Ходовете на ИД увеличават бежанската вълна от Сирия
Силите на Ислямска държава (ИД) в Сирия заплашват да завземат път с критично значение, загубата на който може да отключи паника и масово изселване на милиони бежанци от правителствените територии, прогнозира британският "Индипендънт". Броят на вече избягалите е 4 милиона души.
Бойците на ИД в последно време са напреднали с повече от 35 километра по магистрала М5 - единственият голям път, който свързва територията в Дамаск, управлявана от правителството, със северната и западната част на страната.
Най-новата криза за правителството на президента Башар Асад започна, след като големият християнски град Ал Кариатайн, североизточно от Дамаск, беше превзет от групировката на 6 август. Оттогава ислямистите са напреднали на запад, пленявайки две села близо до магистралата М5. Сирийската армия досега се проваля в опитите да си възвърне града.
Четирите милиона сирийци, които вече са бежанци, идват основно от опозиционни или оспорвани райони, които системно са били бомбардирани от правителствената авиация и артилерия. Така те са станали необитаеми.
Все пак обаче 17-милионното мнозинство сирийци, което е останало в страната, живее в райони, контролирани от правителството. Тези райони обаче сега са заплашени от ИД. Хората са ужасени от мисълта, че градовете им могат да бъдат окупирани от групировката, заради нейната репутация, изградена чрез масови убийства, ритуални осакатявания и изнасилвания.
Половина от сирийското население вече се е разселило вътре из или извън страната, затова е трудно да се говори с точни цифри. Въпреки това сред тези, които са особено заплашени, са алауитите (2,6 милиона), шиитска секта, която подкрепя сирийскя елит от 1960-те години, и християните (2 милиона). Сред застрашените са още кюрдите (2,2 милиона) и друзите (650 хиляди), в допълнение с милионите сунити, свързани със сирийските правителство и армия. Евентуално принудително бягство на тези общности може бързо да удвои броя на бежанците на осем милиона.
Силите на правителството показват знаци на изтощение след 4 години война и напоследък понесоха серия поражения от Ислямска държава, която през май успя да превземе град Палмира. Много по-сериозно обаче ще е поражението над Башар Асад, ако екстремистите успеят да "прережат" магистрала М5, на която се гледа като на "гръбначния стълб на режима". Правителството никога не е губило контрола над нея.
Правителствата и хората в Европейския съюз (ЕС) трябваше да отделят огромно внимание над положението на бежанците през последните дни, поради снимките на удавеното 3-годишно сирийче на име Айлян Курди. Оскъдно внимание обаче се отделя на влошаващото се положение със сигурността на Сирия, което може да стане причина милиони нови емигранти да бягат за живота си, се казва в коментар на британското издание.
Върховният комисариат на ООН за бежанците казва, че Сирия е станала "най-големият източник на бежанци в света, изпреварвайки Афганистан, който беше на тази позиция повече от три десетилетия". Един на всеки четири нови бежанци е сириец. Коментирайки това масово изселване и вероятността то да бъде изострено, ако ИД завземе въпросната магистрала, информационната агенция IRIN, казва, че "мигранционната криза на Европа в момента всъщност представлява пристигането на сирийската криза на европейките брегове".
За съжаление, европейските надежди за край на бежанската криза не водят до усилия за прекратяване на войната в Сирия, която показва всички знаци, че се влошава. Силите на Башар Асад отслабват и той признава, че не му стигат войници. Териториите, които той е изгубил досега, обикновено са били окупирани от ИД, от ислямистката групировка Джабхат ан-Нусра (или фронт „Нусра“) или от коалицията от няколко ислямистки и салафистки групи на име "Ahrar al-Sham". И трите групировки споделят еднакво насилствени и нетолерантни идеологии.
Дори бивши застъпници на "умерените" сирийски бунтовници, се съгласяват, че днешната въоръжена опозиция е доминирана от крайни фундаменталисти. Тяхното доминиране прави невъзможно създаването на каквото и да било коалиционно правителство в Дамаск, което би било ключът за края на войната.