни държавни органи.

Съществен напредък е бил отбелязан през периода на COVID епидемията. Тогава съответните служби трупат богат опит в работата с различни цифрови инструменти: QR кодове, отчет на ваксинациите чрез административни платформи, регистрация на нарушенията с използването на видеорегистрация, със системи за разпознаване на лица. Но обединяването им в обща платформа при тогавашните условия било все още невъзможно.

Татяна Становая застъпва становището, че войната с Украйна е свързана с необходимостта от нови, съществено по-ефективни форми на цифров контрол. И чрез новия закон се търсят решения не просто за регулиране на призива и мобилизацията, а за преформатиране на традиционната система за принуждение от страна на държавата.

Става дума за цифров контрол над обществото чрез регулиране на достъпа на отделния гражданин до права и преференции. Откритото противопоставяне на системата води до отпадане от легалния правови ред и до „социална смърт“. А самата цифровизация вече не е просто сбор и съхраняване на информация, а средство за формиране на социални профили в съответствие с нуждите на властите.

Въвеждането на електронните повиквателни и създаването на единна база данни за военен отчет, това е първият системен, но не последен опит от страна на властите да въведат елементи на „цифров тоталитаризъм“. С новия закон се преследва моделиране на обществените настроения и поведение чрез формирането на „зелена и червена зони“ за достъп до обществени блага, този път в рамките на традиционния институт на армията и задълженията и правата на гражданите в системата на отбраната, заключава Татяна Становая.

Руският политолог и писател Станислав Белковский изтъква, че най-важната сфера на сътрудничество на Руската Федерация със „старшия партньор“ Китай е създаването на „цифровия ГУЛАГ“. Путин разчита на помощ за въвеждането на система за тотален контрол над населението. Защото се счита, че именно липсата на такъв контрол е довела до провала на обявената през септември м.г. на „частична мобилизация“.

От гледна точка на Кремъл, най-ползотворните резултати от неотдавнашното посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Москва се отнасяли именно до тази област. Не случайно той прояви особен интерес и проведе лична среща с главния „цифровизатор“ в Русия, с премиера Михаил Мишустин, който е и основен архитект на „цифровия ГУЛАГ“.

Според Станислав Белковский, за това свидетелства и председателят на Комитета на Държавната дума по въпросите на отбраната генерал Андрей Картаполов. Той изтъкна, че въвеждането на единен регистър на военнозадължените и на електронната система за провеждане на редовния набор и на мобилизационното развръщане е първата, пълно форматна стъпка за изграждането на цялостна система за цифров отчет и контрол на населението.

Станислав Белковский предполага, че следващата стъпка е въвеждането на системата на „социалния капитал“, както в Китай, въпреки че този термин в Русия не се използва официално. Но сегашният закон ясно указвал, че ако даденият военно задължен изпълнява разпорежданията на военния комисариат, той може да сключва кредити, да управлява моторно превозно средство и дори хипотетично да напуска пределите на страната. Логично можело да се очаква надграждане на системата според принципа: „пресичаш на червено, например - лишават те от избирателни права“, както се замисляло в Китай. Според Станислав Белковский именно в това е самата философия на „социалния капитал“. Разпорежда се набор от параметри, съобразно които държавата може да оценява всеки гражданин в режим на реално време и съответно да се разпорежда с него. В този смисъл сегашния закон надхвърля параметрите на войната и мира и на специалната военна операция в Украйна и въвеждал в „тестов режим“ елементи от системата на „цифровия ГУЛАГ“.

На 18-и април военният комисар на Москва Максим Локтев официално заяви, че за определяне на местожителството на подлежащите на военна служба в столицата вече се прилага видеонаблюдение и система за разпознаване на лица. Това щяло да позволи да бъдат установени и призовани всички бъдещи наборници, в това число и не малък брой от тях, които не живеят на адреса, където са регистрирани.

За тази цел в тестов режим на подлежащите на пролетния призив тази година щели да бъдат връчвани електронни повиквателни, независимо, че това първоначално се предвиждаше за призива през есента.

Пролетният призив се провежда от 1-ви април до 15-и юли и тази година ще обхване общо 147 хиляди души, с 12.5 хиляди повече от аналогичния период миналата година.